Ако на Владимир Путин му бъде позволено да запази земята, която е отнел от Украйна, това ще наруши една от малкото смислени защити на мира в съвременния свят – забраната за завземане на територия със сила. Западът трябва да застане твърдо срещу империалистическите цели на руския президент, в противен случай светът може да види възраждане на порочните завоевания, които белязаха световната история преди Втората световна война, пише в Уолстрийт Джърнъл Лейф Венар, професор по политическа философия в Станфорд.
Преди 1945 г. международното правило относно териториалните придобивания може да се обобщи като vae victis, „горко на победените“. Крале, султани и царе водят кървави кампании, за да вземат земя един от друг и да разширят своите империи в чужди територии. Русия, Прусия и Австрия неведнъж са поглъщали Полша напълно. Османците са завземали Източна Европа и Египет. Както казва политологът Джон Васкес:
„От всички възможни проблеми, за които държавите могат да се борят, доказателствата в голяма степен показват, че проблемите, свързани с територия … са основните, водещи към колективно насилие.”
В крайна сметка през 1945 г. това правило се променя. На фона на останките на провалилия се германски и японски експанзионизъм, Хартата на ООН обяви ново правило за света:
Границите вече не могат да се променят със сила.
Тази забрана беше изненадващо успешна. Между 1945 и 1975 г. степента на успешно териториално завладяване намаля драстично. Забележително е, че след 1976 г. няма член на ООН, който е загубил територия за сметка на друг със сила (освен при един малък египетски граничен спор). В продължение на почти 40 години, въпреки че са се водили войни, тази конкретна форма на война изглежда е била напълно изкоренена.
Това беше така до анексирането на Крим от Путин през 2014 г., когато нахлу с „малки зелени човечета“ – руски войници в немаркирани зелени униформи – и след това проведе нелегитимен референдум. Поощрен от половинчатата реакция на Запада относно превземането на Крим, Путин нахлу отново тази година в Украйна и то по-брутално. Безразборният обстрел на цивилни от Русия, да не говорим за отвратителното отношение към украинците на места като Буча, показва колко жестоки могат да бъдат войните, водени за завземане на територии.
Руският президент се стреми към връщане към кървавата философия, която управляваше преди Хартата на ООН. В агресивните изявления на Путин се чува ехото на германския ултранационалист Хайнрих фон Трейтшке, който през 1870 г. поиска френския Елзас-Лотарингия като награда от френско-пруската война:
„Тези територии са наши по правото на меча и ние ще се разпореждаме с тях по силата на по-висше право – правото на германската нация, която няма да позволи на изгубените си деца да останат чужди на Германската империя.”
Путин направи подобни иредентистки твърдения за защита на рускоговорящите в Украйна преди инвазията си през февруари. Въпреки че повечето хора в Донбас не искат да бъдат анексирани (не повече от повечето елзасци), това не спря стремежа на руския президент да пресъздаде своя митичен „руски свят“.
Германските лидери също пожелаха природните ресурси на Елзас-Лотарингия, тъй като Путин прави това с Украйна. Хитлер жадуваше за богатите железни мини на Лотарингия. Путин иска изобилната енергия на Украйна. Териториите на Украйна, които Путин се опитва да завладее, съдържа природен газ и въглища на стойност приблизително 1,4 трилиона долара.
Путин не е единственият модерен лидер с експанзионистични цели. Помислете за напористостта на китайския президент Си Дзинпин в Южно- и Източнокитайско море или унгарския премиер Виктор Орбан, който рекламира скандални карти на „Велика Унгария“. В десетки страни претенциите за чужда земя могат да бъдат използвани за разпалване на война. И както виждаме сега, войните могат да изместят други международни въпроси от дневния ред. Проблеми с веригата за доставки, епидемии, ядрено разпространение – всички те могат да бъдат засенчени от желанието на един човек да завземе територия.
Западът може да обезкуражи бъдещите заграбвания на земя, ако спре Путин. Съединените щати и техните съюзници трябва да запазят най-сериозните си санкции – особено финансовите санкции и бойкота на петрола и газа – докато руските войски не напуснат Украйна, украинските бежанци се върнат, а референдуми, за които претендира Путин, да се проведат под международен наблюдение.
Цената ще бъде висока, ако Западът не успее да спре заграбването на Путин. Човек може само да се страхува колко животи ще бъдат загубени, ако бъдещето на войната стане като в минало.
