Ако темата за университетите в „Бръшляновата лига“ ви вълнува, препоръчам ви да изгледате филм за приема в Принстън. Казва се „Admission“ (на български е преведен „Приемане в Принстън“).
Филмът излезе през март 2013 година. Той е базиран на едноименния роман на писателката Джийн Корелиц. Главната героиня се казва Порша Нейтън, служителка в администрацията за прием на нови студенти в Принстън.
Филмът е романтична комедия, но в него можете да откриете интересни детайли как се подбират най-добрите кандидат-студенти в един от най-престижните университети в света. Всеки служител трябва да изчете хиляди резюмета и есета на кандидатстващите. Търси се нещо, което да ги отличи, а така също да се даде шанс на будни умове, които обаче ще могат да се справят с академичното натоварване в университета. Във филма се показва и това, което за страничен човек (особено извън САЩ) е било винаги чудно, защо се отхвърлят направо идеални кандидати, а може да се одобрят някои с не толкова добри резултати. Всяка кандидатура е огледана от двама служители, а след това всеки служител трябва да представи дадения кандидат накратко, а после всички в комисията гласуват. Ако даден кандидат е впечатлил служителя, той ще положи максимални усилия, за да накара и другите в комисията да се „влюбят“ в него. Повечето кандидати са прекалено идеални и много си приличат – например, владеене на китайски, отличия от спортни състезания и академични дисциплини, доброволчески труд, лидерски качества, високи резултати на SAT и т.н. Във филма дори се вижда колко такива идеални кандидати са отхвърлени. Друго, което е нетипично за европейската образователна система – в американските университети си има и квота „привилегировани“, чиито резюмета не са нищо особено, например, има постижение по плаване, но пък ниски резултати на SAT и въпреки това може да бъдат приети, защото родителите им са бивши възпитаници или са дарители. Най-много се търсят истински гении, които да не са от елитни училища, да имат високи резултати на тестовете без никаква подготовка, но е добре да са се погрижили и за своите добри резюмета с извънкласни дейности и е важно да нямат нарушения и наказания в училище.
Във филма се разказва за момче на име Джеремая. Той учи в алтернативен колеж, където образованието е по-различно – отглеждат крави, сами правят водоснабдителна система и други подобни полезни съоръжения. От 8-годишен Джеремая се образова сам, като чете много книги. На SAT и всички изпити е изкарал много високи резултати, но има лошо резюме откъм извънкласни дейности, има ниски оценки в училище и доста нарушения, дори е бил задържан в полицията. Директорът на училището – Джон Пресмън, иска да се даде шанс на това дете. Определя го като гений. Пресмън се свързва със своята бивша състудентка Порша, с която са учили заедно в престижен университет. Разказва й за момчето и ги запознава. Също така е убеден, че това е нейният син, когото тя изоставя в студентските си години. Порша прави всичко възможно това талантливо дете да бъде прието в Принстън, дори и жертва дългогодишната си работа, за да му помогне.
Филмът ми беше интересен най-вече заради самия процес по подбор на хилядите кандидати с прекрасни биографии, препоръки и есета. Гледките из университетския кампус също са впечатляващи.
Сценарист: Карен Кронър, Жан Ханф Корелитц
Режисьор: Пол Уейтс
В ролите: Глория Рубен, Пол Ръд, Майкъл Шийн, Уолъс Шоун, Лили Томлин, Соня Уолгър, Тина Фей
https://www.youtube.com/watch?v=vLe3qu-PlHg
