По какъв начин детството на Клер в окръг Плакеминс повлиява на мирогледа й?
Клер израства с някои от най-хубавите и най-лошите аспекти на малкия град: от една страна, тя има чувство за принадлежност, богати културни традиции и любовта и подкрепата на голямо семейство; но от друга, мечтите й се определят – и често се ограничават – от скромния произход и тесния й мироглед. Дори след като получава образование и преуспява в Чикаго, Клер непрекъснато се бои, че е прекалено самонадеяна – изпитва вина (или поне се смущава) от постигнатия успех, както и от мечтите си за различен живот. Преживяванията й в Париж и Франш Конте до известна степен й позволяват да се чувства уютно от гледна точка на културата, докато проглежда за новия свят, разкрил се пред очите й.
Клер претърпява две големи загуби в живота си. Някоя от тях удря ли я по-силно, отколкото е очаквала? Според вас колко време й отнема да осъзнае какво въздействие й е оказала смъртта на майка й?
Мисля, че Клер до голяма степен пренебрегва травмата от загубата на майка си заради начина, по който е представена историята – Клер е чудо, задето е оцеляла – и защото други роднини са се грижили за нея. В редица отношения алкохолизмът на баща й е много по-травмиращ от „автомобилната злополука“, защото представлява системно предателство, увенчано с момент на неподправена жестокост. Но едва когато пристига в Париж и се изправя срещу страховете си – че майка й вероятно е възнамерявала да погуби себе си, както и нея – Клер разбира, че трябва да се научи да плува в буквален и преносен смисъл.
Вашите творчески занимания оказват ли влияние върху интереса на Клер към изкуството и скулптурата? Кое най-много ви привлича в изкуството да ваеш скулптури?
Да! Обичам да пиша за изкуство. Обучавах се за художник (това все още е първата ми любов), но когато се записах на уроци по скулптура, бях очарована. Цял един свят сякаш се разкри пред мен: чувствеността на извивките и кухините, преобразяващата игра на сянка и светлина по различни плоскости, създаването и разпадането в три измерения. Беше толкова истинско.
Сега, когато съм писател и животът ми до голяма степен е свързан с думите, особено силно осъзнавам и оценявам невербалните аспекти на рисуването и скулптурата, неподправената връзка между неизречените емоции и творението, изработено от нечии ръце. Обожавам изкуството!
Винаги ли ви е привличало съществуването на посмъртни маски? Кога и как се натъкнахте на историята за L’Inconnue? Веднага ли съзряхте потенциална идея за роман?
В момента, когато чух за „Непознатата от Сена“, вече знаех, че искам да използвам историята й за роман! Научих за нея, когато проучвах ваенето на скулптури в Париж и се натъкнах на посмъртните маски. Някои ги смятат за сантименталност, но за мен носят очарование – били са опит да „уловиш“ лицето в момент, когато фотографията или не е съществувала, или е била рядкост. И поради своята триизмерност изглеждат изумително истински, така че се изправяш лице в лице с личности от ранга на Наполеон и Бетовен.
Когато посетих Lorenzi Moulage d’Art в предградията на Париж, идеите ми се доразвиха. И въпреки че L’Inconnue се появява в няколко истории от Бел епок, за нея се говори изненадващо малко в съвременната литература.
Освен това не можех да устоя на изкушението да си представя различен край за младия модел, познат като L’Inconnue.
Какво според вас всъщност търси Клер, когато се отправя към Европа? Смятате ли, че го открива до края на книгата?
Мисля, че Клер търси дом. Като много от нас! Вече не се чувства добре в града, където е израснала, и не е щастлива в Чикаго. Когато се влюбва в Париж, във ваенето и в Арман, тя открива място, където истински може да бъде себе си. Където вече не е нужно да сдържа емоциите си. Както казва Камий Клодел, „понякога творецът избира сам себе си“.
Още за книгата “Писма от Париж” можете да прочетете тук.
Читателите на Danybon могат да поръчат тази и други книги с 20% отстъпка от сайта на Софтпрес www.soft-press.com с използването на промокод Danybon20. Кодът се въвежда при завършване на поръчката.
…
“Софтпрес” е партньор на “Данибон” в инициативата “Представи се”.
