Пътеписи от Франция
Понякога човек не може дори да предположи точно какво ще му допадне много.
Ако следвах съветите на популярните гидове за пътешествия, сигурно никога нямаше да вляза в едно малко ресторантче в близост до Монмартър и Сакре кьор – Les Oiseaux, което се намира се в 10-ти район. Имаше много приятни отзиви, но имаше и доста по-остри.
Самата аз също го отминавах на няколко пъти, макар че вътре виждах, че има доста хора, цари приятна, весела атмосфера. Някак не отговаряше напълно на моя вкус и не мислех, че е подходящо, за да добави някакъв мил спомен към преживяванията ми в Париж.
Но съдбата реши друго.
Единият път доста бързахме. Трябваше да потегляме от Париж към Руан. Колкото и да оглеждахме местенце за хапване, точно в този момент не откривах това, което търсех.
Така влязохме в това мъничко ресторантче – Les Oiseaux.
Сервитьорката ни спечели веднага. Беше от онези супер бързи и открити хора, на които се доверяваш. Повече ми приличаше на някогашните кръчмарки в най-добрия смисъл на думата, които си влагат сърцето и душата във всичко, което правят. Казахме й, че бързаме и тя веднага ни ориентира какво имат от менюто за деня, какво включва и колко време ще отнеме за сервирането.
Видях на съседната маса възрастен, изискан господин, който бавно отпиваше от чашата си червено вино и похапваше от едно огромно плато, отрупано с мезета, пастети и кисели краставички. Имаше по-малка версия, но щяха да липсват някои от вкусотиите, които така сладко си похапваше парижкият мосю от съседната маса.
Господинът от съседната маса ми приличаше на писател от друга епоха. Определено имаше класа и поглед, който вижда много. Точно така съм си представяла някогашните ярки личности, за които съм чела, че често са отскачали до този район на Париж. Доверих се на избора му. Бях сигурна, че познава добре хубавата част на живота.
Така че смело поръчах и аз най-голямото плато. И не съжалявах. След това дълго си го спомнях. И още го помня.
След седмица се върнахме в Париж. Съдбата пак ни заведе в този район и то точно, когато трябваше да помислим за вечеря. Този път не съм избирала и не съм се чудила. Директно влязох в Les Oiseaux. Отново на работа беше нашата сервитьорка, която усмихнато се втурна да ни посреща и да ни пита как сме.
Избрахме маса до прозорците, които се отваряха и бяхме на сантиметри от тротоара. Гледахме минаващите пешеходци, велосипедисти и коли. Радвахме се оживлението, което се появяваше в района.
Макар и да не е от най-изисканите ресторанти, в които бяхме, точно платото и живата атмосфера в Les Oiseaux ми се запечатаха много. Усещаше се точно бохемския дух на този район и липсваше сковаността на по-престижните заведения.
