Посещението в музея „Ван Гог“ е пътешествие. Пътешествие сред картините на големия холандски художник Винсент ван Гог. Пътешествие сред семейните му истории. Пътешествие сред мисловните процеси на твореца. Пътешествие в артистичните среди на творци като Клод Моне, Гоген, Едгар Дега. Пътешествие най-вече и в един модерен музей, който те привлича и предизвиква да търсиш, научаваш и да разбираш.
Музеят „Ван Гог“ се намира точно срещу Райксмузеум – най-значимият музей на Нидерландия.
Дали е възможно да се посетят в един ден и двата музея? Би било предизвикателство, но вероятно е възможно с изключително точно планиране. Ако не сте в Амстердам и имате само часове за този град, може би си заслужава да се посетят и двата музея, колкото и да не е съвсем препоръчително. Ако човек е за повече дни в холандската столица, може би е по-добре да ги посети в различни дни, за да им се наслади напълно. При сегашното наше посещение ние успяхме да обхванем само музея „Ван Гог“ и изложбата с творби на Вермеер в Райксмузеум. Преди това вече бяхме посещавали големия държавен музей на Нидерландия.
Ако сте в Райксмузеум, много бързо ще се ориентирате къде е музеят Ван Гог. Той е в заоблена стъклена сграда. Още в началото се виждат емблематичните му слънчогледи. А като се влезе, се разкрива един от познатите автопортрети на художника в огромен размер.
Музеят „Ван Гог“ е едно от най-посещаваните места в Амстердам и вероятно един от най-посещаваните музеи в Нидерландия. По тази причина вече е необходимо да се закупят билети предварително. Ако се отиде на място с някаква надежда, може да ви посрещне табелка – както в нашия случай – че всички билети за деня са продадени. Продават се само онлайн и поне, когато аз наблюдавах сайта, свършваха за седмица напред. Важно е да имате предвид, че трябва да посочите колко души ще бъдете в музея – т.е. каква група. Дори да е само 1 човек, трябва да се отбележи това, че групата е от 1 човек. Забелязахме, че ако не се посочи тази информация, сайтът позволява да се премине на следващите стъпки и да се стигне дори до плащане, но плащането не минава. Когато се върнахме отново да потърсим на какво се дължи проблемът, открихме, че като се посочи преди целия процес да стартира, че групата е от определен брой лица (нищо, че после става ясно спрямо броя билети), всичко мина добре и успяхме да купим билети. Обръщам внимание на това, тъй като имаше хора, които споделиха пред Данибон, че не са успели да си закупят билети.
Второто предизвикателство е при шкафчетата преди да се започне обиколка в музея. Трябва първо да се резервира шкафче чрез системата пред тях. Внимателно изчетете инструкцията и си запомнете кода. Повечето посетители първо си натъпкваха дрехите в шкафчетата и след това се чудеха как да ги затворят. А междувременно това шкафче през електронната система вече беше заето от някой друг. Ние лично имахме такава случка с две германки, които не искаха да си махнат дрехите от шкафчето, което си бяха харесали, а в същото време ние вече бяхме с код за него. Доста време се опитвахме да им обясним каква е схемата и че първо трябва да отидат да си запазят електронно шкафче, а не да заемат ангажирано от други. Видяхме, че възникват такива казуси постоянно. Няма как да се преотстъпи вече ангажирано шкафче, защото се води на теб и трябва да си кажеш кода. Дори да успеят да го затворят някак, ще могат да го отворят само с кода, който не знаят.
Ако сте се справили с всичко това, очаква ви едно наистина приятно пътешествие в света на Ван Гог.
За мнозина може да е изненада, че Ван Гог всъщност е художник само 10 години от живота си. Решава да стане художник на 27 години, но умира на 37 години. За 10 години обаче създава много творби. Музеят, заслуга за който има най-вече неговият племенник – Винсент, дете на брат му Тео, се открива в началото на 70-те години на 20 век. Притежава 200 картини, 500 рисунки и почти всичките писма на художника.
Подобно на всички добри музеи и в този има акценти кои са най-ценните творби, на които трябва да се обърне внимание.
Първо ще разберете повече за семейството му и за него.
На първия етаж са представени автопортретите на Ван Гог.
Следващата крачка в пътешествието ни запознава с моделите на Ван Гог.
Преди преместването си в Париж, Ван Гог е преди всичко художник на селския живот.
В тази тематична поредица има доста шедьоври, но най-известната картина е „Селяни, ядящи картофи“.
Следващата спирка и при картините с черепите. Обърнете внимание на тази с цигарата.
Пътешествието в музея ни отвежда към Париж. И виждаме колко много се променя стилът на Ван Гог.
С желание да бъде в крак с най-новите тенденции в изкуството, през 1886 г. Ван Гог се премества в Париж, който по онова време е център на модерната култура. Осъзнава, че ако иска да напредне, има нужда от по-интензивен контакт с изкуството и артистите. Намира изобилие от вдъхновение в галерии, музеи и изложби. Изправен лице в лице с парижкия авангард, Ван Гог осъзнава колко остарели изглеждат холандските му творби.
Жадно попива многото нови впечатления. Експериментира с цвят, с четката, с линиите.
Във френската столица става приятел с художници от своето поколение, включително Пол Гоген, Емил Бернар и Анри дьо Тулуз-Лотрек. Работят заедно и излагат изкуството си в кафенетата на Монмартър, квартала на художниците.
Времето на Ван Гог в Париж се оказва изключително плодотворно и благодарение на контактите си с други художници той открива възможности за развитие на собствен изразителен стил.
В музея могат да се разгледат творби на Клод Моне, Гоген, Дега, Писаро и други известни художниците от епохата на Ван Гог.
Клод Моне
Дега
Писаро
Мане
Гоген
Взаимни портрети и автопортрети на Гоген и Емил Бернар.
Престоят на Ван Гог в Париж и общуването му с френските художници напълно променя стила му. Научава много от тях и бързо го възпроизвежда в картините си, които вече нямат нищо общо с периода му на рисуване в Нидерландия.
Влияние обаче му оказва и японското изкуство.
„Япония вече не е мода. Тя е мания“, пише френски критик през 1878 г. за Световното изложение в Париж.
Всички попадат под магията на Япония, включително и Ван Гог, когато се мести във френската столица. Той вече притежава няколко японски гравюри за стаята си. В Париж напълно развива своето очарование към това екзотично изкуство. Купува около 600 гравюри. Първо го прави с цел да ги препродаде, но също така и копира някой от тях, за да изпробва нов, декоративен стил.
Първата му творба в японски стил е тази с клоните на сливата. Той обаче добавя своя собствена нотка. Цветовете му са по-ярки и контрастират повече на тези на оригинала. Тъй като оригиналът е по-тесен от неговото платно, Ван Гог го рамкира с произволни японски йероглифи.
Под влияние на френските художници и японските гравюри стилът на Ван Гог се променя. Забелязваме го в разцъфтялите пролетни дръвчета.
Съзерцанието към природата се пренася към житните полета.
Слънчогледите на Ван Гог са най-популярната асоциация с неговото творчество. Той е от протестантско семейство, а слънчогледите са важен символ за протестантите. В християнската вяра е символ на отварянето на християнина към божията любов. За Ван Гог е символ на благодарност.
Ван Гог планира да нарисува 6 картини с жълти слънчогледи като декорация за студиото си в „Жълтата къща“. Две от платната си окача в стаята на Пол Гоген, който му гостува. Съквартирантът му смята, че са изключително красиви.
В крайна сметка Ван Гог рисува пет версии, всяка една икона на модерното изкуство. Първата е от август 1888 г., когато рисува букет от слънчогледи във ваза. Въпреки – или може би благодарение на – простотата на темата и стила, той създаде истински шедьовър, пишат организаторите в музея. С не повече от три нюанса жълто той постигна цветова хармония, която блести като визия. В писмо Тео възхвалява ефекта като парче плат, сякаш бродирано със сатен и злато. Ван Гог също разбира, че е направил забележителна картина и описва колко дълбоко е трябвало да навлезе в детайлите, за да го постигне. Използва цялата си енергия и концентрация, за да пламне всичко. Горд от резултата, той се провъзгласява за художник на слънчогледи.
А ето я и „Жълтата къща“, в която двамата с Гоген творят.
Друг шедьовър, който грабва, и всеки иска да види в своето пътешествие из музея Ван Гог, е „Спалнята“.
Ван Гог става все по-умел в използването на цвят и стил за изразяване на емоции. Например, ярките тонове на спалнята му трябват, за да предадат пълната почивка в период, през който той чувства всичко друго, но не и спокойствие, тъй като работи много упорито. Надява се, че картините му ще доставят утеха не само на него, но и на другите. Ван Гог е убеден, че тази вече известна картина, притежава това спокойствие.
„Когато видях платната си отново след болестта си, тази, която ми се стори най-хубава, беше „Спалнята“.“
„Този път това е просто моята спалня“, пише Винсент до Тео за ежедневната тема на последната си картина. Тя е малко, но уютно помещение в Жълтата къща, със семпли мебели и творби на Ван Гог, висящи по стените. Масивните мебели са с цел да изразят необезпокояваната почивка.
„Цветът трябва да свърши работата тук“, допълва още художникът.
За да подсили този цвят, използва допълнителни контрасти: червено покривало върху „лимоненозелени“ чаршафи, синя кана върху оранжева тоалетка и мебелите от чам (свежо маслено жълто) първоначално са контрастирали на люляковите стени, които са станали сини с времето. Простата плоскост, ярките цветове, ясните очертания и липсата на сенки – това идва от любовта на Ван Гог към японските гравюри. Странният ъгъл на задната стена на стаята изглежда необичаен, но това не е грешка – стената наистина е крива.
Ван Гог очаква Гоген. Двамата общуват, говорят си за изкуство, вдъхновяват се да творят, рисуват заедно. Рисува стола на Гоген точно по това време на приятелско общуване.
Използва главно червени и зелени тонове, за да създаде „нощен ефект“, който, съчетан с книгите и свещта, има за цел да изрази просветения дух на Гоген.
Ето така Пол Гоген вижда своя приятел Винсент да работи върху слънчогледите, които толкова обича. Рисува го с очи, вперени във вазата и палитрата, а ръката му, отпусната върху платното.
Гоген пристига в Арл, за да работи с Ван Гог в Жълтата къща. В началото всичко е в приятелска атмосфера, но след няколко седмици обаче атмосферата се променя. Става по-трудна. Дискусиите все повече се превръщат в спорове. Една разлика в мненията им е дали винаги трябва да се рисува реалността. Гоген предпочита да използва въображение. Например прави този портрет на Ван Гог през зимата, когато няма слънчогледи. Ван Гог обича реалността. Ако няма слънчогледи, използва стари свои картини. Напрежението се задълбочава и Ван Гог си отрязва ухото, а Гоген заминава за Париж.
Срещу Ван Гог има петиция от местните жители от Арл и той трябва да се махне. Подходящо място е частната болница, заемаща сградата на стар манастир сред поля, извън Сен Реми – селище, което е на 25 км от Арл. Има нужда от почивка и там я намира. На Ван Гог е предоставена и стая, и студио, за да рисува.
Вече може би си мислите, че Ван Гог е нарисувал най-големите си шедьоври – Слънчогледите, Спалнята, Жълтата къща. Откакто е напуснал Нидерландия има 400 картини, но нито една продадена. Това го фрустирира. Осъзнава, че може да рисува само, защото брат му Тео го финансира. Затова Ван Гог не се предава и започва да рисува така, както не е рисувал никога досега. Обектите му са дърветата и градините. Вниква в дълбочината във всеки детайл.
Ван Гог стои една година в болницата в Сен Реми и рисува 150 картини, сред които има много шедьоври.
След като напуска психиатричната болница Ван Гог се отправя към Париж, за да види брат си, жена му и новороденото им дете, кръстено на него Винсент. По случай ражденето на племенника си рисува една от най-красивите и нежни свои картини за подарък за младите родители – „Бадемов цвят“.
„Както ти казахме, ще го кръстим на теб“, пише Тео, „и си пожелавам той да бъде толкова решителен и смел като теб.“
Винсент започва да рисува веднага след като научава новината за бебето. Бадемът цъфти много рано през пролетта, което го прави прекрасен символ на нов живот. Рисува деликатните цветя „със спокойствие и по-голяма сигурност“ на фона на блестящото синьо небе, сякаш гледани отдолу. Необичайната композиция му е позната от японските гравюри. За семейството му това е една от най-ценните им картини.
„За малкото дете на Тео и Йо донесох доста голяма картина, която те окачиха над пианото – бели бадемови цветове – големи клони на небесносин фон.“
Последната спирка в пътешествието е в Овер-сюр-Оаз. След Париж Ван Гог заминава за това селище, където живее лекар хомеопат – любител художник. :Лекарят трябва да го наглежда. Ван Гог кипи от енергия и има много планове за нови картини. Природата е красива и го вдъхновява. Вече е разработил свой стил, надграждайки цветовете на Делакроа, красноречието на Миле и техниката на импресионистите.
За два месеца в Овер-сюр-Оаз Ван Гон рисува почти всеки ден нова картина. Последната му творба остава на статива, когато се застрелва на 27 юли 1890 г. насред житното поле.
Ван Гог оставя около 850 картини и 1300 рисунки.
Шокоращ е този финал в живота на твореца Ван Гог. Ако човек иска да продължи пътешествието си и да научи още факти, има много хубав магазин. Препоръчвам книгата с творбите, които са изложени в музея. Там има и интересна творба с лика на художника, направен от цветни моливи. В крайна сметка макар и да е трагичен финалът на Ван Гог, той ни кара винаги да развихряме въображението си и да творим смело.
Убедена съм, че на никого не му се тръгва от това магнетично място. Има още една приятна спирка – ресторантът. Има вкусни и интересни ястия и освежаващи напитки. А аз го използвах, за да разгърна книгата, която си взех за музея Ван Гог.
Пътешествието в музея Ван Гог кара човек дълбоко да се замисли за Ван Гог, за твореца, за близките му. Противно на ширещето се мнение, че Ван Гог е беден художник, всъщност се оказва, че не е. Той е от заможно семейство. Учил е в частно бординг училище, а след това в престижен кралски колеж, където му преподава известен художник. Когато решава да зареже ученето, за да размишлява у дома си, на помощ идва заможният му чичо, който го назначава за най-младия асистент в една от най-известните галерии в света. На 20 години Ван Гог печели повече от баща си, но после се проваля, когато го местят в Лондон. Започва да търси себе си – работи ту като учител, ту като проповедник, ту се готви за изпити в университета, ту заминава за Белгия, за да изповядва бедни миньори. През това време финансово го издържат родителите му. На 27 години решава да стане художник и има кой да му покаже – съпругът на братовчедка му, който е известен творец. Те обаче вдигат ръце от младия мъж, когото обвиняват в „порочен нрав“. Ван Гог пък заминава за Хага, където живее с бременна проститутка – за ужас на цялата си фамилия. Всички го определят като труден характер. Приятел през всичките тези години остава неговият брат Тео. Той го подкрепя и му изпраща пари.
Заделя по 15% от доходите си, за да издържа Ван Гог – за бои, храна, жилища, здраве, удоволствия. В Париж му наема хубав апартамент в Монмартър с прекрасна гледка и със студио. Запознава го с най-знаменитите френски художници. След това му наема „Жълтата къща“ и издържа и Гоген, за да живеят заедно. После го настанява за 1 година в частна клиника, в която плаща и за стая, и за студио, за да може Винсент да рисува. А накрая му намира и лекар – художник, за да може да го наглежда. Истински брат и невероятен приятел е бил Тео за Ван Гог.
Покрай славата на Ван Гог рядко се обръща внимание, че Тео умира само 6 месеца след брат си – само на 32 години. Това се случва дни преди синът му да стане на 1 година. Съпругата му Йо трябва да поеме всичко – и грижите за малкото дете, и за наследството на гениалния художник. Тя е от заможно семейство от Амстердам, а брат й е също като Тео търговец на картини. Успява обаче да се справи сама в живота – прави преводи от английски и френски на холандски, отваря частно училище и преподава. Показва колко силна жена е. Дори, когато се омъжва за втори път, сключва предбрачен договор, за да е ясно, че наследството от Ван Гог е само за нея и за сина й Винсент. Благодарение на нея славата на Ван Гог расте с годините. А малкият Винсент дълго време не проявява интерес към изкуството, макар да расте в артистична среда. Завършва престижния Технически университет в Делфт и става инженер. Дори такъв е прякорът му „Инженера“. Едва, когато умира майка му, се захваща да запази наследството на Ван Гог. Дълги години работи за откриването на музея на своя славен чичо. А съдбата на Винсент-младши също е осеяна с лични трагедии. Големият му син Тео е убит от нацистите, когато е студент в Амстердам и то няколко месеца преди края на Втората световна война. Години по-късно трагедиите във фамилията продължават. Внукът му Тео ван Гог – режисьор, колумбист, писател и син на втория му син, е застрелян в началото на 21 век от радикализиран ислямист. И въпреки всички тези трагедии около фамилията Ван Гог, не можем да не отчетем силния им дух да запазят делото на своя родственик и да сме им признателни, че са успели да съхранят това безценното наслество на гениалния художник.
В началото на 70-те години отваря музеят Ван Гог. Управлява се и до наши дни от фондация Ван Гог, в която са и наследници на великия творец.
Така завършва пътешествието в музея Ван Гог. Останах впечатлена, замислена, но и с много променена посока за разсъждения за творчеството и живота на Ван Гог. И благодарна на семейството му, на Тео, на Йо и на Винсент – Инженера от ТУ Делфт, че са ни дали възможност да се докоснем до гения и твореца Ван Гог.
