Мозайката с Александър Македонски – любопитни факти, история и символи

ВИЖТЕ ОЩЕ

Долче вита в Монополи

преди 1 месец

911

Спирка “Любов”

преди 2 месеца

2.4k

Пътеписи от Италия

Веднага я познах. Мозайката с Александър Македонски. Екскурзоводът ни въведе в залата, преминахме покрай другите мозайки и застанахме точно пред тази, с която свързваме великия пълководец. Бяхме наели гид в Националния археологически музей в Неапол. Беше млад и много ерудиран. По професия – археолог. Показа ни много ценни неща из музея. Спря пред мозайката с Александър Велики, изчака да се поотдръпнат другите посетители, да стане по-тихо и започна бавно и спокойно да ни показва интересни детайли от тази известна творба. Колкото и да беше позната, с нашия гид виждахме нови детайли. Разказваше увлекателно за Битката при Иса между армиите на Александър Македонски и Дарий III, след това преминаваше към самата мозайка и кога е намерена в Помпей. Насочи ни вниманието към погледите на двамата царе, към конете и в края ни показа отражението на човешко лице в един от падналите щитове, което се взираше точно в нас. Този поглед не може да се забрави.

Мозайката с Александър Македонски

Мозайката с Александър Македонски и персийския владел Дарий III е една от най-известните мозайка в света. Намерена е на 24 октомври 1831 г. в Къщата на Фаун – един от най-големите и богатите домове в Помпей, чиято площ е 3000 кв. м. Творбата е пренесена в Националния археологически музей в Неапол през 1843 г. В началото е била поставена на пода, но от 1913 година е закачена на стена, за да се вижда по-добре. Около нея винаги има хора, но пък ако човек си постави за цел и има търпение, може за малко да остане сам с нея и спокойно да я разгледа детайл по детайл. Тази мозайка е една от задължителните културни спирки в Националния археологически музей в Неапол – място, което препоръчвам на всички да посетят.

Размерите на мозайката са внушителни – 5,82 метра на 3,13 метра. Направена е от милиони парченца (тесера, tessera). Според различните източници – между 2 и 4 милиона. На квадратен сантиметър са поставяни между 15 и 30 парченца. Използвани са само четири цвята – жълто, червено, черно и бяло. Техниката на изработка на мозайката е позната под наименованието “opus vermiculatum”.

Мозайта вероятно е създадена в края на 2 век пр.н.е. Предполага се, че е прецизно копие на оригинална живопис от втората половина на IV в. пр.н.е., малко след победата на Александър Македонски над Дарий III в Битката при Иса. В науката съществува голям дебат относно идентификацията на оригиналната творба.

Възстановка на сцената от мозайката

До мозайка на съседна стена има изложена възстановка как вероятно е изглеждала преди да бъде увредена. Вижда се и тази част, която липсва – войниците на Александър Македонски.

А така също и армията на Дарий III.

Тази възстановка може да даде и по-точна представа как може е изглеждала и истинската картина.

Кой е авторът на оригиналната картина?

А сега се замислете каква интересна задача с много неизвестни решават експертите по история на изкуството.

Задачата:

Имаме мозайка с Александър Македонски, голяма част от която е увредена. Тъй като се личи обаче, че е доста прецизна изработка, смята се, че е направена по оригинална картина, която не е известна. Изисква се да се намери кой е авторът на тази неизвестна картина като се гледа мозайката, сравнява се с негови творби (ако има известни) и се търсят следи из стари документи дали някъде не е споменато.

Задачата е с много неизвестни и учените стигат до различни вероятни отговори, които оформят няколко познати тези.

Една от тезите е, че мозайката е по картина на Филоксен от Еретрия, древногръцки художник от Еретрия, който работи в късния IV век пр.н.е. Смята се, че е по поръчка на македонския цар Касандър, който е наследил Александър Македонски. Творбата вероятно е била изложена в царския дворец в Пела. Филоксен бил ученик на Никомах от Тива, който се славел със скоростта, с която рисувал. Ученикът първо следва техниките на своя учител за бързо рисуване, но после го и надминава, тъй като открива нови и бързи методи за оцветяване. За Филоксен от Еретрия разказва римският учен Плиний Стари в неговата “Естествена история”, създадена през 77 година за император Тит.

Друга теза поддържа идеята, че оригиналната творба е от египетската художничка Елена, дъщеря на Тимон, която изобразява великата битка при Иса. За тази творба споменава писател от Александрия, но текстовете днес са оспорени и се смята, че целта му е да похвали родния си град. Не ясно дали наистина е съществувала такава художничка Елена.

Третата теза сочи като автор на оригиналната творба Апел, който е бил официален художник на македонските царе – на Филип Македонски, на Александър Македонски и неговите наследници.

Тезата, която се приема за най-достоверна в наше време, е, че Филоксен от Еретрия е авторът на оригиналната творба. Може би действително е била за царския дворец в Пела и е била поръчана от македонския цар Касандър. Тази теза се доразвива и с предположението, че вероятно картината е била пренесена в Рим след победата на Римската империя в битката при Пидна на 22 юни 168 пр.н.е.

Тогава консулът Луций Емилий Павел побеждава македоните на цар Персей. Това е краят на македонската династия на Антигонидите и е важна стъпка в разширяването на римското господство в източното Средиземноморие.

Къде е направена мозайката?

Мозайката е много точно копие на оригиналната картина, смятат историците. Те изучават стила на автора на мозайката и предполагат, че е направена в голяма работилница в Александрия и след това е транспортирана до Помпей. Поради липса на достатъчно източници, това е само хипотеза.

За да се транспортира мозайката от Египет до Помпей, тя е била разделена на две части. Все още се личи линията на разделението. Изработката в отдалечена работилница, транспортът и самото място, където е поставена в Къщата на Фаун в Помпей значително са влошили първоначалния й вид. Подобрение е направено, но използваната техника е по-различна. Не всички детайли са точно възстановени.

Интересни дефекти в мозайката

Ако се вгледате в централната част на мозайката, но в нейната долна част, ще видите черен кон на земята.

Погледнете отдолу нагоре. Ще откриете, че има копито, което не е прикрепено към останалата част от тялото на коня.

Върху коня има човек, чието копие е прекъснато, а лицето му е по-лошо изобразено в сравнение с другите образи.

Образите на Александър Велики и Дарий III в мозайката

Въпреки щетите по мозайката двете основни фигури добре се различават. Това са на Александър Македонски и на персийския владетел Дарий III.

Побеждаващият Александър Македонски

Този портрет на Александър Македонски е най-известният му образ. Не е сладникав красавец с визия на Аполон, но е изключително мъжествен и целеустремен към победата.

На нагръдника на Александър Велики е изобразена Медуза, най-известната от сестрите горгони. Тя имала способност да вкаменява хората само с поглед. Според легендите, това качество се запазило дори и след като главата й била отрязана. Щитът на Атина – богинята на мъдростта, също бил украсен с отрязаната глава на Медуза. Нейният образ е символ на страж и защитник за този, който я носи.

Портретът на Александър Македонски от мозайката отговаря на най-достоверния образ на великия пълководец. Той се отнася към т.н. стил на Лизип, който е бил личен скулптор на Александър Македонски и е творил през 4 в. пр.н.е. Как е изглеждал македонският владетел, може да се види в творба, която е изложена днес в Лувъра.

В бюста и в мозайката отсъства идеализация на Александър Велики, която често се среща. В други творби е изобразван с меки черти, с дълги коси, красив като Аполон, но и мъжествен като Зевс.

Ето примери за по-различно изобразяване на Александър Македонски, където е с по-меки черти:

В Древността:

И в по-ново време:

Образът на Александър Македонски върху мозайката го показва в друга светлина. Липсват по-меките и нежни черти. По подобен начин е изобразен и върху Сидонския саркофаг, където също е изобразен по време на Битката при Иса.

Но да се върнем на мозайката и на още интересни детайли.

Косата на Александър е вълнообразна. Този маниер на изобразяване е типичен за царски портрет в гръцкото изкуство през 4 век пр.н.е.

Александър Велики е в лявата част на мозайката върху своя кон – известния Буцефал, който е живял около 30 години (от 355 пр.н.е. до юни 326 пр.н.е.).

Има дебати дали тук действително е Буцефал или негов заместник, по-важен е друг въпрос.

Тук царят е изобразен на кон, а не в колесница както е била практиката дотогава. Александър е неразделен от своя кон и атакуват заедно. Тази идея започва да се появява в класическото гръцко изкуството през 4 в. пр.н.е. и достига своя сюблимен момент с изобразяването на Александър Македонски на неговия кон.

Картината с македонския цар е една от първите творби, в която се появява в изкуството феноменът “кентавризация” (“centaurisation”), т.е. връзката между човек и кон. Той е видим и в по-ново време – изобразяването на царе, императори или генерали върху кон.

Най-внушително в образа на Александър Македонски е фокусираният му поглед върху персийския владетел. Показва, че знае каква е неговата цел и се стреми към нея. Ефектът е подсилен и с погледа на Медуза, която също се взира в уплашения враг.

Александър Велики е показан без шлем, в разкошни доспехи. Изключително активен е. Държи се като победител и знае, че скоро ще е такъв.

Ужасеният Дарий III

Дарий III е с колесница. Изобразен е в централната част на творбата.

Изглежда притеснен. Устата му е отворена. Погледът му е уплашен. Очите му са широко отворени и показват страх и ужас. Насочени са към копието на Александър.

Дарий III вече е невъоръжен. Дясната му ръка е протегната. Този знак може да е команда към приближените му войници да се оттеглят. Може и да е мълчалив жест към Александър в момент на паника.

А е възможно и да е хвърлил малко преди това своето копие срещу македонския цар и вече да вижда, че не е постигнал целта си. В колесницата му се удрят конете, докато се опитва да избяга.

Персийският цар е престанал да се бори и пасивно наблюдава битката в очакване на най-страшното.

Воините

Лицата на персийските войници зад и около Дарий III изразяват решителност, но и ужас и тревога.

А между двамата владелите се виждат смъртоносно ранени воини, коне и кървища. Животните също допринасят за засилване на емоцията. Чрез тях са показан страх, объркване, хаос.

По-голяма част от мозайката около Александър Велики е повредена и не може да се види добре какви са броните на македонските войници. Добре се вижда обаче как са защитени персийските воини. Броните им са типични за Централна Азия.

В армията на Дарий III участват воини от различни народности. Има перси, индийци и дори гръцки наемници. Може да се види по дрехите и бижутата, които носят, че са от различни народи, а художникът е успял добре да пресъздаде това.

Лицето от щита

В цялата композиция всички погледи на воините са вперени срещу отсрещния враг. Един поглед обаче е насочен към зрителя. Той е на умиращ войник, който пада под каляската на Дарий. Лицето му е отразено в щита.

Погледите на конете също са насочени към зрителя и в тях се виждат емоциите, които са следствие на битката.

Кулминацията на битката

Победоносен поглед в очите на Александър Македонски, ужас в очите на Дарий III, насочени копия, стъртоносно ранени войници и коне, кървища – всички това показва, че сега е повратният момент в Битката при Иса.

Според историческите сведения, Александър Македонски е действал точно по този начин, както го виждаме на мозайката. Стремително е нападал и изненадващо се е появявал пред врага си, който от ужас е отстъпвал.

Въпреки това не са намерени достоверни източници, че сюжетът в мозайката наистина пресъздава Битката при Иса. Възможно е да е по-скоро символична творба, която овековечава победите на Александър Мекедонски в азиатския поход.

Битката при Иса

Битката при Иса е на 5 ноември 333 г. пр.н.е. до устието на река Пинар и град Иса (близо до днешната турско-сирийска граница). Персите са два пъти повече спрямо македонците. Македонците са били малко над 40 000 души, а персите – над 100 000 (според някои източници между 61 000 и 108 000 души). Дарий III и Александър Велики са начело на двете армии. Победата е за македонците. Александър Македонски преследва персийския владетел около 25 километра докато падне нощта. Пленява лагера му, включително майка му и други жени от семейството му, но се отнася с уважение към тях. Последиците от тази битка са фатални за Персийската империя.

След Битката при Иса Александър тръгва на юг. Успешно обсажда Тир и Газа. Влиза в Египет, където е провъзгласен за фараон.

На следващата година Дарий III събира отново голяма войска, но е сполетян от още по-голямо поражение – Битката при Гавгамела на 1 октомври 331 г. пр.н.е. Дарий III търси спасение в Медия, а през това време Александър Велики превзема Вавилон и персийската столица Персепол. Персийският владетел е детрониран от сатрапа Бес и е умъртвен по негова заповед през 330 г. пр.н.е.

Александър заповядва да се направи великолепно погребение на Дарий III и се жени малко по-късно за дъщеря му Статира, чието име означава “звезда”.

Символика

Подвизите на Александър Македонски са високо ценени от римляните.

Точно, когато е поставена мозайката в Къщата на Фаун, Римската империя също е в период на завоевания. Творбата показва победата на Александър Велики и това привлича много интереса на римляните, за които този образ е символ на успех и величие. Македонският владетел ги вдъхновява и искат да постигнат същите подвизи. В по-личен аспект – собственикът на къщата демонстрира мощ, величие и се асоциира с успешния Александър Велики.

Гьоте: “Това е чудо на изкуството”

 

“Настояще и бъдеще никога няма да успеят да направят справедлив коментар на това чудо на изкуството и ние винаги ще се връщаме, след като го изучим и се опитаме да си го обясним, към понятието “чудо”, защото е чисто и ясно”, възкликва Гьоте. Той обикаля Италия в продължение на две години и се среща с шедьоврите от Помпей.

 

С нашия екскурзовод разгледахме внимателно всеки детайл от мозайката. Научихме много и за Битката при Иса, за Александър Велики и Дарий III. След това продължихме към другите интересни експонати в Националния археологически музей. По-късно, когато приключи беседата, се върнах отново при мозайката с Александър Македонски, за да разгледам пак това, върху което ни беше акцентирал гидът и да направя своите снимки.

Този път беше по-спокойно откъм посетители и се вглеждах дълго в очите и в лицата на героите от Битката при Иса и в майсторската изработка на мозайката. Тези пламенни очи на Александър Велики сякаш хипнотизираха цялата атмосфера наоколо и приковаваха погледите на зрителите в неговия победоносен вид. Персийският владетел Дарий III отстъпваше и това отстъпление сякаш пораждаше още по-голям хаос в цялата композиция. А някъде там отдолу върху един щит гледаше безпомощно един поглед, който беше насочен право към мен. Смразяващо, но и много силно. Като мост към миналото – да се вгледаш в този поглед на загиващия воин и да усетиш още по-ясно какво точно се е случило през 333 г. пр.н.е. някъде там при град Иса, когато Александър става още по-велик, а Персийската империя залязва.

Фоторазходка 

около мозайката с Александър Македонски

 

1 of 19

- +

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.