Пътеписи от България
Точно до лифта в Боровец има няколко заведения. В едно от тях, сякаш срамежливо встрани, са тези дървени музиканти, които много освежават атмосферата.
Поседнахме в близост до тях след приятна разходка в Рила.
На съседната маса стояха закачлива група пенсионери, които дори се самопредложиха да ги снимам, тъй като всички медии много ги харесвали и постоянно ги снимали. Не се възползвах от поканата, но определено им се възхитих за веселяшкия дух. Разказваха си как едната дама и единият господин са се запознали. Той бил вече около 26-годишен, а тя завършвала училище. И оттогава са все заедно, докато смъртта ги раздели. Всички старци бяха толкова сладкодумни. Единият припомняше как на една среща купил салам Камчия и веднага уточни, че едно време бил много вкусен. Като го слуша човек, няма как да не реши, че това е най-вкусният деликатес. Толкова хубаво разказваше. Дори и на мен ми се прииска да го пробвам, макар и да го помня и никога да не ми е бил любим. Но сега вече неговите качества бяха обогатени от историята на симпатичния дядо и изкушаваха.
Ние поседнахме за освежаващи напитки. Бяхме далеч по-скучна групичка. У пенсионерите се долавяше оня закачлив дух, който рядко се усеща в по-младите поколения. А и се бяха заредили с енергия от планината. Направо грееха от щастие.
Заведението беше симпатично. Ухаеха цветята от наредените саксии. Потърсих повече информация за него, за да разбера дали имат някаква история и дървените музиканти.
Не открих, но разбрах от статии в медиите, че това местенце е високо оценено от английските туристи, които посещават Боровец.
Нашето семейно посещение тук беше документирано само със снимка на малкия ми син Вики до дървените музиканти.
Единствено той все още има желание да бъде сниман и така успяваме да запечатеме приятни семейни спомени.
