В Силициевата долина се говори за таен документ, известен просто като „Списъка“. Това не е обикновен списък, а внимателно подбрана компилация от най-брилянтните умове в областта на изкуствения интелект (ИИ) — инженери и изследователи, които Марк Зукърбърг преследва лично, предлагайки им пакети, достигащи до 100 милиона долара, пише Уолстрийт джърнъл. Тези специалисти са ключът към доминацията в най-горещата технологична област днес.
Кои са хората от „Списъка“?
Тези, които попадат в полезрението на Зукърбърг, представляват изключителни таланти. Обикновено са на възраст между 20 и 30 години, с докторски степени от елитни университети като Бъркли и „Карнеги Мелън“. Имат опит в най-престижните лаборатории като OpenAI и Google DeepMind и въпреки младостта си, всички се познават.
Лукас Байер е специалист по мултимодални изследвания, който комбинира зрение и език.
Ю Джан е експерт по автоматично разпознаване на реч – той е с минимално онлайн присъствие, но с огромен авторитет в научните среди.
Миша Биленко се занимава с мащабно машинно обучение и прилага математически алгоритми дори в хобитата си като туризъм и ски.
Тази сплотена общност прекарва дните си в решаване на изключително сложни проблеми, които изискват огромна изчислителна мощ. Тяхната лоялност често е по-силна към колегите им, отколкото към компаниите, за които работят. Когато обмислят оферти, те обменят информация, сравняват предложения и понякога се договарят като екип.
Войната за таланти
Надпреварата за тези кадри е безмилостна, а Марк Зукърбърг е начело на офанзивата. Той лично се свързва с кандидатите, използвайки имейли, съобщения и лични срещи, за да ги убеди да се присъединят към новата лаборатория на Meta, фокусирана върху създаването на суперинтелект — ИИ, по-умен от хората. В групов чат, наречен „Recruiting Party“, Зукърбърг и двама от неговите ръководители обсъждат тактики за привличането на стотици потенциални кандидати.
Други технологични гиганти не остават по-назад.
Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, кани кандидати на покер в имението си в Сан Франциско.
Илон Мъск организира партита, за да привлече изследователи към своята компания xAI.
В Google, Сундар Пичай и съоснователят Сергей Брин също отделят лично време, за да ухажват ключови таланти.
Един от последните успехи на Зукърбърг е привличането на Лукас Байер и двама негови колеги от цюрихския офис на OpenAI — Александър Колесников и Сяохуа Джай. Въпреки че Байер потвърди трансфера в Meta, той отрече слуховете за огромните суми:
„Да, ще се присъединим към Meta. Не, не сме получили 100 милиона.“.
Отвъд парите: Защо го правят?
Макар осем- и деветцифрените заплати да са примамливи, мотивацията на тези гении не е само финансова. Те са движени от желанието да решават „готини, интересни, важни, нерешени проблеми“, както казва професор Алексей Ефрос от Бъркли. В днешно време само големите технологични компании могат да предложат необходимата изчислителна мощ, данни и инфраструктура за провеждане на техните амбициозни експерименти.
В сравнение с огромните инвестиции в инфраструктура — Meta планира да похарчи около 70 милиарда долара за ИИ само тази година — заплатите на екип от суперзвезди изглеждат като изгодна сделка.
Свят на тайни и „племенно знание“
Конкуренцията е толкова ожесточена, че лабораториите предприемат крайни мерки за сигурност. В Anthropic и OpenAI изследователите работят на етажи с ограничен достъп, а кандидатите за работа оставят телефоните си във Фарадееви кафези, които блокират всякакви сигнали. Anthropic дори са поканили агент на ФБР, за да предупреди служителите си за рисковете от чуждестранен шпионаж.
Тази малка група изследователи е изградила това, което един от тях описва като „племенно знание“ – интуиция и опит, които са почти невъзможни за възпроизвеждане. Те са живели заедно, обсъждали са научни статии и са работили в екип. Пример за това са Бил Пийбълс и Тим Брукс, докторанти от Бъркли, които създадоха революционния видео генератор Sora за OpenAI.
Въпреки агресивните си опити, Зукърбърг среща и трудности. Meta изостава в ИИ и неуспехът на последния им модел карат някои кандидати да се колебаят. Той не успя да привлече най-големите имена като съоснователя на OpenAI Иля Суцкевер.
Битката за „Списъка“ обаче продължава. Когато един гений откаже, Зукърбърг просто преминава към следващото име, решен на всичко, за да събере своя екип-мечта и да спечели надпреварата в изкуствения интелект.
