Никополис ад Нестум е античен римски град. Разположен е в долината на река Места между величествените планини Пирин и Родопи. Намира са съвсем близо до град Гоце Делчев, по пътя за Лещен и в самото начало на село Гърмен – в местностите Марков чифлик и Хисарлъка.
В превод от латински името означава “Градът на победата на река Места”.
Никополис ад Нестум възниква след победните войни на Римската империя над даките при император Траян. Основан е през 106 г.
През римската и ранновизантийската епохи (I-VI в.), на мястото на голямо тракийско селище на племето беси, е създаден най-значителния град между Струма и Средна Места – център на епископия след приемането на християнството и един от седемте града в провинция Родопа.
Благоприятните природни условия и добрите комуникативни възможности по течението на Места са предпоставка за развитието на града и живота в околностите му.
Намиращ се сред живописно поле с плодородна земя, заобиколен от планини и реки, при минерални извори и находища на мрамор и руда, Никополис ад Нестум разполага с неизчерпаеми източници на суровини, които допринасят за разцвета на града.
Стратегическо е и мястото, на което се създава и развива Никополис ад Нестум.
Римският град е на пътя, свързващ егейския бряг и централния път Виа Егнация през Родопите с Тракийската низина и Филипополис (Пловдив).
Никополис ад Нестум се оформя като най-представителното градско средище в района – политически, икономически, транспортен, култов и културен център.
Късноантичният и римски град Никополис ад Нестум е организиран по подобие на малоазийските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града.
Градът е в своя разцвет през ІІ-ІѴ век.
В градa са се секли монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217 г.). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.
През ІV век централната част на града е оградена със стена, като укреплението обхваща площ от около 14-17 ха.
Крепостните стени са били високи и с дебелина от 2,40-2,80 м.
Градежът е от речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли (opus mixtum).
След приемането на християнството като основна религия в империята Никополис ад Нестум се издига в епископско средище. Ролята му на важно духовно средище се засвидетелства с изграждането на множество раннохристиянски базилики.
Градът преживява редица набези и нашествия. Пострадва от разрушителното земетресение през V век и загива в края на VI век, опожарен и разрушен от славяни и авари.
След разрушението от VI в. през IX-X в. градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII в., когато загива при походите на кръстоносците.
През Средновековието и по времето на Първото българско царство, в Х век животът върху руините на античния град се възобновява. Данните от археологическите проучвания сочат, че средновековното селище е с градски облик на културата си.
Всички регистрирани следи от материалната култура на населението в средновековния град говорят за високо ниво на производствена дейност. Стопанската активност и търговските връзки на селището се потвърждават с множество находки, в това число и нумизматичен материал.
Данни за обитаване на града има до ХІІ век, потвърдени с останки от сгради, керамика, битови предмети, накити и други.
Вероятно фатални за средновековния град се оказват кръстоносните походи, които преминават през района.
През късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик.
В резултат на археологически разкопки, проведени в периода 1980-1984 г. и през 2007 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стени.
Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред широко отворената полукръгла екседра на южната порта, 1 V-образна кула на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена.
Непосредствено до вътрешната страна на южната крепостна стена е разкрита римска баня (терми), снабдена с обширна съблекалня (аподитерий), хладен басейн (фригидарий) и горещ басейн (калдарий). Входът е бил с прекрасни колони.
В югоизточния ъгъл на укрепения град е проучено и богато перистилно жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик. Тази римска вила е с площ над 1000 кв. м.
В глинен съд върху тухления под на най-голямото от помещенията на перистилното жилище е намерена находка от 137 монети на византийския император Юстин и съпругата му София (518-527 г.), която датира и загиването на града.
При разкопките са открити още фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други.
Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от Античността и Средновековието.
Разходката до Никополис ад Нестум е изключително приятна. Човек се изненадва от размерите на стария град. За съжаление много малко е разкопано и проучено. Вижда се, че преди години са положени усилия и има приятни пътеки за разходка, осветление и 2-3 информационни табели. Но в същото време всичко е обрасло в трева и се личи, че трябват големи финансови средства, насочване на сериозни археологически и научни експедиции, за да се опознае още по-добре този стар римски град до река Места. Защо ли? Защото е видимо дори при приятна кратка разходка, че Никополис ад Нестум има още много тайни, които всеки посетител на мястото очаква да бъдат разкрити, ако може това да бъде скоро.
източници: информационни табели в археологическия обект Никополис ад Нестум, архивен сайт на Никополис ад Нестум
