Винаги много съм обичала да чета истории за живота вътре в дадено престижно училище или университет, какви са правилата, какви са задълженията, наказанията, какви са взаимоотношенията, какво се учи и каква им е програмата. Няма значение дали е строго или по-либерално училище – обичам да го усещам в такива разкази.
Преди няколко месеца с Радост от “Споделено от Радост” си писахме дълго една вечер и си обсъждахме нашата любима тема – “Американския колеж”. От дума на дума се заговорихме как е било едно време. Така попаднахме на интересна статия във в. Сега. Оттогава все искам да я споделя с вас, защото имаше много запомнящи се моменти от историята на това училището и най-вече какви са били правилата, наказанията, ценностите, програмата и взаимоотношенията.
Преди това кратка история:
Американският колеж в София е една от най-старите американски образователни институции извън пределите на САЩ. Той води началото си от училището за момчета, основано от американски мисионери във Филипополис (Пловдив) през учебната 1860-61 година. Същите тези мисионери, под ръководството на д-р Джеймс Ф. Кларк, три години по-късно основават училището за момичета в Стара Загора и по-късно двете училища прерастват в едно – Американския колеж. През 1871 година двете училища се преместват в Самоков, където процъфтяват през следващия половин век. Истинският си разцвет Колежът получава между двете световни войни, когато се пренася в София или по-скоро в софийското село Симеоново. Начело застава д-р Флойд Бляк, който пристига в България през лятото на 1926 г. със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил. Започва незабавно изграждане на новото училище и до лятото на 1928 г. то е почти завършено. Строежът на сградите продължава през 30-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещения за настаняването на 500 ученика и по-голяма част от преподавателите на пансион.
“За десет години под ръководството на Флойд Блек колежът се разраства и утвърждава като една от най-уважаваните образователни институции. Известни и заможни фамилии започват да пращат децата си в колежа да учат по либералния американски образец. Училището и в този период обучава бъдещите лидери на България във всички сфери.”, пише в статията на в. “Сега”.
Подробната история на училището можете да прочетете на сайта на Американския колеж. Преди да се върна на статията и това, което ме впечатли, още един интересен факт, който видях на сайта на Колежа:
“С труда си учениците допринасят за направата на мебели за Колежа, за изграждането на плувен басейн и засаждането на стотици дървета.”
И сега към любопитни факти в статията – “Американският колеж – легендата продължава” с автор Константин Караджов, в която има и разказ на бивш възпитаник на училището – Йордан Пачеджиев.
– Животът в колежа бил много задружен.
– Всеки клас спял в обща спалня, хранели се и учели заедно.
– Сутрин, след като биела камбаната, всички ставали, измивали се и отивали в трапезарията.
– В трапезарията всеки трябвало да бъде облечен със сако и панталон, риза и вратовръзка.
– От пети клас нагоре в трапезарията задължително се говорело на английски.
– Сутрин учениците имали 4 учебни часа, а следобед 1 или 2.
– В 10 часа камбаната биела за молитва в голямата зала, където се събирали и момчета, и момичета.
– В 13.00 бил обядът.
– От 16.00 до 18.00 всеки имал възможност да се занимава с каквото си иска.
– После следвала вечерята и два часа яко учене в занималнята.
– Всеки ученик можел да участва и в един от множеството клубове – шах, аеро, филателен, тенис, музика и др.
– Контактът между момчетата и момичетата бил много ограничен.
– Веднъж в семестъра имало “парти”. Момчетата и момичетата се събирали в някой салон или учебна стая.
– Четвърти клас в Колежа бил подготвителен и затова колежаните се дипломират една година по-късно от българските гимназии – в 9-ти клас.
– Колежът си имал вътрешен правилник, в който имало и списък със забранените деяния.
– Най-тежкото провинение, което можел да извърши един ученик, била самоотлъчката.
– На второ място – за тежко провинение се смятало пушенето и непристойното поведение (целуване).
– Наказанието било труд.
– Всяко провинение се оценявало на определен брой часове работа.
– Закъснението се наказвало с 2 часа труд, пушенето – с 30 часа труд, самоотлъчка – до 50 часа труд.
– В централната сграда има табло с обяви, на което имало списък с наградените и наказаните ученици.
– Докато ученик не си изработи часовете в засаждане на дръвчета, пренасяне на кюмюр или нещо друго, не можел да излезе за уикенд. А ако не го свърши – водело до изключването му от училище.
Препоръчвам ви да прочетете цялата статия. Има много интересни моменти от историята на училището.