Пътеписи от Италия
“Момчето с тръна” е римска бронзова статуя от I в. пр.н. е., която е копие на елинистична статуя от III в. пр. н.е. Позната е още и с имената Спинарио, Федел, Феделино (Spinario; Fedele, Fedelino). Статуята се намира в Капитолийските музеи в Рим, но има много копия по света. В Рим можете да видите и още едно известно копие – това в галерия Боргезе. Мотивът “момче с трън” може да се види и в съвременното изкуство.
Статуята изобразява момче, което си маха трънчето от левия си крак. Поставило е невинно единия си крак върху коляното на другия си крак, навело е глава и съсредоточено се опитва да махне трънчето.
Филипо Брунелески, Рубенс и Микеланджело били впечатлени от статуята.
Легенди
През Древността статуята е символизирала болката, на която устояваме в името на целта, а през Средновековието е свързана с греха.
През XVIII век наричали статуята с момчето – “Верният” (Fedele). Тогава се е разказвала следната легенда от римската история:
Овчарче на име Марциус от провинция Виторкиано, недалече от Витербо, е изпратено да предупреди римляните за настъплението на враговете. Забило му се е трънче в крака, образувала се рана, но овчарчето не спряло, докато не стигне до Капитолийския хълм. Едва тогава то поспряло, за да си извади трънчето.
По-нови интерпретации предполагат:
Това момче не е обикновено овчарче, а Асканий-Юлий, син на легендарния троянец Еней (син на Венера), който според стари легенди е основоположник на рода на Юлиите, от който произхождат Юлий Цезар и Октавиан Август.
Има и тълкование, което се опира на митологията:
Изобразеното момче е Локр, син на Зевс и Мера (дъщеря на Проет). Мера е била спътница на Артемида. След като ражда момченцето, Артемида я убива, защото е загубила девствеността си от Зевс.
Съществува и още една версия:
Момчето е от Спарта и участва в състезание по бягане. Забива му се трънче в крака, но продължава да бяга, докато не стигне пръв до финала. Едва след това си маха трънчето от крака.
Тълкуванието през Средновековието е съвсем различно:
Трънчето се явява символ на първородния грях, следователно момченцето е алегоричен образ на грешника, който трябва да понесе болката, за да се спаси.
История
Уникалното при статуята на момчето с трънчето е, че не е била скрита от погледите по време на Средновековието. Винаги е била достъпна за наблюдение за разлика от много други антични творби, които са показани отново едва през Ренесанса.
През 1160 г. наварският равин и пътешественик Вениамин Туделски я вижда пред Латеранския дворец.
През 1470 година вероятно статуята е била пренесена в Двореца на Консерваторите по нареждане на папа Сикст IV.
През 1798 г. Наполеон взема статуята, за да я даде на музея в Париж (днешния Лувър), където остава до 1815 година.
Копия
“Момчето с трънa” е една от първите римски статуи, на които започват да се правят копия още в зората на Ренесанса. Познати са копия, правени от италианските скултори Северо Калцета да Равена (Severo Calzetta da Ravenna) и от Пиер Якопо Алари Бонаколси (Pier Jacopo Alari Bonacolsi, L’Antico). Едно копие е направено за Изабела д’Есте през 1501 г. За фонтана в Месина италианският скулптор Антонело Гагини прави друго копие през 1500 г. Вероятно точно това копие на Гагини се намира сега в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. Там са изложени и други копия. Едно от тях е в по-малък размер. Момчето е с позлатени коси и посребрени очи. Вероятно творбата е направена около 1496-1501 г. Дело е на Пиер Якопо Алари Бонаколси.
През XVI век бронзови копия са подарени на френския крал Франсоа I и на испанския крал Филип II. През следващия век английският крал Чарлз I също получава копие.
По-малки копия на статуята “Момчето с трънa” се намират из цяла Европа. Едно такова копие е изобразено в картина на холандския художник Питер Клас, нарисувана през 1628 година.
Pieter Claesz
Има и редица мраморни варианти на статуята. Едно от тях се намира в галерия Боргезе в Рим. Направено е през XVI век. Авторът е неизвестен.
Римски мраморни варианти на статуята са открити при археологически разкопки през XIX и XX век. Един от тях е в Британския музей.
Мраморно копие на “Момчето с тръна” има в Лувъра, бронзово – в Пушкинския музей в Москва.
Лично
“Момчето с тръна” е една от статуите в Рим, които ще запомня. Имам много приятен спомен около тази статуя в галерия Боргезе. Четирима възрастни французи на около 75-годишна възраст – две дами и двама господа, разглеждаха шедьоврите из галерията. Бяха облечени елегатно и се отличаваха много от другите посетители – най-вече туристи с по-спортно облекло. Излъчваха изключително благородство.
Слушах много внимателно какво разказваше единият господин (на снимката с черния костюм с вдигнатата ръка). Говореше увлекателно и вещо. Казваше малко, но в тези кратки изречения имаше много информация. Да се слушат французи да разказват за изкуството – това винаги обогатява. Подбираше къде да спре и да каже по някоя дума на спътниците си. Една от спирките им беше до “Момчето с тръна”. Възрастният господин поспря и обърна внимание на тази статуя. Каза набързо историята й и обясни каква е разликата с другата статуя в Капитолийските музеи – кога са създадени, от какъв материал, каква е историята им и какво символизира това момче, навело се да извади трънчето от крака си.
