“Fake Famous” е документален филм по HBO, който показва социален експеримент как се става инфлуенсър в Инстаграм. Режисьор е журналистът Ник Билтън.
След голям кастинг са наети трима неизвестни, които трябва да бъдат превърнати в инфлуенсъри в Инстаграм. Избраните нямат никакви таланти и имат много малко последователи в социалната мрежа. Подбрани са млада актриса, която работи в склад за онлайн търговия, русоляв млад мъж, който се води асистент, но всъщност е момче за всичко на шефовете си, а третият е чернокож младеж, който се увлича от рап музиката и модата.
Ник Билтън е наясно с работата на инфлуенсърите. Те са едновременно и предприемачи, и звезди. Трябва да измислят ежедневно съдържание, с което да впечатляват феновете си, да трупат “лайкове” и коментари, за да бъдат забелязани от големи компании, които да започнат да им изпращат безплатни продукти или да получават безплатни услуги, които да тестват и да пишат за тях в Инстаграм.
За да увеличи влиянието на тримата участници в социалния експеримент, Билтън започва да им купува фалшиви фенове. Обяснява много добре как процъфтява бизнесът с ботовете. За да започнат да “лайкват” и да коментират тези фалшиви фенове, трябва да се заплати допълнително.
Социалните медии се правят, че не забелязват всичко това, което се случва с фалшивите профили и с бизнеса с ботовете. Истинските звезди също се възползват от тези услуги, защото вече милиони Инстаграм звезди имат милиони фенове. Рекламодателите пък се интересуват точно от тази огромна бройка фенове, многото харесвания и коментари. Всички изглежда се чустват удовлетворени от статуквото.
На тримата избраници започват да се правят лъскави снимки все едно са на екзотични дестинации и живеят прекрасен живот. Тагват се на невероятни места, които карат последователите им да мечтаят за същото. Всъщност снимките са правени в задния двор на наета къща. Или пък се наемат места с декори, които оставят впечатлението, че е частен самолет.
Инфлуенсърите трябва постоянно да показват своя бляскав живот и да впечатлятват. Това изглежда примамливо за феновете им, но е и доста уморително. Не се различава много от живота на манекенките, но те са само изпълнители, докато инфлуенсърите са предприемачи – това им е бизнесът. Трябва да измислят сценарии, да търсят рекламодатели, да полагат много усилия да бъдат харесвани.
Най-големите инфлуенсъри като Ким Кардашян вземат по половин милион на свой пост в Инстаграм, ако рекламират нещо.
По-малките инфлуенсъри обаче се радват на безплатни стоки и услуги. Най-голямата и желана “награда” е привличането на рекламодател, който да подари безплатна почивка на инфлуенсъра за ден-два-три някъде и да му даде да харчи 1000 долара.
Повечето инфлуенсъри получават безплатни маратонки, обеци, козметика или пък някаква безплатна процедура за разкрасяване или тренировка. Трябва да тагнат дадения клиент и да обяснят повече за продукта и услугата. Не става ясно какво се случва, ако не искат тази стока или услуга или пък ако не им хареса. Едната участничка в социалния експеримент дори получи за тестване биде.
Тримата избраници са снимани по-продължителен период. Имат различни реакции и съдбите им са различни. Единият се ядосва на хвалебствените коментари и ги трие. Другият е нападнат от трол и си прави профила личен. Само при момичето наистина се получава. Може би, защото е актриса и е наясно с много детайли в близка сфера. Знаеше, че трябва да слуша специалистите как да си промени външността, умело помагаше снимките да се получат, нямаше нищо против да й се купуват фалшиви фенове, защото ставаше все по-известна. Рекламодателите сами почнаха да я търсят за партньорство. Актьорските й умения се оказаха полезни.
Филмът обхваща и периода на пандемията. Когато всичко е затворено в локдаун в реалния живот, големите инфлуенсъри в Инстаграм не са преставали да пускат снимки колко прекрасно живеят уж на екзотични места. Точно тогава напълно “лъсва” техния фалшив живот.
“Fake Famous” коментира и много други сериозни теми – например, че все повече малки деца посочват, че искат да работят като инфлуенсъри, когато пораснат. Никой вече не избира реални професии, които са били популярни преди време. Масово хлапетата искат да имат лъскав живот като идолите си в Инстаграм.
Документалният филм, който разказва за социалния експеримент за превръщане на трима обикновени млади хора в звезди в Инстаграм, е много добре направен. Ник Билтън е наясно с тази индустрия, знае какво иска да проучи, но и сам се изненадва накъде тръгват нещата.
Билтън разказва интересни неща за фабриките за ботове и фалшиви последователи в Инстаграм и че този бизнес носи милиони. Демонстрира как много известни личности са си напазарували фалшиви фенове. Разказва по колко вземат звездите с много последователи в Инстаграм за една своя публикация. Маркира и колко е изгодно за рекламодателите да си партнират с по-малки Инстаграм звезди, които полудяват от радост при получаване на червило, козметика, масаж, а безплатен уикенд някакъв зашеметяващ успех за кариерата на инфлуенсърите.
Това, което никога не съм разбирала в бизнеса на инфлуенсърите, не ми стана ясно и след като изгледах филма – как се различава рекламното съдържание от лично споделеното. Това е основен принцип в журналистиката – да има ясна разграничителна линия, а тук нещата са доста размити. Или пък трябва да се приеме вече, че всичко или пък в голяма част е рекламно съдържание, а инфлуенсърът е рекламно лице на различни марки в своя Инстаграм профил.
Социалните медии дават много възможности и свобода. Човек има шанса да изкаже свое мнение по въпроси, за които няма трибуна, и да намери съмишленици. Може да покаже свои творби и талант. Може да описва свои впечатления, размисли, наблюдения, полезна информация и това да е неговият виртуален личен дневник. Важно е да му носи удоволствие.
Подхлъзването по фалшивата слава и заробването да се събират много фенове, “лайкове” и ласкателни коментари е доста неприятна тенденция и лош страничен ефект. Стремежът пък да се получават безплатни стоки и услуги, които ангажират инфлуенсърите с тестване и рекламиране, противоречи на цялата идея за свобода, която би трябвало да предоставят социалните медии.
Не съм наясно с бизнеса на инфлуенсърите, рядко следя Инстаграм и може би по тази причина не мога да си обясня много неща, но от журналистическа гледна точка мога да кажа, че документалният филм на Ник Билтън е много приятен, интересен и най-вече актуален. Показва нагледно как се става инфлуенсър и засяга изключително важни теми от нашето съвремие.
