Здравейте от Бинтан!’
И в България има море и басейни, но разликата е в чистотата, спокойствието, възможността за уединение и да се слуша само шума на вълните.
Признавам – тук имат много площ. С шатъл се придвижваш между различните ресторанти, плажове, съоръжения. Още не сме се отдалечавали от нашето местенце, освен снощи за морския ресторант.
Започвам да разказвам по ред – от посрещането на пристанището, където стояха и чакаха да пристигне нашият катамаран представители на различните курорти тук. Кодовото име е хотелът ти и веднага някой взима куфарчето от ръцете ти и те завежда до бусче. Бяхме си избрали хотел на 15 мин от пристанището (5 мин, от които въртя вътре в комплекса).
Тези слончета, които срещнахме, бяха на входа.
Ще забележите, че почти не се виждат хора по снимките.
Пясъкът! Различен е.
Не съм стъпвала в такова нещо и не знам на какво да го оприлича. Коприна върху дунапрен, може би.
Имаше надпис, че ако случайно те опари медуза, да те намажат в клубната сграда с мехлем или ОЦЕТ. Не знаех, че оцет помага. 😀
А и за щастие не съм видяла още медуза.
Това е на идване в катамарана.
И вече в комплекса.
Вечерта хапнахме в рибен ресторант с тераса над морето.
Ловят и ти приготвят. Можеш да си избираш.
Ето така ти ловят.
Тази дама си ловеше рака, който да й приготвят.
Aз май не мога.
А сега бягам към ето този бар.
Докато пишех и коктейлчето свърши.
Цветовете са без фотошоп. Снимах от люлката.
И красивата нощна гледка!
По отношение на ресторанта. Освен, че беше вкусно, идваха да ни питат харесва ли ни храната, после дали са ни посъветвали да изберем правилния размер порции. Стигнала ли ни е?
Ето и закуската сутринта.
И кокосовите орехчета.
Комплексът може да се обикаля с електрически тротинетки, колело, голф бъги.
Можеш да си наемеш голф бъги за деня.
Беше приготвено за романтична вечеря 😊
Морето без никой.
Втората вечер отидохме до спайси ресторанта. Изпуснахме шатъла, но служителят на входа се притесни от това (тръгнал беше преди минутка) и за да не чакаме половин час, викна колега да го замести, качи ни на едно бъги и ни закара.
Бяха много мили и ходихме пак при тях.
Има много места за каране на АТВ или планинско колоездене, освен всички водни забавления.
Това е нашият хотел.
Любимите ми коктейли от водния бар. Ананасът с ром и лед е супер.
Това е водният бар.
Кокосите – току що докарани.
В Индонезия ми прави впечатление, че са изключително дребнички. Средният ръст на индонезийците е 1,58 м. Говорихме си с Мони. Природа! На този топъл климат трябва да си силно подвижен и без никакви подкожни мазнини.
Нещо любопитно. Бях забравила да разкажа. В Индонезия явно все още си има салони за пушачи и непушачи. Още предния път, като пътувахме за Батам, имаше на ферибота салон за пушачи и то беше на закрито!
Странно! Не открих наоколо сладолед. Днес пак питам за сладолед и ми предложиха десерт отгоре с наситнена диня и още един плод, отдолу замразен настърган кокос – точно като сладолед си е. 😊
Ох, накрая като си тръгваме от ресторанта и освен задължителното кланяне с “Тенк ю!”, имаше и “Спосибо!”, не знам защо.
Поздрави от Бинтан!
Радост
