Руската делегация, участваща в 12-часови мирни преговори със САЩ, е поискала пълен контрол над четири украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Въпреки че Русия не контролира напълно нито една от тези области, Кремъл се надява Вашингтон да окаже натиск върху Киев за изтегляне на всички украински войски от частично окупираните територии, съобщава The Moscow Times, цитирани от британския Телеграф.
Според източници, запознати с искането на Кремъл, за Москва е от решаващо значение да удължи мирните преговори възможно най-дълго, за да завземе колкото се може повече украинска територия и да получи предимство над Киев в отношенията със САЩ. Руски дипломат споделя:
„Времето в момента е на наша страна и ще се опитаме да се възползваме максимално от него“.
Президентът Владимир Путин е заявил принципно съгласие с предложеното от Тръмп 30-дневно примирие, но е подчертал, че „нюансите“ са важни за Москва – сигнал, че Русия ще настоява на максималистичните си искания, преди да се съгласи на примирие.
Москва иска тези преговори да бъдат толкова подробни, колкото и вторите Мински споразумения. Това може да отнеме значително време – до няколко седмици.
„Нещата се развиват по-скоро според руския сценарий. Все още не е ясно дали този мораториум върху ударите по енергийната инфраструктура и корабите в Черно море ще се случи“, каза Фьодор Лукянов, главен редактор на приятелското на Кремъл списание Russia in Global Affairs. „Но дори и да бъде приложено, това няма да промени пряко ситуацията на бойното поле, където инициативата в момента принадлежи на Русия.
Кремъл се стреми да затвърди контрола си над тези региони на всяка цена, тъй като Путин не може да си позволи политически да ги изостави, след като е закрепил статута им в Конституцията.
„Няма конституционен механизъм за отделяне на региони. Имаме нужда от цялото Запорожие и Херсон. Или Тръмп ще им окаже натиск да напуснат, или ще ни бъде казано: „Влезте в дълги преговори и просто използвайте военна сила, за да установите контрол.“ Това е най-лошият вариант за нас, защото преминаването на реки винаги е болезнена операция“, каза служителят.
Русия би могла да се опита да завземе части от други украински области като Днепропетровска или Сумска и след това да предложи размяна за Херсон и Запорожие.
„Надяваме се да намерим вариант, който не включва форсиране на Днепър и щурм на Херсон [градът е на десния бряг; руските сили контролират левия]. Наистина се надявам да не се стигне дотам. Това би означавало за нас хиляди жертви“, каза той.
Руски официални лица смятат, че точното местоположение на разделителната линия не е от критично значение за Вашингтон.
„Доколкото разбирам Тръмп иска модерна, добре въоръжена, прозападна Украйна. Той не може просто да се откаже изцяло от Украйна. Но къде точно е начертана границата не е толкова решаващо за него“, заявява източник на The Moscow Times.
В преговорите участват опитни руски дипломати и експерти по Украйна. Москва се опитва да представи Украйна като пречка за мира с надеждата да получи отстъпки от Вашингтон.
Сенатор Григорий Карасин, е бивш заместник-министър на външните работи, който прекара 47 години във външното министерство и дълги години се занимаваше с „украинското досие“, включително участие в изготвянето на двете споразумения от Минск, които Кремъл смяташе за голям успех.
Сергей Беседа е друг експерт по Украйна, който е съветник на директора на ФСБ Александър Бортников.
Години наред Беседа оглавява Пета служба на ФСБ, която отговаря за събирането на разузнавателна информация, набирането на източници и подривната дейност в Украйна. Той изигрва ключова роля в планирането на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. След като нахлуването се провали в първоначалните си цели за превземане на Киев и обезглавяване на украинското ръководство, според журналистически статии, Беседа е поставен под домашен арест.
На преговорите с американците Беседа се появява за първи път на публично официално събитие оттогава, макар и в по-нисък ранг, което предполага, че той наистина е бил уволнен от Петата служба на ФСБ след неуспешната инвазия.
„Тези момчета познават преговорите в Украйна отвътре и отвън“, посочва източник на The Moscow Times.
Въпреки амбициозните искания на Русия, военните експерти смятат, че руските сили в сегашното си състояние реалистично не могат да се стремят към нищо отвъд района Славянск-Днепропетровск.
„Физически тази сила не може да отиде никъде по-нататък или да направи нещо повече“, споделя източник. „Достигането до Одеса е, разбира се, невъзможно. И дори не ни е необходимо това.“
Израелският военен експерт Дейвид Шарп се съмнява, че Русия може реалистично да завземе толкова земя, колкото иска, без външна помощ, преди да бъде постигнато мирно споразумение.
„Руската армия не е в състояние бързо и напълно да окупира териториите на четирите анексирани украински области. За руснаците превземането дори на няколко села се възприема като огромен успех“, каза Шарп пред The Moscow Times.
„За да прекоси Днепър и да превземе Херсон — или дори да превземе град Запорожие, без да се налага да пресича реката, тъй като Запорожие лежи на двата бряга — трябва да се случи нещо изключително. Това е изключително трудна задача. Или руската армия ще трябва да бъде драстично подсилена, което не може да се случи внезапно или от нищото, или ще трябва да има пълен колапс на отбраната на Украйна. Русия залага върху изтощаването на врага с течение на времето“, каза Шарп.
Настояванията на Москва за контрол над Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон подчертават стратегическата важност на тези региони за Кремъл. Въпреки това, ограниченията във военния потенциал и липсата на международна подкрепа поставят под въпрос реализацията на тези амбиции. Преговорите със САЩ остават ключов инструмент за Русия в опитите ѝ да постигне своите цели чрез дипломатически натиск и продължителни дискусии.
