Пътеписи от Италия
В района на Неапол много неща ми харесаха. Изключително топли и сърдечни хора. Много вкусна храна. Невероятно много забележителности. Вече си мечтая отново да посетя този район. Единствено, застанат ли зад волана, тези хора стават неузнаваеми. Клаксонът е задължителен за всичко. Карат на милиметър разстояние от другите коли. Правят обратни завои, където им скимне, дори и в най-голямото задръстване, когато колите са една до друга и в двете посоки. Спират постоянно втора линия паркирани коли. Спират дори и на светофар и създават безобразно задръстване. Рядко дават мигач. Но пък на магистралата човек може да види случаи как се дава ляв мигач и се поема по изхода от магистралата, разбира се, надясно. По принцип мигачът ги обърква. Веднага се разпознават „новаците“ или чужденците с тези излишни сигнали. Ако искаш да се вписваш в средата, яко надуваш клаксона с или без причина. Най-вече без причина. Ако спреш на стоп, можеш да направиш яка катастрофа, защото други „луди“ като теб няма. Въобще трябва да се кара нахъсано и да „натискаш“ всяка кола, която ти изпречи. Иначе ще създадеш напрежение у другите и сигурно ще стане катастрофа. Ако случай видиш, че някой излиза на заден ход и решиш да спреш, за да го изчакаш да си направиш маневрата, ще отнесеш сумати клаксони и псувни. А пък този човечец съвсем ще се ошашяви защо го чакаш. Нормалната неаполитанска реакция е да навлезеш леко отсрещното платно и да го заобиколиш. Всички така правят. И това си е като норма. И бъди сигурен. Този, който излиза назаден отнякъде си, в никакъв случай няма да продължи напред, задължително е да направи обратен завой на най-неподходящото място. Но колкото и абсурден да е трафикът и маниерът на шофиране на неаполитанците, никъде не видяхме катастрофа, никой никого не наби (а имаше десетки случаи, в които в България щеше да се стигне до бой) и никой никога не паркираше на място за инвалиди. На втория линия в платното – може. Хората си имат явно принципи и си ги спазват. Но пък са и умели шофьори. Таксиметровите шофьори, с които се возихме няколко пъти, направо ни проведоха курс за шофиране по неаполитански – нахакано, умело, с много бибиткане, леко ти се изправят косите, минаваш на една боя разстояние, но пък без никакви щети.
Ето един пример за паркиране по неаполитански. Това го видяхме на морската уличка, където живеехме в Торре дел Греко. Колата спокойно си беше паркирана в средата на улицата на платното и на никого не правеше това впечатление. Всички си я заобикаляха с навлизане в насрещното платно и с разминаване на „една боя“ разстояние с другите коли.
Фоторазказ
снимки: Евгений Благоев, Йорданка Бонева-Благоева
