Пътеписи от пътешествието ни из Европа
Нашето семейно пътешествие из Европа в статиите досега:
Ден трети – Залцбург и за малко в Любляна
Ден четвърти – Аугсбург и Музеят на BMW в Мюнхен
По Романтичния път в Германия – фоторазказ
Ден шести
25 юли 2017 – с влак до Мюнхен
Денят ни започна спокойно. Закусихме и се отправихме към гарата на Аугсбург.
Вече беше след 9 часа. В информационния офис много дружелюбно ни обясниха какви билети трябва да си купим. Спряхме се на варианта за комбиниран билет за четиримата ни, отиване и връщане, който покриваше не само пътуването ни до гарата в Мюнхен и обратно, но можехме да ползваме и градския транспорт там. Струваше 43 евро.
Задължително трябва да се впишат имената на пътниците и да се сложи подпис.
Вики се возеше за първи път във влак. Беше му интересно.
Всичко беше чисто и комфортно.
Можеше да се ползва безплатен интернет в рамките на 30 минути докато чакахме на гарата в Аугсбург.
Тази гара ни стана любима заради името „Kissing“.
Дo Мюнхен стигнахме за около 40-45 минути. Имаше и по-бързи влакове, но от информационния офис ни казаха, че няма смисъл за толкова кратко разстояние.
Не съм голям привърженик на този транспорт (може би заради асоциации с българските влакове), но проучихме ситуацията в Мюнхен с паркирането и навсякъде се препоръчваше по възможност да се избягва ходенето до града с кола (вижте забавно видео как жител на Мюнхен плува всеки ден по река Изар до офиса си, за да избегне големите задръствания). Всъщност беше много приятно пътуването ни с влак. Качваха се майки с колички и малки деца, млади влюбени, чуждестранни музиканти. Работещи явно нямаше, тъй като отдавна би трябвало да са в офисите си. Всъщност тези цени на билета бяха преференциални и важаха за след 9 часа.
Слязохме на мюнхенската гара и започнахме да търсим как да стигнем до Мариенплац.
Бях чела, че се стига бързо с метро за минути.
Т.е. наистина е най-удобно с влак до гарата и после с метро до центъра.
Ориентирахме се и се озовахме точно на площада.
Вече беше почти 12 часа и се наредихме сред многото туристи, за да снимаме известния часовник.
Полезна информация за района около Мариенплац можете да прочетете тук.
Времето все още беше приятно и слънчево.
Бяхме чели прогнозите, че се очаква дъжд.
Малко се поразходихме наоколо.
И след това решихме да се отправим към Резиденцията, за да си купим билети.
В това време вече започна да се смрачава и да се появяват все по-черни облаци.
Купихме бързо билети. Трябваше да оставим багажа си в гардеробната. След това започна нашата обиколка из музея. Може да се снима, но снимките не могат да се публикуват.
Много ми хареса Антиквариумът – красива зала, в която са изложени антични скулптури. Съпругът ми обожава антични статуи и знаех, че ще му хареса тук. Затова и исках това да ни е задължителна спирка в Мюнхен.
При посещения на такива забележителности обичам да правя сравнение с други, които вече сме посещавали. Така и тук, в мюнхенската Резиденция, постоянно правех паралели с виенската зимна резиденция Хофбург на австрийското императорски семейство.
Докато бяхме в музея навън валеше проливен дъжд. Аз се радвах как сме се спасили и се надявах, че като излезем, всичко вече ще е наред.
Полезна информация за Резиденцията можете да прочетете тук.
Обиколката ни из музея приключи. Излязохме и се пошегувахме какъв дъжд сме изпуснали. Още личаха следите.
Вече беше обедно време и решихме да потърсим прочутата бирария Хофбройхаус, за да похапнем. И докато направим по-малко от 10 метра изненадващо отново започна да се изсипва дъжд.
Всички пешеходци побегнаха да се скрият при колоните на съседната сграда. Още не мога да повярвам как може така за секунди да се смени времето и да се излее такъв дъжд. Все едно ни поливаха с кофи вода отгоре. В същото време задуха и вятър, който завихряше силния дъжд и се наложи всички хора да се сгушим в средата под колоните.
Доста изчакахме и когато леко понамаля, екипирани с дъждобрани, започнахме да търсим начим да стигнем до бирарията.
Когато я достигнахме, вече ръмеше приятно.
Заедно със зажаднялите туристи и ние се отправихме нагоре по стълбите, където сервитьорка любезно ни каза, че тук всичко е резервирано и да слезем на първия етаж.
Хвана ме яд, че не съм направила резервация, но след като слязохме долу, разбрах, че сме търсили точно това весело помещение.
Обстановката горе беше красива, но направо стерилна на фона на веселието, което се вихреше долу. Не очаквах да си намерим бързо маса, но всъщност се оказа лесна задача. Помещението е толкова голямо, че явно има винаги шанс да се намерят местенца. Ние дори се радвахме на самостоятелна маса.
Веселата баварска музика от оркестъра в средата на заведението ни изпълваше с огромно задоволство. Заразата от щастливи гости се предаваше бързо и на новодошлите. Веднага забравихме дъждовните си преживявания.
Паднахме се при супер кисел стар сервитьор, който – според мен, май псуваше (или мърморенето му така звучеше) през цялото време и гледаше сърдито, но го приех като част от атракцията. Усмихна се чак накрая като мъжът ми му остави бакшиш. Всъщност като се огледа човек колко хора имаше в бирарията и всички търсят веселието, наистина не им е лесно на сервитьорите, постоянно са заринати от поръчки.
Поръчахме различни ястия.
Но бяхме дошли все пак в бирария. Мъжът ми си взе голяма бира, а аз, която не пия бира, също си поръчах.
Не съм фен на тази напитка, но пък на такова място няма как да не се пробва. Учудих се, че дори ми хареса. Тези дни чух съпругът ми да разказва на приятел за бирата в Хофбройхаус. Сподели своята класация на бирите, които е пробвал на различни места и в различни държави. Каза, че бирата, която е пил в тази бирария вече заема първо място.
Приятната обстановка в бирарията ставаше все по-весела с музиката, която звучеше от баварските музиканти, а така също и с вкусните ястия, които поръчахме. От време на време минаваше и младеж с кошница, пълна с огромни бретцели. Купихме няколко. Бяха много вкусни.
В бирарията имаше щанд за сувенири.
Бях щастлива, че намерих и музикален диск с баварските песни, които слушахме тук. Още не съм го пускала, но скоро ще го сторя и ще гледам дам отзиви. Цената беше 15 евро.
В Хофбройхаус срещнахме най-веселите старчета. Все големи образи! Някои бяха сред компаниите си и се веселяха с бира и баварската музика.
Други приключваха посещението си и се отправяха към своето най-свещено място в бирарията – там, където си заключваха халбата.
Посещението ни в Хофбройхаус остави у нас много силно впечатление. От време на време пак валеше, но вътре беше топло и весело. Изобщо не ни се излизаше на дъжда, но трябваше да обходим и другите забележителности.
Програмата за Мюнхен, която бях подготвила, беше прекалено амбициозна дори за такъв амбициозен човек като мен, но се надявах да обхванем повече неща, а за другите – да се върнем някой ден допълнително на специално посещение само в града.
Едно не бях предвидила. Дъждът! И то не точно дъжд, а направо потоп.
Някак стигнахме до метростанцията на Мариенплац и почнахме да търсим варианти как да пътуваме до Старата пинакотека. Толкова се бях вманиачила, че трябва да я посетим и нищо не можеше да ме отклони от тази цел. Вътре имаше такива шедьоври и трепнех в очакване да ги видим. Хванахме метрото и слязохме на уж близка спирка, но ако не валеше дъжд, сигурно щеше да е така. В дъждовно време положението беше отчайващо. Мечтаех си за страхотните рококо картини с романтични послания и заоблени форми докато треперех от студения дъжд. Времето напредваше, а пороят максимално ни възприпятстваше да стигнем. Вече се притеснявах, че ще изпуснем шанса да посетим Старата пинакотека. След много дъждовни препятствия, най-после влязохме мокри и премръзнали. Поне ни посрещнаха с хубавата новина, че във вторник Старата пинакотека работи до 20 часа.
Взехме билетите. За деца до 18-годишна възраст е безплатно. Оставихме мокрите връхни дрехи и започна нашето пътешествие из галерията. Тук има толкова известни картини на толкова известни художници.
Потопих се в романтичния рококо живот.
Кой не иска да се отпусне в такива романтични ласки сред красиви местности.
Безгрижието им ме очарова.
Съпреживях прекрасните емоции на хората от тази епоха.
Разгледах в най-малките подробности и роклята с рози на мадам Помпадур.
Не знам дали можете да си представите колко бях щастлива.
Толкова усилия да стигнем до тази пинакотека, толкова дъждове, толкова обърквания, а сега се наслаждавах с блаженство.
В една от залите ме заговори един мъж на български. Оказа се българин, който е служител в музея. Разказа ми, че 20 години е работил в Италия, а сега от 4 години е в Мюнхен. Питах го дали е все така дъждовно и студено в този град.
Радвах се, че моят съпруг и малкият ми син Вики също се наслаждават на галерията.
Ники обхожда музеите по свой си начин и рядко го засичаме, но ми прави впечатление, че винаги е обхванал акцентите и знае доста за тях. Няколко пъти разгледах картините. Бяха отворени залите само на втория етаж и имахме наистина предостатъчно време за внимателното им разглеждане.
Най-мил спомен за мен бяха тази възрастна двойка. Те си бяха взели сгъваеми столчета и обхождаха с тях залите. Поспираха и посядаха при някои от картините.
В една от залите се провеждаше и лекция. Бяха се събрали възрастни хора и лекторката им разказваше за една от картините в музея.
За щастливия живот на немските пенсионери – прочетете тук.
Приключихме и от книжарницата си взех книга за Старата пинакотека, както и сувенири. Най-любимият ми е книгоразделител с детайл от картината с мадам Помпадур.
След това пихме топли напитки в заведението в музея.
Наближаваше 20 часа и Старата пинакотека щеше да затвори всеки момент. На тръгване попитах дамата, която ни продаде билетите, как да стигнем най-бързо до мюнхенската гара. Тя ме насочи към близка спирка и ни посъветва да хванем автобус. Наистина се оказа добро решение. Стигнахме бързо.
10 забележителности, които задължително трябва да видите в Мюнхен
На гарата веднага се ориентирахме къде да изчакаме влака за Аугсбург. Вече минаваше 20 часа и имаше хора, които явно се връщаха от работа. Вечеряха в ресторантчетата и заведенията на гарата, после се придвижваха към перона. Ние не вечеряхме, но напазарувахме.
На съседна седалка във влака за Аугсбург седна красива жена на около 35 години. Беше с елегантни сандали на висок ток. Сандалите много ми харесаха, но се замислих как ли се е чувствала с тях в този студен и много дъждовен ден. В Мюнхен бях облечена с есенно яке и отгоре с дъждобран, дънки и маратонки и пак ми беше студено. Още щом се настани, събу красивите сандали и си обу кецове Converse. А след това заспа. Напереният й вид беше отстъпил място на умората, която в съня й се изписваше на лицето й.
Във влака запомних и дама от азиатски произход, която беше стилна и красива. Беше с бебешка количка и с лаптоп. С нея се движеше по-обикновена жена на средна възраст отново от азиатски произход, която се грижеше за бебето, което беше на няколко месеца – може би около 6+ месеца. Реших, че или е бабата, или детегледачка. Във влака по-възрастната дама държеше бебето на ръце и така го приспиваше. Майката извади от хартиен плик пилешко бутче и вечеря докато пътувахме. След това започна да работи на компютъра. През това време бебчето се пробуди и започна да плаче. Беше ми интересно, че младата жена се беше концентрирала върху работата си и не обърна внимание на плача на детето си. По-възрастната жена започна да го успокоява, дундурка, за да заспи и да го разхожда напред-назад. Чудех се каква ли е тяхната история. Мислех си, че може би майката работи в Мюнхен и някъде оставя бебето докато е на работа, но не знам дали имат такива детски ясли като във Франция за съвсем малки бебчета. А може и просто да е ходила на посещение в Мюнхен, но пък защото не беше вечеряла и толкова упорито работеше във влака. Интересни съдби. Каквато и да е историята й, най-вероятно, си мислех, е работеща майка с малко бебче, която може да си позволи хубави дрехи и наем на детегледачка, но пък ми се губеше връзката с детето й – не трепна, когато бебчето се разплака и не прошепна нищо успокояващо. Не е критика, а просто наблюдение на една сцена от влака и на живота в модерния богат град.
В Аугсбург стигнахме бързо. Майката с бебето слезе в този град, но на друга гара. Красивата жена със сандалите – също. Когато пристигнахме, валеше. Решихме да хванем такси. Таксиметровият шофьор беше много изненадан, че дестинацията ни е в самия Аугсбург. Може би не е типично за кратки разстояния да се хваща такси, поне така усетихме по интонацията във въпроса. Наистина не беше далече жилището ни, но трябваше да вървим 20 минути отново в дъжд. Платихме 8 евро с бакшиша.
Вечерта беше студено. Гледах отново прогнозата за следващия ден. Беше още по-отчайваща – по-ниски температури и още повече дъжд. Максималните температури щяха да бъдат 14 градуса.
Цяла нощ валя. Все едно потопът от Мюнхен се беше пренесъл в Аугсбург. Ако не трябваше да излизаме, щеше да бъде едно изключително романтично мързелуване в апартаментчето. Но ние имахме билети за Леголенд, а Вики имаше рожден ден. Отгоре на всичко – първи юбилей, ставаше на 10 години. Цяла нощ майка му ту трепереше от студ, ту се събуждаше и премисляше как да навлече цялото домочадие, за да оцелеем в увеселителния парк. Това обаче се оказаха малки кахъри или поне част от тях.
Очаквах да се влюбя в Мюнхен. Бях подготвена теоретично с много пътеводители, информации, филми. Всичко, което изчетох и изгледах като филми, ми подсказваше, че този град ще ми хареса. Поройният дъжд обаче си каза своята дума. И сега потрепервам от студ и чувам силен дъжд само при спомена за баварската столица. Но съм решила следващия път, когато ходим там, да отделя поне 3 дни за неговото разглеждане. Сега само се ориентирахме, а този опит после ще ни е ценен. Но пак съм благодарна, че видяхме няколко истински бижута на Мюнхен – Мариенплац и часовникът, Резиденцията и най-вече Антиквариума, легендарната бирария Хофбройхаус, Старата пинакотека, а два дни преди това и интересният музей на BMW с ретро коли.
В следващата част ще научите повече за Леголенд и най-вече как се оцелява в увеселителен парк при пороен дъжд. Тръпката е неописуема. Никоя атракция не може да бъде толкова предизвикателна. И все пак се справихме и детето беше щастливо, че отбеляза 10-тия си рожден ден в Леголенд.
