През 1985 година е създаден т.н. “Академичен индекс” (AI), който помага на елитните американски университети да изчислят академичните възможности на всички свои кандидати, а и на целия випуск. Подобни формули обаче се използват още от 50-те години. Създаден е най-вече, за да могат да се привличат силни атлети в академичните отбори, но представители на комисиите по подбора споделят, че този Академичен индекс се поставя на всички кандидати.
Изчислява се въз основа на средния успех от училище, общия SAT и два SAT Subject tests.
Тук можете да изчислите своя Академичен индекс с новия формат на SAT.
Тук можете да откриете калкулатора за стария вид SAT с 2400 точки и три раздела.
Академичният индекс е с резултати между 1 и 240. Най-високата част е 240. В университетите в Бръшляновата лига най-често влизат тези кандидати, които имат Академичен индекс от 230 нагоре, т.е. попадат в 7, 8 и 9 категория.
Академичен Индекс | ||
| Изключително силен | 237-240 | 9 |
| Много силен | 234-236 | 8 |
| Силен | 230-233 | 7 |
| Над средното ниво | 225-229 | 6 |
| Средно ниво | 217-224 | 5 |
| Под средното ниво | 203-216 | 4 |
| Слаб | 195-205 | 3 |
| Много слаб | 185-194 | 2 |
| Изключително слаб | 184 и надолу | 1 |
източник: https://www.toptieradmissions.com/resources/college-calculator/
Висок Академичен индекс не води задължително до прием в елитно висше учебно заведение. Много кандидати дори и с максималните 240 могат да бъдат отхвърлени.
Д-р Мишел Ернандес, автор на книга за процеса по подбор в престижните университети “A Is for Admission Publisher” и бивш член на комисията по прием в Дартмут, споделя, че Академичният индекс не е единственият фактор дали един кандидат да бъде приет или не. Важни са още есетата, препоръките, интервюто, извънкласните му занимания. а и много други елементи в една кандидатура.
