“Щом проучвания показват, че голям процент от българите не знаят ключови факти по история, има проблем с начина, по който предметът се изучава”, пише във Фейсбук свой анализ Емил Соколов, известен политически анализатор, преподавател по история и PhD по “Модерна британска история” от престижен британския университет. Той посочва, че има няколко проблема и учебниците не са най-големият.
Соколов дава пример как е структурирана програмата по история в българската образователна система. Например се изучават българска история от траките до присъединяването на страната ни към Европейския съюз: “в 10-ти клас децата учат няколко хиляди години история и преповтарят ученето в периода 5-7 клас”. Отделно малко време е отделено за важни теми – Визатийската империя се изучава само в 2-3 учебни часа: “Сетете се как се учи за империя с хилядолетна история в рамките на няколко часа само.”. Когато се изучава европейска история, не се прави връзка с българската история: “връзките между историята на Европа и тази на България остават скрити за децата. В тях се създава впечатлението, че двете не са свързани, а това не е вярно. Напротив, събитията в европейската история често дават отражение върху събитията в България. Това децата обаче не го учат и няма как да го знаят”. Средновекови се учи набързо от 1 до 17-ти век: “Да, почвате с Христос и стигате до Османското владичество. С други думи, програмата е от всичко по много и накрая нищо.”
Емил Соколов:
Програмата по История в училище
Идват избори и е много важно да започнем да говорим сериозно за образованието. Повече от ясно е, че щом проучвания показват, че голям процент от българите не знаят ключови факти по история, има проблем с начина, по който предметът се изучава.
Всъщност, проблемите са няколко и съдържанието на учебниците далеч не е най-големият проблем.
Структура
Първият проблем е начинът, по който е направена програмата между 5-ти и 10-ти клас. Ето какво изучават децата по класове
5-ти клас – Антична история – Шумер, Древен Египет, Древна Елада и Древен Рим. Това е вероятно единствената адекватна програма.
6-ти клас – Средновековие – Европейско и Българско. Например, за изучаване на Византийската империя има предвидени 2-3 учебни часа. Сетете се как се учи за империя с хилядолетна история в рамките на няколко часа само. Причината това да е така, че децата учат история, която обхваща от 1-ви до 17-ти век. Да, почвате с Христос и стигате до Османското владичество. С други думи, програмата е от всичко по много и накрая нищо.
7-ми клас – Българско Възраждане и Модерна българска история. На пръв поглед, това звучи чудесно. В учебниците дори пише за престъпленията на комунизма. Не пише много, но има някои факти. Какъв е проблемът ли? Знаят ли децата в 7-ми клас какво е комунизъм? Знаят ли кавко е ляво и дясно? Знаят ли какво е авторитаризъм, тоталитаризъм и тн? Не, не знаят нищо от това. Това се учи в 8-ми и 9-ти клас, когато изучават само европейската история. В 7-ми клас учиш факти за комунизма, но научаваш какво е комунизум и кои са Маркс и Ленин едва 2 години след това. Не звучи логично, защото не е.
8-ми и 9-ти клас – Европейска история. Тук се учи за Великите географски открития, Ренесанса, Реформацията, Просвещението, Френската революция, Империализма, Първата и Втората световни войни, тоталитарни идеологии и тн. Това е история, която децата трябва да знаят. Проблемът обаче е, че докато децата изучават тези теми, те не учат българска история. Фокусът е единствено и само върху Европейската история. С други думи, връзките между историята на Европа и тази на България остават скрити за децата. В тях се създава впечатлението, че двете не са свързани, а това не е вярно. Напротив, събитията в европейската история често дават отражение върху събитията в България. Това децата обаче не го учат и няма как да го знаят.
10-ти клас – учи се само българска история от траките до присъединяването в ЕС. С други думи, в 10-ти клас децата учат няколко хиляди години история и преповтарят ученето в периода 5-7 клас. През Възраждането българското образование е било повлияно от поговорката: ‘повторението е майка на знанието’. Това може да е работило през Възраждането, но не е успешна стратегия през 21-ви век. Това повтаряне на материала не само демотивира учениците, ами не им помага да надградят знанията си, защото за пореден път обемът на материала е твърде голям. Никой не учи няколко хиляди години история в една учебна година, защото е повече от ясно, че накрая става една голяма каша в главите на децата.
Оценяване
Друг голям проблем е оценяването. Например, когато говорим, че децата не знаят достатъчно за историята на България и Русия, комунизма и т. н., това е, защото някои учители изпитват на този материал, а други не. Да, оценяването между 5-ти и 10-ти клас в голяма степен е по преценка на учителя. Външно оценяване по История има при профилираната подготовка, която е в 11-ти и 12-ти клас. Там обаче Историята е избираем предмет. С други думи, повечето деца спират да учат История след 10-ти клас и това, което са научили, не е стандартизирано на практика. Логично е, когато всяка година децата учат история, която обхваща хиляди години, различните учители да акцентират различни неща. Тук имаме спешна нужда от някакъв национален стандарт, който е възможен само ако се преработят учебните планове и програми и съдържанието им се конкретизира. Децата трябва да знаят значението на конкретни събития и личности, а не да учат общи факти за цели епохи.
Преподаване
Хуманитарните дисциплини не са просто четене на дълги книги. Там децата трябва да научат да работят в екип, да дебатират, да извършват самостоятелни проучвания, да цитират правилно, да знаят какво е плагиаство, да правят проекти и т.н. Предмети като Историята учат на критично мислене и създават национална идентичност. Това е в основата на хуманитарните науки. У нас обаче все още на много места преподаването се ограничава до това децата да рецитират факти от учебника. Липсва критична интерпретация и анализ. Защо? Защото отново липсват ясни стандарти и критерии. Дори и да има разписани такива някъде, никой не следи за прилагането им.
Учители
В момента образователната система разчита на това, че учителите ще намерят начин да се справят с проблемите в структурата, оценяването и преподаването. Казано по-просто, от учители се очаква да се справят въпреки системата, а не благодарение на нея. Това звучи много героично и благородно, но истината е, че ако някои учители се справят, други нямат никакво желание да решават проблемите на една неработеща система. Това води до сериозни разминавания на национално ниво. Изключително важно е да се обърне внимание на квалификацията на учителите. Ако те нямат желание да усвояват нови умения, няма как да създадат този навик в децата. Разбира се, за да имат това желание, трябва да им се осигурят адекватни условия на труд. Вярно е, че се направи много да се увеличи заплащането им, но проблеми като сериознатa административна тежест и други. Няма как да имаш добро образование без да инвестираш в учителите, от които зависи всичко.
Учебници
За учебниците се говори най-много. Да, учебниците трябва да бъдат променени. Ако обаче само променяме учебниците без да променяме учебните програми и разпределения, резултатът винаги ще е един и същ. Няма как да има добър учебник по История за 10-ти клас, когато се учат няколко хиляди години история в една учебна година. Авторите на учебниците са принудени да орязват материала, за да могат да включат всички теми. Това орязване често води до осакатяване на определени теми. Колкото и кадърен историк да си, когато програмата не е добре измислена, няма как да напишеш добър учебник. Просто е.
Когато говорим за промени в програмата по История, учебниците са последното нещо. На нас ни липсва разказ за това кои сме като държава и народ, откъде идваме и къде отиваме. Докато не разрешим този проблем, колкото и учебника да напишем, нищо няма да се промени.
Препоръчвам ви да следите анализите на Емил Соколов. Редовно публикува във Фейсбук профила си интересни анализи, основно по актуални политически теми.
