Честита Нова година! Да сме живи и здрави и да се радваме на много успехи и мили преживявания!
Честит Васильовден! Честит имен на всички, които празнуват днес – Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa!
Топ 5 факта за 1 януари – първия новогодишен ден:
1. Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година са се организирали празненства в древен Вавилон.
2. Първи януари е първият новогодишен ден според григорианския календар.
3. Римляните почитали на този ден бог Янус – един от най-древните богове в римския пантеон. Той е пазител на всяка врата и всяко начинание и начало. Считало се е, че е отварял и затварял всички врати, предимно символично. Покровител е на земеделците и на тези, които заминават и се връщат. Месец януари е наречен на неговото име.
4. Обичаят с размяната на подаръци на Нова година е познат още през 7 век в земите на днешна Холандия.
5. Сурваки, Васильовден е български народен празник, отбелязващ началото на Новата календарна година.
Васильовден
На днешния ден православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а според българската
народната традиция е Сурваки.
Днес се прави обредна трапеза, сурвака се и се ладува.
Сурваки
Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Група малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие.
Сурвачките са направени от дрян – най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Украсата им е от нанизи пуканки, сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета.
Децата започват сурвакането от най-възрастния, като казват пожеланията:
Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина.
В Западна България и в някои села в Сакар, Добруджа, Родопите (Чепинско) се провеждат маскарадни игри.
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства.
С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
Как се гадае на Васильовден?
На този ден се гадае. Гаданията са свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др.
Например, в Пловдивско и Предбалкана в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила. Така се разбира кой месец ще е дъждовен.
Друго интересно гадаене е от Сакар – край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури. Според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Брачни гадания
На Сурваки има и много брачните гадания. Момите и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си. Те вярват, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.
Ладуване
Ладуването също е свързано с гаданията за женитба. Изпълнява се от момите. Те пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки на кого какъв брачен партньор се пада.
Например, предрича се за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених:
„зряла дюла и презряла“ (момата ще се омъжи стара);
„сам си здравчец на камъче“ (ще се омъжи за сирак);
„жълто було трески сбира“ (момата ще пристане).
Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
Какво се яде на Васильовден?
Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. Ястията на трапезата са блажни.
Обредното меню съдържа баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Питата е украсена с орнаменти като при Коледа.
Трапезата се прекадява с въглен, поставен на керемида.
Най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Баницата е с късмети. Тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалото от баницата се пази „за Богородица“.
Св. Василий Велики
Православната църква почита големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики.
„Познай себе си. Познай своята душа. Познай природата си – познай, че тялото ти е смъртно, а душата безсмъртна, че нашият живот е двояк – че едното принадлежи на плътта и е преходно, а другата е сродна на Духа и не знае граници“, казва светецът.
Той е роден около 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Воюва срещу широко разпространената през IV век арианска ерес, която отрича божествената природа на Христос.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
снимка – сурвачките са дело на малкия ми син Виктор Благоев, направени в неговата детска градина – ЧДГ „Слънчогледи“ (София).
