Пътеписи от Франция
Бел епок – това е „изгубеният рай“, смятат мнозина. На тази епоха се гледа с носталгия. Винаги омайва със стил, красота и прогрес. Буди възхита. Заразява с оптимистично настроение и с приятно безгрижие.
Точно този период – края на 19-ти век и началото на 20-век, се определя и като „златна епоха“ в много области. Характеризира се с технически прогрес, икономически растеж, сравнително спокойствие на политическата сцена, а най-вече бум в културата и изкуството. Развива се автомобилостроенето и въздухоплаването. Бел епок е време на разцвета на фотографията, на зараждането на киното. Има значителни успехи в науката.
Това е и една от любимите епохи на французите.
Една много хубава картина на Жул-Александър Грюн запечатва живота на т.н. добро общество на Париж през Бел епок. Казва се: „Един петък в Салона на френските художници“ („Un Vendredi au Salon des Artistes français“).
Картина е изложена сред изящната обстановка на красивата градина на Музея за изкуствата в Руан.
Грюн е по-известен като карикатурист и художник на плакати и натюрморт.
С картината „Един петък в Салона на френските художници“ Грюн впечатлява всички със своя талант на портретист.
Тя е с внушителни размери – над 6 метра. Всичко е организирано много хармонично и естествено.
Грюн получава поръчката да я нарисува през 1911 г. по случай 30-та годишнина на Салона на френските художници. Картината е изложена тогава в Гран пале, а днес вече е в Музея за изящни изкуства в Руан, който се слави с богатата си колекция.
Грюн е бил част от елита на Париж и с лекота изобразява своите приятели и познати в картината „Един петък в Салона на френските художници“. В нея има над 100 личности от света на изкуство, медиите и политиката, които формират в този период т.н. добро общество на френската столица.
Картината на Грюн по удивителен начин разкрива живота на парижкото добро общество в Бел епок.
Le „Tout-Paris“ („Целият Париж“) е изобразен тук.
А ето и някои по-интересни имена.
Анри Жозеф Арпини, един от най-значимите пейзажисти на Франция, разговаря с политика и художника Етиен Дюжарден-Бомец.
Тук е известният архитект Виктор Лалу. Той е архитектът на Гара д’Орсе, превърната сега в известния Музей д’Орсе.
Витор Лалу разговаря с драматурга Морис Доне.
До тях е френският композитор, органист и пианист Габриел Форе, който е един от най-изтъкнатите френски композитори на своето поколение, а стилът му оказва влияние върху много композитори от 20 век.
До Габриел Форе е и Антоан Гийме, пейзажист.
Художникът Леон Бона, известен със своите портрет (негов ученик е Анри дьо Тулуз-Лотрек), е заедно със скулптора Антонан Мерие. В картината те гледат една дама, която чете книга.
Художникът Едуар Дьотай, майстор на баталната живопис, е мъжът с червената яка. Той е с лице към художника илюстратор Пол Емил Шаба.
Френската певица и кабаретна актриса Ивет Гилбер е дамата с чадъра.
Нейна фотография стояла в кабинета на Зигмунд Фройд.
Тя имала ангажименти в „Мулен Руж“. Там среща художника Анри дьо Тулуз-Лотрек.
Френската художничка Виржиния Демон-Бретон е до Грюн и жена му Жулиет Тутен-Грюн, световноизвестна пианистка.
Леонс Бенедит, известен учен, занимаващ се с история на изкуството, е до своя колега Анри Лапоз и съпругата му Жан Лапоз (известна и като Daniel Lesueur), френска писателка и феминистка.
Зад тях са талантливата художничка Луиз Абема и илюстраторката Елен Дюфо.
На преден план вляво е Анжело Мариани, изобретател на вино „Мариани“ – популярна напитка в края на 19-ти век и в началото на 20-ти век. Съдържала е кокаин. Вино „Мариани“ е било любимо на много известни личности – Александър Дюма, Жул Верн, Конан Дойл, Хенрик Ибсен, кралица Виктория, а дори и на двама папи – Пий Х и Лев ХIII. Патентована е през 1863 г. Вино „Мариани“ е изцяло забранено за продажба в годините на Първата световна война. Историята обаче разказва, че точно това вино слага началото на „Кока-Кола“. Интересен факт е, че въз основа на вино Мариани през 1884 г. американският фармацевт Джон Пембъртън от Атланта създаден подобна напитка. Нарича я Pemberton’s French Wine Coca. През 1885 г. в Атланта е въведен „сухият закон“ и той променя формулата – маха алкохола, добавя други съставки. Новата напитка слага началото на Кока-Кола.
До Мариани е художникът Диожен Майяр.
На картината е изобразен и общинският съветник Пиер Кантан-Бошар, историк и биограф. Той е сред защитниците на Алфред Драйфус – единствения френски офицер от еврейски произход, достигнал до служба в Генералния щаб на френската армия. Той е обвинен в шпионаж в полза на Германската империя, и осъден през декември 1894 г. на доживотна каторга на Дяволския остров във Френска Гвиана. Делото Драйфус (наказателен процес във Франция през 1894-1906 г.) е наричано още „делото на века“. То изиграва огромна роля за катализиране на антисемитизма през 20-ти век.
Пиер Кантан-Бошар разговаря с Артур Майер, директор на престижния консервативен всекидневник „Gaulois“, вестник, който после е погълнат от „Фигаро“. Артур Майер е изявен противник на Драйфус. До тях е застанал доктор Жак Грунберг, който е от еврейски произход. Той дискретно подслушва какво си говорят Пиер Кантан-Бошар и Артур Майер.
Точно в средата на картината блести красавицата на Париж от началото на 20 век – Жинет (Женевиев) Лонтелм, френска актриса, известна личност, модна икона, куртизанка.
Родена е на 20 май 1883 г. Тя е смятана за една от най-красивите жени на Бел епок. Още като съвсем млада е под покровителството на богати мъже, които й помагат в кариерата й. Според нейните учители, тя не е блестяла с някакви дарби като актриса, но била изключително често фотографирана и за нея имало редовно статии в европейската и американската преса.
Мистерии се носят около нейната смърт. Тя пада в нощта на 24 срещу 25 юли 1911 г. от яхтата на съпруга си – Алфред Едуардс, френски журналист и медиен магнат.
Алфред Едуардс дълго я ухажвал, а тя водила битки за сърцето му с четвъртата му съпруга, която ужасно ревнувала. Най-накрая красивата Жинет спечелила и двамата с медийния магнат се оженили през юли 1909 г. в Руан. Две години по-късно се случва нещастието на неговата яхта. Официалната версия е, че е нещастен инцидент, но слуховете говорят, че Жинет е убита от мъжа й.
Красивицата на Бел епок е увековечена завинаги в картината на Грюн и на нейната красота се радват посетителите на музея в Руан – града, в който се е венчала.
Салонът на френските художници е било значимо събитие през Бел епок. Представлявало изложба, която се е организирала всяка година. Началото е поставено през 1881 г. Провеждал се е в салона на Академията за изящни изкуства. Било организирано от Френското дружество на художниците.
По време на Салона на френските художници се събирало т.н. добро общество на Париж и можело да се доловят най-различни истории – любовни, политически, културни. Грюн майсторски ни въвлича в тази епоха с подбора на персонажите.
