Има различни начини за писане на есе. Ето един модел, който е доста популярен и е често срещан. Препоръчва се, например, за есе за гимназии в американското образование. Близко е много до това, което се учи и в България – винаги си има въведение, основна част и заключение. При американците ми прави впечатление, че моделът е съвсем детайлен и точно се посочва къде какво трябва да има.
Този модел е за есе от пет параграфа. Специфичното е, че във основната част има три параграфа. Различните модели се различават най-вече в това какво трябва да съдържат тези три параграф. Тук са предложили да се разгледа първо най-силният аргумент, после най-слабият, а след това вторият най-силен аргумент. Малко прилича на формулата, за която споменах наскоро – “теза-антитеза-синтеза” (моля, вижте “Есето като хамбургер“), но и се различава.
Модел:
1. Въведение
1.1 “Кука” (“Hook”) – нещо, което да привлече вниманието.
1.2. Теза
1.3. Преход
2. Основна част – “Тяло” (“Body”)
2.1. Първи параграф в “тялото”
Най-силният аргумент
2.1.1. Въведение
2.1.2. Пример(и)
2.1.3. Обяснение
2.1.4. Заключение
2.1.5. Преход
2.2. Втори параграф в “тялото”
Най-слабият аргумент
2.2.1. Въведение
2.2.2. Пример(и)
2.2.3. Обяснение
2.2.4. Заключение
2.2.5. Преход
2.3. Трети параграф в “тялото”
Вторият най-силен аргумент
2.3.1. Въведение
2.3.2. Пример(и)
2.3.3. Обяснение
2.3.4. Заключение
2.3.5. Преход
3. Заключение
3.1. Преразглеждане на тезата
3.2. Кратко резюме на “тялото” като се свърже с тезата
3.3. Сигнал за край на есето
Най-важното при писането на есетата, според мен, не са толкова моделите как да се оформи, а тренировката и честото писане. Есетата трябва да имат ясна теза и тя да бъде разбрана от този, който го чете.
източник: http://www.wikihow.com и др.
