Подарихме си днес с мъжа ми интересно преживяване – ходихме до Одрин. С еднодневна екскурзия за 70 лева. Всъщност нямахме големи очаквания, но се оказа доста интересно.
Единствено може би беше по-притеснително с нощното спане в автобуса, но нали си ни беше за преживяване – така че беше ок.
Първо човек си дава сметка какво е ЕС и Шенген. На пътя за Турция го будят на границата за проверки. Но пак си е добро припомняне откъде сме тръгнали и къде сме стигнали.
Потеглихме от София в 00,30 ч и бяхме в Одрин в 6,20 ч.
Не знам защо очаквахме да е като Кавала и да ни омагьоса. Нямаше точно този ефект, но беше интересно.
Доста по-занемарено е от Гърция и дори вече от България. По-скоро откривахме общи неща между корените при нас и при турците.
В Одрин ни се стори, че се връщаме малко назад във времето.
От екскурзията първо ни спряха на някакъв пазар, който работеше от ранни зори. Масово знаеха български. Много от спътниците ни купуваха прах за пране – големи опаковки. Не разбрах защо. Но хората знаеха за какво отиват – шопинг, а ние – не много.
Трябваше да убием някакси 2 часа и половина в шопинг и накупих типичните неща за Турция – локум, баклава, маджун (ще видим дали е това, което си мисля, че е) и разни такива сладки.
Препоръчаха ни едни гевреци и седнахме в 6,30 ч на геврек и кафе.
Геврекът беше ок, но кафето хич не ми хареса. Затова докато мъжът ми си пиеше кафето, влязох в съседния магазин за локум и други лакомства. Стопанинът веднага се поинтересува (говореше някакъв български): „Муж имаш ли?“. „Имам. Ей там си пие кафето“. „Дети имаш ли?“. „Имам. Много големи“, пак отговарям. „Колко години си?“, още повече любопитства. „50“, отговарям искрено. „Не! 40!“, категоричен е турчинът и сочи с ръка, че това е максимумът. „Не! 50!“, не се давам аз, все едно се пазарим дори за моята възраст. Получих изненадващ ранен комплимент от него: „Машалла“. После обаче като искаше да ми продаде много големи пакети стока и му казах, че са тежки, вече си припомни, че имам мъж: „Муж носи!“ (Т.е. мъжът ти ще носи!) И с това не се съгласих.
Мъжът ми приключи с кафето, поразходихме се още малко. Исках да купя хубав турски чай, но все големи пакети ми даваха и не се получи.
Така му хрумна на мъжа ми да намерим къде да пием чай. Имаше недалеч типично турско заведение за турски чай. „В Турция да правим като турците“, щастливо ми заяви мъжът ми и ме настани кавалерски на масата. Удивително чаят струваше 10 лири, което е май 40 ст.
Обслужи ни собстненикът. Беше много по-приятна напитка от кафето преди това. Интересно беше, че за перде служеше турското знаме.
Приключихме и искахме да оставим 25 лири, но собственикът отказа вежлино 5 лири бакшиш.
Помолихме да ползваме тоалетната, за да се освежим след пътуването. И тук настъпи кулгурно объркване. Той сочеше на мъжа ми да ходи, а на мен ми викаше „Йок“. Реших, че това е само мъжка тоалетна и почнах да се оглеждам къде е женската. Пак „Йок, йок“. Мъжът ми реши, че не ме пускат, защото е в мизерно състояние и не става за жени: „Дани, може би не трябва да рискуваш да влизаш!“. Аз обаче си мечтаех да си наплискам лицето със студена вода и викам: „Няма проблем!“ И пак се насочвам да влизам. И пак „Йок, йок!“. Другите посетители и те взеха да говорят нещо. Явно собственикът ме насочваше да ходя в обществената тоалетна на улицата, а те му обясняваха, че не работи. Тогава той заряза всичко и това стана мисия на живота му – да ми намери дамска тоалетна в махалата. Опитахме се да му обясним, че няма проблем (говорехме нещо като „Йок проблем“) и да не се занимава с нас, но не – отказваше да не ни помогне. Та първо ходихме по едни улички тримата и там също беше затворено, а после влязохме в близка джамия и там вече имаше за „бей“ и „бейки“ (не знам дали така се чете). Та човекът, щастливо изпълнил мисията си, най-после ни изостави.
Като се връщахме, погледнахме към заведението и чак сега осъзнахме, че има само мъже. „Е, скъпи, браво на теб! Да правим като местните и ти вкара и жена си там и предизвика такава суматоха!“.
Още не можем да схванем защо не ме допуснаха до тоалетната им. Явно има някакни порядки. И не знам дали имах право да сядам и на чай в кафене (което не е с модерна визия). Но хората бяха мили и гостоприемни, но си имат правила, които не знаехме.
Следваща спирка в екскурзията ни беше в някакъв аутлет, където основно с мъжа ми прекарахме в пиене на кафе и фреш, за да се освежим.
И отново два часа и половина. Мъжът ми си намери пейка на сянка, а аз надникнах в магазин и някак се сдобих и с две блузи, 1 рокля на популярна хубава марка и 2 комплекта чорапи. Имаха 50%+20% за роклята, а за блузата купуваш 1 на 50% отстъпка, а другата ти я подаряват. За чорапите реших, че ми ги дават бонус, но пак се оказа вземаш едни, а другите са подаръкът. Но бяха хубави, на хубава марка и може би общо да ми струваха около 10 лв. Нещата бяха хубави, с добро качество и след отстъпките – на безумно ниска цена, та ги взех всички тези неща.
Третата спирка беше центърът на Одрин. Там има красиви джамии.
В тях може да се влиза. Събуват се обувките пред джамията и жените трябва да сме с шал на главата.
Аз винаги си нося шал и бях така. За първи път влизаме в джамия. Беше ни интересно. На пода има много мек килим в цялото пространство.
Разгледахме на бърз ход покритите базари.
Трябва обаче повече време в Одрин, за да се обходи всичко най-важно. И ако пак ходим на екскурзия, ще избягаме от шопинг преживяването.
Имахме време за обяд.
Седнахме с мъжа ми в някакво ресторантче в центъра, където сервират специалитета на Одрин – тава джигер – дроб по одрински.
Напомни ми на този в „Ла Пастария“ в София, но софийският е с портокалови нотки. Хареса ми този специалитет на Одрин.
Ядохме и ястие като нашия таратор. Сервираха ни като комплимент много вкусен хляб, домати и лук, люти чушки и нещо много люто като лютеница (но дори леко близване ме парализира – толкова беше люто!).
Наблюдах по време на обяда съседната бръснарница. Май докато подстриват клиентите, правят и маска на лицето на мъжа. Това ми хареса като идея.
В съседно кафене пихме турско кафе и ядохме кюнефе. Но и тук не ми допадна кафето. В турските ресторанти в София се справят много по-добре.
В това заведение ми направи впечатление, че има доста туркини сами с приятелки или с децата си. Бяха много добре изглеждащи европейски – дори по къси панталонки и потници.
Така и не мога да си обясня защо в другото от сутринта беше толкова различно.
Около 13,30 ч трябваше да бъдем в автобуса. Бързо стигнахме границата, която е близо. Бързо минахме и проверките от двете страни.
Опашката за коли беше огромна. А за автобуси – само два бяха преди нас.
Дадохме си сметка, че май това е най-бързият и лесен начин да се посети Одрин – като екскурзия. Има облекчена процедура за минаване на границите. Не знам дали се проверява някога багаж, но сега ни проверяваха само лични карти.
Още едно впечатление. Първото нещо, което виждаш като влезеш в Турция е голяма джамия. Първото нещо като влезеш в България – голямо казино.
Връщането ни беше бързо и приятно.
В 18, 20 ч бяхме в София.
Повечето спътниципв автобуса постоянно ходят на тази екскурзия до Одрин. Почти всяка седмица. Познаваха се. Имаше възрастни дами и няколко господа. Знаят какво си заслужава да се купи, какво е изгодно, кое е качествено. За възрастни хора е чудесно развлечение. А и е полезно за хора, които познават турските стоки. Явно е доста по-евтино в Турция, а и българският стандарт на живог май е доста по-висок.
Ние обменихме 500 лева и ни дадоха 11 000 лири – една камара пари. Не знаехме дали ще ни стигнат, но решихме, че ще плащаме с карти. С карта не сме плащали. Не успяхме да изхарчим лирите. А както нищо нямаше да купувам, така съм напълнила 1 сак с лакомства.
Не отидохме с големи очаквания, но беше интересно преживяване.
Не знам дали съм права, но ми се струва, че българите имаме доста по-добър стандарт на живот и че България повече е дръпнала икономически. Визуално и малките ни градчета изглеждат по-модерни и чисти. А и разбира се няма как да не се отбележи това отношение на някои места към жените. Колкото и да е подготвен по този въпрос човек, оказва се, че има неочаквани изненади и забрани.
И като цяло – беше интересно, неочаквано, различно. Нещо извън познатото ни. Истинско преживяване!
…
Отговори на много мои въпроси можете да откриете в коментарите в дискусията в общността на Данибон:
Много искам да обясня за кафенето, защото години наред си блъсках главата над това, докато го схвана. Има два вида чайни (сервира се предимно чай). Обикновени (за мъже) и семейни – за всички. Вие сте попаднала в обикновена, с мъже. Това е изцяло мъжка територия, където те се чувстват „рахат“. Не се съобразяват как говорят, дали псуват, дали са груби, могат да се обиждат. Пред жени това е недопустимо. Все съм си мислела какво ще стане ако седна в мъжко кафене. Ами обясниха ми, че нищо няма да стане. Просто ще им разваля „рахата“. Това се е случило и при вас. Домакинът прекрасно е знаел, че сте туристка и не го правите нарочно. Затова се е юрнал да ви търси тоалетна. Отне ми години да схвана логиката и да я приема, защото съм яростна феминистка. Просто там половете са приели, че са различни и имат нужда да си почиват един от друг. Мъжете се оттеглят в кафенетата си, жените в женски сбирки по домовете. Не е обида или снизхождение. Опит за толерантност към особеностите на пола е. Ако попаднете в семейно кафене – обичайно е мъжете да са с жените и децата си. Не се пие алкохол, не се и пуши, да знаете. Децата не бива да виждат тези пороци, това е логиката. Турците са супер страстни пушачи и там пушенето е далеч по- ограничено от България – не може до училища и детски градини, не може в паркове, не може в семейни заведения, не може на спирки и още не може 🙂 Икономически не са изостанали, Турция има амбиции да влезе в топ 10 на световните икономики, сега е в топ 20. Просто разпределението на дохода върви по различен начин
Аз също бих искала да допълня нещо, което научих съвсем скоро за тези мъжки пространства в Турция. Оказа се, че има научни изслвдвания, които изследват как действа този вид социализация на мъже над 65 годишна възраст и се установява, че вероятността за депресия при мъже, посещаващи редовно тези кафенета спада с 40%.
Тези чайни се наричат „kıraathane“, като буквалният превод е къща за четене. Там са се събирали мъжете да четат вестници, книги и пр.и се сервира чай, кафе. Древен Старбъкс :)))) Сегашното значение е кафене само за мъже и доста неугледно. Сервира се изключително турско кафе и чай. Нищо друго. Понякога се чудя дали се печели толкова от чай за 30 ст., но явно сервират количества…..
Много ми е интересно да чета и слушам първоначалните впечатления на хората при първото им посещение в Турция. За първи път отидох там преди 8 години и мога да споделя, че градът се е развил още повече, особено в строителството, неща са се подобрили и си личи, че в града се наливат пари от туристите(т.е българите). Евтините продукти вече не са така евтини както преди 3,4 години, но все още определени продукти са по-евтини от българските. Препарати за дома НЕ КУПУВАЙТЕ от пазарите! Само от големите вериги магазини. Всеизвестен факт е, че на пазара продават ментета, но все още има хора, които се лъжат. Ако ходите до Мол Ераста, на последния етаж посетете ресторант “Бурса кебап” и опитайте Искендер кебап. Ние напоследък ходим до Одрин само да се наядем- тава джигер, искендер, баклава не пропускаме.
Чудесно преживяване. От Хасково често ходим до Одрин. Когато сме с автобус, програмата е същата като вашата: борсата (където се изхитриха и вдигнаха цените и някои стоки вече са по-скъпи от тези в супермаркетите), Марги аутлет зад който в събота има огромен зеленчуков и дрешен пазар, МОЛа и центъра, където най-посещавани са аптеките. Връщането е към 15ч, защото по-късно са големите опашки автобуси, но ние сме наблизо. Аз обикновено не ходя по магазините , а от борсата отивам към центъра на разходка. Между другото най-удобно и евтино се пазарува с карта.
Следващия път посетете Музея на здравето. Намира се в Стария дворец построен когато Одрин е бил столица на Османската империя. Посетете също и двете български църкви и Синагогата.
При следващо пътуване посетете Музея на здравето в джамия, част от Медицински университет. С восъчни фигури пресъздават как са се грижили за здравето: от билки до операции. Заслужава си! Преди входа беше само в брой. Не е много, но е добре да се знае
Ако пак ходите в Одрин, опитайте кюнефе с каймак, не със сладолед. Със сигурност има такова в мол Ераста, във фуд корта. Веднъж ни обясниха, че по стар стил е с каймак, сега било модерно със сладолед. Но каймакът не е сладък и се комбинира много по-добре с доста сладкото кюнефе и се получава доста добра комбинация, поне според нас. Имат ресторанти по реката, даже в някой сервират алкохол, което е рядкост в Турция. Там сме яли предястие от артишок с портокалов сос. Има и един типичен одрински десерт – пейнир хелвасъ. В превод нещо като халва от сирене. По главната търговска улица има почти целогодишно. Също по главната има и доста добри баклаваджийници. Турция си е Ориент. Но ние си имаме някои храни, за които специално ходим до Одрин поне веднъж годишно.
В Одрин аз бях заинтригувана от джамията Селимие, която за съжаление в момента е в ремонт. Джамията е проект на великия архитект Синан, проектирал ‘света София’ в Истанбул и още много сгради и мостове. Историята на Синан е интересна. Той е арменец, но тъй като е бил любим архитект на султана, се налага да приеме исляма. Поне явно. Заслужава да се види и местната синагога, която в момента функционира като музей. Иначе в Одрин има нелоши магазини за дрехи, сладки неща и подправки, ядки, естествено и одрински кори за баница. Вкусотии дебнат от всеки ъгъл – джигер, бюрек, катмер и кюнефе. Ако, обаче, обичате да гарнирате обяда с бира или вино, става по-сложно. За един ден има какво да се види и прави.
Интересно да прочета първо впечатление от Одрин на някой от голям град в България… различните гледни точки и различните култури са винаги интересни… ще се опитам да изясня нещата, които са Ви били непонятни- праха го купуват, защото е много по-евтин, качествен и някои го продават в България след това… първото заведение, в което сте влезли, вероятно е “кахвехане”- заведение само за мъже за чай и кафе, където ходят само мъже… но не са ви отказали… не е забранено за жени, но културно в прието да ходят само мъже… за тоалетната защо не са Ви допуснали не мога да кажа
