Бъдни вечер поставя началото на празненството за Христовото рождение. Тази специална вечер е и последният ден от 40-дневните коледни пости.
В някои райони краища се нарича Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но постна тъй като е последният ден от Рожденственския пост.
Обичайно на този ден се приготвя варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Броят на ястията е 7, 9 или 11 – задължително нечетен брой.
Първото парче от обредния хляб е за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Гадае се за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Под трапезата домакинята слага слама, която символизира сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Поставя се в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече.
Не трябва да се изхвърля и пепелта от бъдника. Това е голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.
