Коледа е чудесно време за посещение на Неапол. Градът се слави с изключителна атмосфера по време на празниците. Най-голямата атракция не е коледната елха, а са рождественските ясли – сцените с миниатюрни фигурки, които пресъздават Рождество Христово. Всъщност в Неапол и това е специфично и много по-различно от подобни сцени в Северна Италия, Австрия и Германия. Тук акцентът не е върху Младенеца и Дева Мария, а върху пресъздаване на ежедневието на хората.
В неаполитанските сцени е съвсем нормално да се види как жената на фермера например приготвя неаполитанска вкусна гозба и фигурката е в близост до тримата влъхви.
![By la_rs [CC BY-SA 2.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/Pastori_del_presepe_napoletano_06_6357849687-e1512478316818.jpg)
Видео разходка из най-емблематичната уличка по Коледа в Неапол – Виа Сан Грегорио Армено (Via San Gregorio Armeno).
Местни занаятчии произвеждат истински шедьоври. Продават се на известната уличка Сан Грегорио Армено (Via San Gregorio Armeno).
Тези фигурки са едни от символите на Неапол и са част от атмосферата по коледните тържества. Минифигурките всъщност не са свързани само с религиозна тематика и ежедневието на хората, а и изобразяват известни личности.
![By Raffaella from Napoli. [CC BY-SA 2.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/1024px-La_via_dei_pastori_-_particolare_di_un_banco-_Napoli-e1512472623266.jpg)
Срещат се и фигурки на емблематичния Пулчинела, персонаж от италианската комедия дел арте. който е на почит в Неапол.
Presepe или presepio – така се нарича рождественската ясла, сцената с фигурките, която представлява възстановка на Рождество Христово. Думата произхожда от латински и означава “ясла” или “затворено ограждение”. Неаполитанският стил на тези сцени са разпознаваеми в цял свят и се приемат като еталон и истинско произведение на изкуството.
Сцената с Рождество Христово е много по-важна за неаполитанците в сравнение с коледната елха, която започва да се налага едва след 50-те години на XX век, а минифигурките за празника и изграждането на сцена, пресъздаващи случилото се през Святата нощ, съществуват от векове.
До 16 век са правени само в манастирите и църквите.
![By Carlomorino (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/Presepe_1800-e1512478454842.jpg)
Смята се, че първата възстановка датира от времето на свети Франциск от Асизи, италиански монах и създател на Ордена на Францисканците. През 1223 г. той създава първата жива сцена на Рождество Христово. Има обаче данни, че още през 1025 година в църквата Sancta Maria ad Praesepe е отдадена почит към раждането на Младенеца.
Най-добър пример за монументална сцена на Рождество Хрисово може да се види в църквата Сан Джовани а Карбонара в Неапол. Статуите са дело на Пиетро и Джовани Алемано. Те са направили през 1478-1484 година 41 фигури. От тях 19 все още се намират в църквата.
![By Miguel Hermoso Cuesta (Own work) [CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/Belén_Carbonara_01-e1512551295763.jpg)
През 16 и 17 век сцените с миниатюрни фигурки навлизат и в аристократичните домове. В тях не се присъздавал реалният живот и всичко по-скоро приличало на кукленски къщички.
![By Tango7174 (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY-SA 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0-3.0-2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/1024px-Campania_Caserta8_tango7174-e1512478155363.jpg)
Доста по-късно идеята се разпространява и сред обикновените хора.
https://www.youtube.com/watch?v=qe_Ir2rD-e4
Изграждането на сцени за Рождество Христово се прави на 8 декември – на празника на непорочното зачятие. Фигурката на Исус се поставя едва през нощта на 24 декември.
Всяко семейство си прави и декорира своя сцена на раждането на Младенеца. Обикновено има няколко фигурки, светлини, животни.
В Националния музей “Сан Мартино” се намира най-значимата обществена колекция от коледни фигурки – на Младенеца, на Дева Мария, на влъхвите и на другите персонажи от Святата нощ. Много от статуйките са на неаполитански художници.
Сред най-важните сцени в музея е тази на неаполитанеца Микеле Кучиниело (Michele Cuciniello), архитект и драматург. В неговия шедьовър има 165 фигурки на хора, 80 на животни, ангели и над 450 други предмета. В някои източници се посочва още по-внушителна цифра – общо над 800 фигурки. Тази известна сцена, наричана Presepe Cuciniello, е изложена в музея още през 19 век.
![Presepe Cuciniello By IlSistemone (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/12/PresepeCucinielloNapoli-e1512479506371.jpg)
By IlSistemone (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons
В Националния музей “Сан Мартино” са показани и други шедьоври на коледна тематика. Богатата колекция превръща музея в задължително място за посещение около коледните празници.
Италианската Коледа, освен с красивите коледни сцени в църкви, манастири, музеи и оживената, магнетична уличка Сан Грегорио Армено, може да се усети и чрез типичните гозби и сладкиши за Коледа в Неапол – например струфоли (struffoli), които са задължителният сладкиш за неаполитанците по време на коледните празници.

Храната е много важна за неаполитанците, а на Коледа е от още по-огромно значение. Има традиционно коледно меню, което трябва да се приготви.
На Бъдни вечер не се яде месо. Тогава може да се ядат спагети с миди (Spaghetti alle Vongole). Ето и други ястия: Capitone e Baccalà fritto, туршия с мариновани зеленчуци и карфиол (Insalata di rinforzo), сладкиш Рококо с бадеми. И още бисквитки: paste reali, susamielli и mustacciuoli. След вечеря семействата се отправят към църквата, за да чуят Коледната меса. В полунощ се поставя фигурката на Младенеца сред другите персонажи в сцената от Рождество Христово.
25 декември е най-важният ден от коледните празници. На обяд има Коледен обяд (Pranzo di Natale). Неаполитанското коледно меню започва с пилешка супа с месо и зеленчуци (Minestra maritata), следва паста – например: макарони с месо, канелони или тортелини. Minestra maritata е много типично ядене за Коледа в Неапол. Основното ястие е печено пиле. То се ползва и за супата. Сервират се и броколи. За десерт семействата се наслаждават на струфоли (struffoli) – това са малки, пържени, тестени топчета, приготвени с чаша лимончело.
Вечерта се ядат коледни сладкиши. Например Panettone или Pandoro. Денят става още по-празничен с чаша пенливо вино (Spumante).
След вечеря се отварят подаръците. Те са поставени преди празника под коледната елха. Донесени са от Babbo Natale. В близкото минало подаръците са се носили само от старицата Бефана на 6 януари, която в наши дни само слага бонбони в чорапчетата на деца в нощта срещу Богоявление.
За 26 декември няма нещо специфично като коледно меню. Неаполитанците приготвят специалитети и допълват с гозби, които са били типични за предните два дни – например броколи (Contorni), туршия (Insalata di rinforzo), а за десерти – струфоли и рококо.
Въпреки че сцените с Рождество Христово са по-популярни в сравнение с коледното дърво, неаполитанците също така украсяват своята елха. Тя трябва да е с цветни коледни играчки и да блещукат по нея светлинки.
Коледа не е тих празник в Неапол. Бъдни вечер се празнува в семеен кръг, но коледната украса е навсякъде, а улиците са изпълнени с настроение.
По време на коледните и новогодишните празници неаполитанците обичат да играят томбола. Това е игра на късмета за цялото семейство и се явява като предсказание какво ще се случи. В Неапол всяко число от томболата означава нещо.
Коледните празници започват в Неапол от 8 декември с Festa dell’Immacolata Concezione, празника на непорочното зачятие, и продължават до 6 януари, когото е Epifania (Богоявление), който в народния говор се нарича и Бефана (Befana) – старица, която раздава подаръци.
източници: http://www.portanapoli.com/en/, http://www.ecampania.it/napoli/cultura/storia-presepe-pi-famoso-napoli, Уикипедия, https://it.wikipedia.org/wiki/Рождественский_вертеп, https://it.wikipedia.org/wiki/Presepe_napoletano, “Naples and the Amalfi Coast” – DK Eyewitness Travel, “Top 10 Naples and Amalfi Coast” – DK Eyewitness Travel, YouTube, https://www.facciamoilpresepe.it/presepe-cuciniello/, http://www.italianways.com/, http://www.presepi.it/