Някога запазена територия за привържениците на конспиративни теории и оцеляващите извън системата, бункерите в наши дни станаха бляскави. Днешните ултрасигурни убежища се строят не само под някое отдалечено ранчо или под комплекси в пустинята, но и под някои от най-елитните имения в света. И тези скривалища вече не са бетонни кутии, пълни с консервирана храна – те са луксозни убежища, заредени с петзвездни удобства, пише Роб рипорт.
„Клиентите мислят по-критично за безопасността и дългосрочната подготвеност“, посочва Чад Карол от The Chad Carroll Group към Compass. „Това не се ограничава до стереотипните „сървайвълисти“, готвещи се за деня на страшния съд – говорим за бизнес ръководители, знаменитости и глобални инвеститори, които искат спокойствие във всяка ситуация.“
Брокери и строители са съгласни, че движещата сила зад тази нова тенденция е мощна комбинация от глобална тревожност и културно влияние.
„Световните събития се изместиха от политически театър към геополитическа криза“, споделя Наоми Корби от SAFE (Strategically Armored & Fortified Environments), фирма, специализирана в проектирането на ултрасигурни жилищни сгради. „А за онези с дълбоки познания и достъп до разузнавателна информация на елитно ниво, екзистенциалните последици са неоспорими. Те действат.“
Това желание превърна модерната паник стая или убежище в нещо много по-екстравагантно и дълбоко лично.
„Това, което някога бяха елементарни скривалища, се превърна в поръчкови убежища“, разказва Корби. „Днешните клиенти искат функции, които отразяват техния начин на живот – често с много индивидуални щрихи.“
Един клиент на SAFE, професионален голфър, е инсталирал симулатор, възпроизвеждащ 50-те най-добри голф игрища в света, заедно с професионален пътинг грийн.
Друг – голям колекционер на изкуство – е поръчал климатизирана галерия в бункера си, защитена по стандартите NBCET (ядрена, биологична, химическа, електромагнитна, технологична защита).
Други са поискали частни кина, хидропонни градини, работилници за производство, килии за задържане и дори крематориуми в убежището.
Както казва Корби:
„Мащабът и сложността на тези среди се разшириха драстично, еволюирайки далеч отвъд убежищата за оцеляване до напълно интегрирани, висококомфортни скривалища.“
Бил Ригдън, основател и главен изпълнителен директор на Panic Room Builders, е видял тази еволюция от първа ръка. Фирмата му е започнала преди десетилетия с религиозни убежища за мормони, а сега се специализира в пълноценни подземни комплекси, които често са скрити от очите на всички.
„Отивате в паник стаята в спалнята си, слизате с асансьор в тунел и той води до бункера“, обяснява той. „Искам да кажа, толкова сложно става в момента.“
Някои дори включват частни стрелбища и люкове за защита от дронове.
На определени пазари наличието на паник стая се е превърнало в стратегическо предимство при продажба.
„Смешното е, че в Лос Анджелис, когато не могат да продадат къща, ми се обаждат и казват: „Можеш ли да сложиш паник стая?“, разказва Ригдън.
Макар голяма част от това търсене да се пази в тайна, се носят слухове, че все по-голям списък от известни имена строят бункери или сигурни имения. Твърди се, че Бил Гейтс от Microsoft има бункери под няколко свои домове, докато главният изпълнителен директор на Meta, Марк Зукърбърг, строи комплекс за 300 милиона долара в Хавай, който включва подземен бункер от 5000 квадратни фута (около 465 кв.м.) със собствена енергийна, водна и хранителна инфраструктура. Други знаменитости – включително Ким Кардашиян, Том Круз и милиардерът Питър Тийл – според информации, са проучвали или започнали подобни проекти.
„За тези хора нямат значение разходите“, казва Ригдън. „Те искат онова ниво на комфорт, на което са свикнали в резиденциите си, и ние им го осигуряваме.“
Той отбелязва, че защитата често се мащабира спрямо богатството: щом именията достигнат деветцифрени суми, търсенето се измества към пълномащабни подземни убежища.
Един от настоящите му проекти, за магнат на казина в Лас Вегас, включва комплекс с основна резиденция, оценена на над 200 милиона долара – без да се включва бункерът под нея.
Други избират някое отдалечено ранчо в Монтана или Уайоминг, където частни самолетни писти предлагат бързи пътища за бягство.
Много от тези клиенти имат достъп до елитна разузнавателна информация относно геополитически рискове, икономическа нестабилност и дори заплахи от изкуствен интелект.
И докато дискретността остава от първостепенно значение, някои свръхбогати клиенти стават все по-креативни в начина, по който използват тези пространства.
„Наскоро завършихме скривалище от 120 квадратни фута (около 11 кв.м.), а сега строим подземно убежище от 11 000 квадратни фута (около 1022 кв.м.) за четиричленно семейство“, казва Корби.
В един екстремен случай SAFE дори са проектирали частна реплика на пистата от Гран при на Монако – в комплект с пристанище и тунел – за да могат децата на клиента да се състезават с електрически картове със скорост над 160 км/ч под земята.
Ригдън отбелязва, че много клиенти използват бункерите си и с второ предназначение – като луксозни резиденции за гости или места за уикенд почивка.
„Направихме един в бамбукова гора. Вървите през дърветата и – бум – ето го входа. Да, това е бомбоубежище, но е декорирано по последна мода, с всеки комфорт, който можете да си представите. И е безопасно.“
Последно ниво на защита? Персонализирана блиндирана врата, доставена от Швейцария.
Ригдън настоява клиентите му да живеят в бункерите си за кратък период след завършването им, за да ги изпробват.
„Казвам им: „След като приключа, искам да останете там две седмици. Можете да излезете, ако се наложи – но искам наистина да го използвате. Уверете се, че всичко, на което разчитате, е на мястото си. Че го усещате като истинска предпазна мрежа.“
Тази философия движи и една микротенденция „пробвай, преди да ти потрябва“.
Компанията на Ригдън в момента има планове за съоръжение за оцеляване в Бевърли Хилс под хотел.
„От въздуха ще изглежда като поле с люцерна, но не е“, казва той.
Гостите ще могат да резервират престой и да изпитат живота в луксозен бункер, преди да закупят собствено жилище – всяко на цена над 1 милион долара.
Разбира се, не всички високотехнологични функции за сигурност се обявяват публично.
„Дискретността е всичко на това ниво“, казва Дина Голдентайер от Douglas Elliman. „Тези характеристики рядко се изтъкват в материалите за имотите… и съществуването им обикновено се разкрива само по време на частни разговори между агенти и доверени купувачи.“
Карол е съгласен:
„Това са персонализирани допълнения, съобразени с много специфични лични нужди.“
А в най-високия сегмент на пазара сигурността е станала също толкова важна, колкото и другите удобства.
„Луксът е свързан със спокойствието“, казва Карол. „Днешните купувачи не търсят само квадратни метри и довършителни работи – те искат автономия и контрол. Това означава генератори за цялата къща, подсилена архитектура, частни водни резерви и в някои случаи дори възможност за пълна независимост от мрежата.“
А за някои контролът означава подготовка срещу потенциални заплахи, които звучат по-скоро като научна фантастика.
„Днешните елитни сигурни имения трябва да надхвърлят традиционните рискове“, казва Корби. „Разширихме дейността си в защита срещу изкуствен свръхинтелект, може би най-дълбоката екзистенциална заплаха, пред която човечеството някога се е изправяло.“
Новото подразделение на SAFE, AERIE, предлага нов вид архитектура на сигурността – проектирана специално за защита срещу заплахи от свръхинтелигентни системи. Радиационната защита също остава постоянна грижа, особено в градове като Лос Анджелис. Ригдън казва, че екипът му е инсталирал усъвършенствани системи за филтриране на въздуха, способни да блокират радиоактивни частици, гарантирайки, че жителите могат безопасно да се подслонят по време на радиоактивни валежи.
Ригдън, който е работил като консултант по филма от 2002 г. „Паник стая“ с Джоди Фостър, е в бранша отдавна и е наблюдавал как попкултурата подхранва скорошния възход на луксозния сървайвълизъм. Днес апокалиптичните разкази, от „Paradise“ на Hulu до „Leave the World Behind“ на Netflix и предстоящата адаптация на Джеймс Камерън по книгата за атомната бомба „Ghosts of Hiroshima“, все повече оформят реалното търсене.
„Хората ми се смееха. „А сега? Никога не съм бил по-зает.“
