Почти година след нахлуването, което трябваше да отнеме седмици, Владимир Путин планира нова офанзива в Украйна, като в същото време подготвя страната си за конфликт със САЩ и техните съюзници, който очаква да продължи с години.
Кремъл има за цел да демонстрира, че неговите сили могат да си върнат инициативата след месеци на загуба на позиции, оказвайки натиск върху Киев и неговите поддръжници да се съгласят на някакъв вид примирие, което оставя Русия да контролира територията, която сега заема, смятат официални лица, съветници и други запознати със ситуацията, цитирани от Блумбърг.
Дори Путин не може да отрече слабостите на армията, която той е изградил десетилетия, след като войските му загубиха повече от половината от първоначалните си завоевания в Украйна. Постоянните неуспехи накараха мнозина в Кремъл да станат по-реалистични по отношение на непосредствените си амбиции, признавайки, че дори задържането на сегашната фронтова линия би било постижение.
Но Путин остава убеден, че по-големите на брой сили на Русия и липсата на притеснение да поеме жертви – които вече наброяват десетки хиляди, повече от всеки конфликт след Втората световна война, според оценки на САЩ и Европа – ще позволят да надделее въпреки неуспехите досега.
Възобновената офанзива може да започне още през февруари или март, заявяват хора, близки до Кремъл. Техните коментари потвърждават предупрежденията на Украйна и нейните съюзници, че предстои нова руска офанзива и предполагат, че тя може да започне, преди Киев да получи новообещаните доставки на американски и европейски бойни танкове.
Решителността на Путин предвещава нова смъртоносна ескалация във войната му, докато Киев се подготвя да изтласка силите му, отхвърляйки всяко примирие с Русия относно окупираните територии.
Руският лидер вярва, че няма алтернатива, освен да надделее в конфликт, който смята за екзистенциален спрямо САЩ и техните съюзници. Нов кръг от мобилизация е възможен още тази пролет, тъй като икономиката и обществото са все повече подчинени на нуждите на войната.
„Путин е разочарован от това как се развиват нещата, но не е готов да се откаже от целите си“, посочва Татяна Становая, основател на R.Politik, политическа консултантска компания. „Това просто означава, че пътят ще бъде по-дълъг, по-кървав и по-лош за всички.“
Американски и европейски служители от разузнаването се съмняват дали Русия има ресурсите за нова голяма офанзива, дори след мобилизирането на 300 000 допълнителни войници миналата есен. Съюзниците на Украйна, междувременно, увеличават доставките на оръжия, подготвяйки се да доставят бронирани машини и основни бойни танкове за първи път, които биха могли да помогнат на украинските войски да пробият руските линии.
Но бруталните, унищожителни атаки на Русия на места като Бахмут, източен град с ограничена стратегическа стойност, изтощиха украинските сили, отклониха войските и подкопаха способността на Киев да провежда нападателни операции на други места, смятат американски служители.
Публично Кремъл заявява, че в момента няма планове за повече мобилизация. В по-дългосрочен план Путин одобри планове за разширяване на редиците на армията с близо 50% през следващите няколко години, като разположи нови сили близо до Финландия – която е в процес на присъединяване към НАТО – и в окупираните региони на Украйна. Училищата и университетите възстановяват курсовете за военно обучение, провеждани за последно през съветската епоха, тъй като подготовката за война прониква в обществото.
И все пак някои елементи на реализъм относно катастрофалното представяне на армията до момента започнаха да проникват в строго контролираните държавни медии.
„Досега резултатите бяха ужасяващи, защото Русия изобщо не беше готова“, заявява Сергей Марков, политически консултант в близки връзки с Кремъл.
„Това се превърна в продължителна война и Русия все още няма достатъчно жива сила или оборудване, за да я води. Трябва да спрем украинската контраофанзива и да осуетим усилията на Запада да ни победи, като спечели военно предимство.“
Руските сили не са демонстрирали способността да направят това. През последните шест месеца превзеха само един малък град на цената на много жертви. Войските на Украйна, напротив, постоянно изненадват съюзници и наблюдатели с успехите си в отблъскването на нашествениците.
Увереността на Путин в способността на неговата армия да постигне триумф – дори с цената на огромен брой жертви и разрушения – отразява погрешно тълкуването на ангажимента на Запада да отвърне на неговата агресия, признават запознати. САЩ и техните съюзници непрекъснато увеличават доставките на оръжия.
Все пак американски и европейски военни служители се опасяват, че конфликтът скоро може да се превърне в артилерийски бой в стил Първата световна война с до голяма степен на застой на фронтовите линии – сценарий, който може да бъде в полза на Русия с нейното по-голямо население и военна индустрия.
Дипломатически Русия се опита да спечели поддръжници сред незападните страни с призиви за преговори за прекратяване на огъня. Дори хора, близки до Кремъл, признават, че в момента те са безнадеждни, предвид искането на Украйна Русия да изтегли войските си като условие за всяка една сделка.
Минимумът, който Кремъл би приел, би бил временно примирие, което оставя Русия да контролира територията, която нейните сили държат в момента, за да спечели време за възстановяване на силите си. Макар и да е по-малко от границите на регионите, които Путин незаконно анексира до септември, това все пак ще остави на Русия голям участък земя, свързващ районите, които е окупирала преди войната.
„Освен ако нещо не се промени, вървим към война на изтощение като Първата световна война, която може да продължи дълго време, защото и двете страни вярват, че времето е на тяхна страна“, казва Андрей Кортунов, ръководител на основания от Кремъл Руски съвет по международни отношения. „Путин е сигурен, че или Западът, или Украйна ще се уморят”.
Ако американският президент Джо Байдън не бъде преизбран през 2024 г., във Вашингтон може да настъпи “по-голяма гъвкавост” по въпроса за Украйна, смята той.
Въпреки че новата вълна от санкционен натиск – по-специално ценовият таван, наложен върху износа на руски петрол – сви приходите на Кремъл, това досега не е намалило способността на Путин да финансира войната. Русия все още има достъп до милиарди като резерви в юани, които не са засегнати от санкциите и могат да помогнат за преодоляване на бюджетни дефицити за цели 2-3 години, според икономисти.
Сред съюзниците на Украйна също нарастват опасенията, че конфликтът ще продължи години.
„Тази година ще бъде много, много трудно руските сили да бъдат изхвърлени по военен начин от всеки сантиметър окупирана територия от Русия в Украйна“, заяви председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Марк Мили на 20 януари след среща на САЩ и министрите на отбраната на съюзниците от НАТО. „Но наистина мисля, че в края тази война, както много войни в миналото, ще приключи на някаква маса за преговори.“
