Когато украинският президент Володимир Зеленски пътува до Западна Европа миналата седмица, за да събере подкрепа за борбата на страната си срещу Русия, той направи спирка в последния момент в Париж, пише в свой анализ Политико.
Френският президент Еманюел Макрон имаше късмета да се реализира тази среща.
Отношението на Макрон към военните усилия на Украйна често се оказва неразгадаемо за съюзниците, които се чудят защо Франция продължи диалога с руския президент Владимир Путин и рекламира необходимостта от „гаранции за сигурност“ за Москва.
Докато германският канцлер Олаф Шолц претърпя жестоки критики заради бавния ход на решението си да изпрати танкове Leopard 2 в Украйна, приносът на Париж към общите военни усилия е значително по-малък – както в абсолютно изражение, така и като процент от брутния вътрешен продукт в сравнение с Берлин, сочи класация на Килския институт за световна икономика, актуализирана в края на миналата година.
Дори като се вземе предвид по-скорошното обещание на Макрон да достави гаубици „Цезар“ и, съвместно с Италия, система за противовъздушна отбрана MAMBA, общите усилия за подкрепа от Франция вероятно ще останат доста под тези на най-големите помощници през 2023 г. Към ноември Полша обеща повече от 3 милиарда евро помощ, докато Обединеното кралство е предложило над 7 милиарда евро. Франция, напротив, предложи 1,4 милиарда евро – което поставя страната доста под западните съюзници по отношение на процент от БВП.
Когато Зеленски напусна Украйна, за да посети западните лидери миналата седмица, Париж не отправи официална покана – и срещата с Макрон можеше да не се състои.
Първоначално френският президент планираше да прекара вечерта на театър със съпругата си. Едва когато сътрудниците му видяха кадри от тържественото обръщение на Зеленски в Уестминстър Хол в Лондон, те побързаха да отправят покана и уредиха късното вечерно посещение в Париж.
Нищо чудно, че Зеленски едва не пропусна Париж.
На въпроса защо Франция понякога следва различен път по отношение на Украйна в сравнение с други западни съюзници, френски официални лица защитават Макрон, пише Политико. Бившият френски президент Франсоа Оланд смята, че е имало смисъл да се говори с Путин преди инвазията. Френски дипломат добавя, че Макрон е решил да опита с дипломация:
“Не мисля, че можем да го виним за това”.
Що се отнася до хладния принос на Франция във военните усилия, официални лица твърдят, че като водеща военна сила в континентална Европа Париж има други отговорности за сигурността, а именно защитата на южния фланг на Европа и трябва да запази известен капацитет. Изпращането на френските танкове Leclerc, смятат те, няма смисъл, защото вече не се произвеждат и не могат лесно да бъдат заменени.
За Франсоа Хейсбург, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, подходът на “зигзаг” на Макрон спрямо военните усилия на Украйна представлява пропусната възможност не само по отношение на твърдата сила, но и по отношение на по-голямата амбиция на Макрон, изложена в неговата реч в Сорбона през 2017 г.. Той можеше да се позиционира като европейски лидер.
„2022 г. беше година на пропуснати шансове“, обяснява Хейсбург. “Макрон прекара 15 дни в обикаляне, казвайки на всички, които биха слушали, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, сякаш Русия не е достатъчно пораснала, за да ги поиска сама“.
“Макрон все още може да навакса изгубеното време, но предпоставката за това е да бъде изключително ясен по отношение на Украйна и оттам да възстанови легитимността сред централноевропейските държави“.
„Отвореният път“ на Франция
Иронията е, че в геополитически план Париж рядко е имал по-добър шанс да поведе Европа.
Великобритания напусна Европейския съюз. Германецът Олаф Шолц е обвързан от коалиционната политика, а страната му – с руската енергетика. Франция, напротив, се радваше на стабилно правителство и ползите от относителната енергийна независимост благодарение на ранното приемане на ядрената енергия.
Що се отнася до позицията на Париж в Европа, „пътят беше отворен“, посочва Хейсбург.
В някои отношения Макрон се възползва от тази възможност. Париж беше далеч най-гласният застъпник за стабилен отговор на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията на президента на САЩ Джо Байдън – огромен пакет от субсидии за зелен бизнес. Когато пътува до Вашингтон през ноември, френският президент много приличаше на европейски лидер, който отправя оплаквания към търговски съперник – и носи резултати за целия ЕС.
И все пак опитите на Франция за икономическо лидерство в рамките на ЕС не се превърнаха в по-широк опит да стане гарант за сигурността на Европа и създател на консенсус.
„Никой не е заменил Ангела Меркел на масата на Съвета“, възразява източноевропейски дипломат, запитан кой в момента „ръководи“ ЕС.
Оланд и няколко дипломати пък оплакват влошаването на френско-германските връзки при Макрон. Според тях това подкопава съгласуваността на блока и всяка надежда за по-интегриран подход към отбраната.
Докато войната в Украйна наближава първата си годишнина, Макрон се насочи към много по-категорична подкрепа за Киев. В новогодишното си обръщение към французите той обеща на украинците „да ви помагаме до победата“ – правейки риторичен преход от „Русия не може да спечели войната“. Той остави отворена врата за обучение на украински пилоти на западни изтребители и направи значителен принос за предоставяне на системата за противоракетна отбрана MAMBA.
„Към победа, към мир, към Европа“, туитна той по време на посещението на Зеленски в Париж.
И все пак Франция остава една от най-скептичните страни в ЕС, когато става въпрос за приемане на Украйна в блока. Общият й принос все още бледнее в сравнение с други страни.
Макрон все още има три години на поста, достатъчно време, за да удвои новооткрития си интерес към украинската „победа“.
Но с уличните протести срещу планираните пенсионни реформи, златната възможност да поведе отговора на Европа във войната в Украйна избледнява.
