Светът е като стълба: един се изкачва, друг слиза.
Главата си дръж на хладно, а краката на топло.
Безделникът е здрав за ядене и болен за работа.
Истината се казва на шега.
Един може да развали славата на хиляда.
Бог също се нуждае от хубавото.
Има думи, които и с черпак мед не можеш да преглътнеш.
Има случаи, когато мълчанието е злато, а думите – сребро, има случаи, когато думите са злато, а мълчанието – сребро.
Болестта, идва на бегом, а си отива ходом.
Вкъщи – петел, на улицата – пиленце.
Веднъж да пийнеш вино е добре, два пъти – достатъчно, три пъти – е вече тежко.
Гаргата и със захар да я храниш, предана няма да стане.
Глупакът казал, умният проверил.
Горделивите не се харесват един на друг.
Гърлото е затова тясно – да не могат думите да излизат бързо от него.
Да живееш в бедност не е срамно, да живееш в мръсното обаче е позорно.
Да лаеш също е занаят.
Докато госпожицата се нагизди, сватбата й свърши.
Докато не почукаш на вратата, никой няма да ти отвори.
Докато колата не се обърне, пътищата няма да изправят.
Докато не покажеш на дявола ада, той няма да намери пътя за рая.
Докато сърцето не заболи, сълзите няма да потекат.
Докато умният се накани да се ожени, глупавият със семейство се сдобива.
Дом без жена е като мелница без вода.
Думата спасява, но и убива.
Една лоша постъпка поражда друга.
Една майчина благословия снема проклятието на седем попове.
Жени се за дъщеря на развратник, но нему своята дъщеря за жена не давай.
За глупака един глупак е по-добър от хиляда умни.
За лошия баща наказанието е безпътен син.
За мишката по-силен звяр от котката няма.
За мързеливия седмицата има седем недели.
Законът е създаден за богатия, а наказанието – за бедния.
Замръзналата змия ще ухапе онзи, който я стопли.
Злото зло донася.
И магарето се възхищава на своя глас.
И опитната лисица с двете лапи попада в капана.
И планините се боят от парите.
И сабята без дела ръждясва.
И царят трябва да бъде достоен за трона.
Изгодно е да имаш състоятелен съсед.
Както и да хвърлиш котката, тя пак ще застане на краката си.
Камилата също е голяма, но и нея я поставят на колене и я товарят.
Което е на трезвия на ума, на пияния е на езика.
Който е преминал море, в река няма да се удави.
Който има занаят, гладува до обед, който няма – до вечерта.
Който иска добре да спи, трябва да се труди.
Който не е строил къща, мисли, че стълбовете й сами са се вдигнали.
Който не наказва децата си, сам ще бъде наказан.
Който се труди в неделя, ще остане без работа в понеделник.
Който твърде бърза, два пъти ще трябва да сяда.
Колкото и да си умен, за това, което не знаеш, попитай и глупака.
Колкото повече обедняваш, толкова по-хубаво се обличай.
Колкото повече са плодовете на дървото, толкова по-ниско се навежда върхът му.
Котката няма нито стотинка спестена, а пак си живее.
Кучето лае там, където го хранят.
Лоша е тази шега, която не е наполовина истина.
Магарето е готово и да се гътне, само това да е във вреда на господаря му.
Магарето знае седем начина за плуване, но като види вода, всичко забравя.
Магарето не минава втори път там, където е падало в калта.
Малките хора големи сънища сънуват.
Между думата и делото има планини и долини.
Месо и риба в една тенджера не се варят.
Мечката се обидила на гората, а гората даже не разбрала.
Младостта е наслада, можеш ли – ползвай я.
Моето дело е право, който иска, нека да лае.
Мулето винаги бяга пред майка си.
От злото око и камъкът се пука.
На градинаря дини не продават.
На гърбавия не дават момата за жена, а той иска и тъщата да бъде красива.
На дявола повярвай, на попа недей.
На един му горяла брадата; „Дайте да се погрея“ – казал друг.
На когото е пълен хамбарът, няма да те нахрани до насита.
На ненаситния всичко му е малко.
На пияния му се струва, че е по-умен от всички.
Най-силно от всички реве магарето.
Накарай глупак на работа и той още повече работа ще ти създаде.
Напоили козела с вино и той отишъл да се бие с вълка.
Насила разтворената роза няма аромат.
Не бъди прекалено сладък – ще те накацат мухи.
Не чакай дъжда да полее твоята градина.
Синът на добрия човек няма да стане безделник.
Нехвалената щерка в дома си остава.
Нещастие може да ти дойде до главата и когато си седиш вкъщи.
Носи шапката си по маниера на този град сред стените, на който си дошъл.
Нощният крадец денем го хващат.
Облекло, което не се носи, се износва само.
Ограничавай се в години на изобилие, за да живееш и в гладни години добре.
Опитният дявол е по-добър от неопитния ангел.
От гнило дърво и треските са гнили.
От едно и също цвете, змията прави отрова, а пчелата – мед.
От лъжицата до устата има много дълъг път.
От млада кокошка тлъста супа не чакай.
От царска чаша вода не пий.
Парите светят в тъмното.
Плодоносното дърво винаги го поливат.
Под прекрасна външност дяволи живеят.
По-добре виновен умен, отколкото оправдан глупак.
По-добре мъдрият да те разплаче, отколкото глупак да те развесели.
По-добре царят да падне от трона си, отколкото дете от люлката си.
Порядъчността не се продава на пазара.
С един камък два ореха не можеш да улучиш.
С молитви устата на вълка не ще да ги затвориш.
Селското куче в града ходи с подвита опашка.
Селянинът с хляба на гражданина не може да се наяде.
С роднина пирувай, но не търгувай; с врага си търгувай, но не пирувай.
Смехът е хубаво нещо, ако не завършва с плач.
Срамежливата жена си няма деца.
Стои с неговия хляб в ръце, а не сваля очи от жена му.
Стопанинът съжалява за откраднатото, а крадецът – за оставеното.
Умът на младия е воденица без вода.
Умът не е във възрастта, а в главата.
Умът не расте заедно с брадата.
Хубава болест няма.
Когато слънцето изгрява, звездите бледнеят.
източници: „Енциклопедия на афоризмите“, доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд.“Проф. Марин Дринов“, Уикипедия
