Известният ни пилот Продан Таракчиев се венчава в небето за своята любима Райна
Романтиците не са само представители на отдавна отминали епохи. Те се срещат и в по-ново време. Един от тях е известният български пилот Продан Таракчиев, познат в историята с първия боен разузнавателен полет в Европа, извършен заедно с летеца Радул Милков на 16 октомври 1912 г. над Одрин. На 21 април 1916 г. отново прославя името си. Тогава е проведен първият въздушен бой от българската авиация с използване на бордово въоръжение. В началото на 30-те години Продан Таракчиев отново е първи в авиационната ни история, но в много по-романтичен план.
Първата българска сватба в небето
Продан Таракчиев подарява невиждано до този момент сватбено преживяване на своята годеница – Райна Янакиев. Казва й „Да“ високо в небето над София. Организира венчавка докато кръжат високо. Това се случва на 16 февруари 1931 г. Младоженецът е на 46 години, а избраницата му е доста по-млада. На борда на самолета е военният свещенник поп Кузман Кацаров, който благославя Продан и Райна. Пилотира прочутият български летец и конструктор Христо Лазаров, който от години работи за френско-румънската авиационна компания „Сидна“ (създадена през 1920 г., а през 1933 г. заедно с други дружества образуват „Ер Франс“) и осъществява полети по въздушната линия Париж – Прага – София – Бургас – Истанбул. Венчавката е била извършена именно в аероплан на „Сидна“. Младоженците се вричат във вярност и след това правят няколко обиколки над българската столица. Приземяват се на летище Божурище.
На летището ги чакат въодушевени гости, които са горди и щастливи при появявата на новото семейство Таракчиев. Фотограф е заснел този очарователен миг на пристигането на първите младоженци у нас, сключили брак в небето. Булката е с бяла рокля, която не скрива напълно краката. Виждат се бели чорапи и тъмни обувки. Носи черна връхна дреха. Косата е с модерна прическа – на черта до раменете. Притисната е с булченска бяла мрежеста шапчица. С дясната си ръка Райна прибира косата си до ухото, а с лявата държи голям сватбен букет, чийто цветя провисват надолу. Свенливо е свела поглед леко надолу. Младоженецът гордо се е изправил до нея със стройна осанка, която се извисява над всички гости. Вдясно от Райна е застанал усмихнатия и доволен поп Кузман. Вляво от Продана и зад младоженците има десетина мъже, повечето с елегантни черни бомбета, ризи, шалове и тъмни палта. Лявата част на снимката е заета с дами с елегантни зимни палта с кожени яки.
Кой е Продан Таракчиев?
източник: Музей на авиацията – Крумово
Продан Стоянов Таракчиев е роден на 12 ноември 1885 г. в Сливен, разказват от Музея на авиацията – Крумово. Завършва гимназия в родния си град. След дипломирането си постъпва във Военното училище, произведен е в чин подпоручик през 1908 г. и назначен в 11-и пехотен сливенски полк. След конкурсен изпит през есента на 1911 г. е изпратен да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Прекъсва обучението си и се завръща в България, за да участва в Балканската война. Лети като наблюдател в състава на 1-во аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе. До временното примирие на 17 ноември 1912 г. Продан Таракчиев изпълнява още два бойни полета. В началото на декември 1912 г. е доставен подареният от Русия змейков балон и се сформира втора балонна станция. За неин командир е назначен поручик Продан Таракчиев, който до края на войната участва в извършените въздушни наблюдения.
След края на Балканските войни завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация.След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.
