МОН пусна за обществено обсъждане задължителния час "Добродетели и религии"

Докато всички са се втренчили в провеждащите се матури или в приключване на края на учебната година МОН подмолно пусна за обществено обсъждане сериозни промени в образованието ни – една от тях е въвеждането на задължителния час „Добродетели и религии“, срещу който гражданското общество протестира.

МОН ПУБЛИКУВА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСБЪЖДАНЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ:

МОН публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Едно от значимите изменения в законопроекта е свързано с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се реализира под две форми – индивидуално за децата от 1. до 7. клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. А за тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на българския език се дава възможност и за повтаряне на първи клас за тези деца. Промяната се налага, тъй като незнанието на езика създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети. Това води до загуба на мотивация, а в дългосрочен план и до самоизключване и отпадане от системата.
С друга промяна МОН подкрепя и младите таланти в областта на математиката и природните науки. Създава се нов вид специализирани училища – математически и природоматематически гимназии, които ще приемат ученици още след 4. клас. Това означава, че всички в момента математически и природоматематически гимназии се преобразуват в специализирани. Учениците в тях не само че ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след 7. клас. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием.
Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите.
По отношение на дисциплината в класовете се предлагат законодателни промени, които разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато имат системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на сега действащия закон.
Предлага се и въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности – добродетели и религии. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др., а религията няма да бъде задължителна за никого. По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации.
Друго предложение предвижда учебниците да са делими като части, което от една страна ще облекчи ученическите раници, защото децата ще носят само тази част, над която в момента работят, а от друга – при необходимост ще се осигури по-лесна актуализация на конкретното съдържание, а не да се подменя целият учебник. Към хартиените учебниците ще се създават и електронни издания, които ще са обогатени с интерактивно съдържание. Облекчава се и процедурата по оценяване на учебниците, като се засилва ролята и отговорността на МОН, с което ще се избегне и досегашният формализъм на процеса.
Съществен акцент се поставя и на оценяването – както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата – от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване на личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си.
Атестацията на учителите и директорите ще се замени с далеч по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Оценката ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията.
Заложени са и нови два кариерни статута – базови учители, които да подпомагат студентите в педагогическата практика, и методици по различни учебни предмети, осигуряващи системна подкрепа на учителите на местно ниво.
Предвижда се и въвеждане на ежегодна квалификация с нови форми на обучение, които да отговарят на реалните потребности и резултати от обучението – вътре в училището, и в различни институции, за които ще бъдат издавани кредити. Планира се и създаването на информационна система към регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време както провежданите обучения, така и рейтинга на квалификационните програми. Целта е да има по-добра връзка между обучението, придобитите умения и кариерното израстване на учителите, включително и връзка с висшето образование и професионалните степени.
С друго предложение се дава възможност на общините да регулират приема на ученици по места, така че да не се допуска концентрация на деца от уязвими групи в едно училище, а да бъдат разпределяни равномерно в образователните институции. Кметовете следва да засилят контрола за обхват на учениците, така че в още по-голяма степен да се ограничи отпадането на учениците от образователната система. Местната власт запазва правото си да обявява неучебен ден за училищата на тяхна територия, но това може да се случва само за празника на общината. Във всички останали извънредни ситуации те ще могат да предлагат на министъра на образованието и науката да обявява неучебни дни.
В областта на ранното детско развитие се предвижда разкриване на нова професионална квалификация „специалист по ранна детска грижа“ в отговор на нарастващия недостиг от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти. Обученията ще осигуряват нужния набор от знания и умения, за да могат специалистите в още по-висока степен да се грижат за възпитанието, социализацията и обучението на децата.
Действащите в момента кариерни консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, който ще осигури постоянна подкрепа за учениците при избора им на професионален път и образование. Кариерните консултанти ще подпомагат не само младежите, но и образователните институции.
Законопроектът предвижда и облекчения при обучението на децата със специални образователни потребности, както и издаване на удостоверения за завършен 12. клас. Центровете за специална образователна подкрепа разширяват обучението си, като приемат и ученици до 12. клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента. Децата със специални образователни потребности могат да валидират компетентности по учебни предмети от втори гимназиален етап, което да им спомогне за завършване на средно образование.
Въвежда се и нов ред за функционирането на регионалните управления на образованието, като техният статут ще се урежда по Закона за администрацията, а не по Закона за държавния служител, както е в момента. Регионалните управления ще бъдат административни структури към Министерството на образованието и науката, с ясно разписани управленски правомощия, правила за организация на дейността и механизми за отчетност. Целта е да се постигне по-голяма последователност, ефективност и прозрачност в управлението на образователната система на регионално ниво.