Днес големият ми син Ники става на 24 години. В момента е магистър и пише дипломната си работа. Завършва магистратура по “Компютърни науки” в Техническия университет в Делфт (Нидерландия), а преди 2 години завърши там бакалавърска степен “Компютърни науки и инженерство” . Възпитаник е също така на Американския колеж и ЧОУ “Света София”.
Много от рубриките в Данибон са свързани с Ники и неговите интереси, когато беше ученик. Още, когато учеше в ЧОУ “Света София”, го придружавах при редица математически състезания и следях тези по информатика. Докато го чаках да излезе от състезание, нямаше какво да правя и започнах да репортерствам и да предавам информация какво се случва – това умеех да правя като журналист. Така това стана много полезна информация за много други семейства, а и моделът се възприе през годините и от други.
Благодарение на Ники съществуват всички рубрики в Данибон за математика и информатика, а и много други, които се четат вече толкова години в сайта.
Ники винаги ни е изумявал от малък. Така и не разбрах как на много малка възраст се научи да чете и то докато аз проучвах всякакви теории за ранно развитие и как да го науча да чете. Изведнъж случайно по надписи на филм открих, че той може да чете. Заслуги за това, разбира се, са имали и неговите учители от ЧДГ “Сияние”, които много се занимаваха с него и го разпределяха в групи, които отговарят на неговото образователно развитие и обикновено беше в такива, които са за деца, които са с 2 години по-големи от него.
Най-голямата ни мечта беше да го приемат в ЧОУ “Св. София” и това наистина се случи. Беше първото дете от випуска си, което приеха – още помня дата на изпита му – 14 февруари 2006 г. Знам, че се чудехме дали да кандидатства за предучилищен клас (ПУК) или направо за 1 клас (защото вече беше карал в детската градина предучилищна с по-големите и спокойно решаваше на 5-годишна възраст задачи за 2 клас). Бяха го проверили като знания и за ПУК, и за 1 клас, но преценихме тогава, че е добре да си върви с випуска.
Другата ни мечта беше да бъде приет в Американския колеж в София, а третата – “Компютърни науки и инженерство” в ТУ Делфт (Нидерландия). Всичко това се случи.
Още от съвсем малка възраст разбрахме, че има доста големи математически заложби – докато погледнеше задача и я решаваше мигновено. И тази негова сила в математиката се запази през цялото време.
Също така ни изумяваше пак от малка възраст как запомняше цели книги. Не бях срещала такъв случай и започнах да се образовам по темата. Докато му изчета нещо, той вече го запомняше. В 1 клас го бяха избрали да играе главната роля в “Малкия принц” в Столичния куклен театър. Имаше да учи толкова много текст. Не знаех как може да се случи това на такава крехка възраст. Тогава отново се изненадах как за по-малко време от един следобед запомни всички реплики и всичко беше научено. Все още нямам обяснение как може човек да запомня така бързо толкова информация. Аз нямам такава памет.
Първите ни трепети с медали започнаха със състезание по шах. Ходеше на занимания още от ПУК. Пожела да участва в едно шахматно състезание. Заведохме го с баща му. Мислехме, че ще стоим там най-много половин час, тъй като може би беше от най-малките. А той започна победа след победа. Бяхме толкова неподготвени. Трябваше да търсим спешно откъде да купим нещо да хапне за обяд, защото нямаше никакво намерение да приключва и да не побеждава. Във 2-ри клас дълго игра срещу гросмайстор и накрая в полунощ вече се скарах на баща му да го прибира след часове игра. Още не може да ми прости, че е трябвало да предложи реми, а не да се бори за победа.
От много малка възраст сме следвали всичките му желания да се занимава с какво ли не. Общо взето уикендите ни преминаваха в това да го водим на занимания, които искаше да посещава – шах, пиано, руски, френски, история на изкуството, тенис, фехтовка и какво ли още.
Винаги сме се водили през годините важен съвет, който ни дадоха учителите му в детската градина:
“Ние ще му дадем базата. Вие само надграждайте”.
И ние надграждахме и с допълнителни занимания според неговите интереси, и с наши общи семейни пътувания и преживявания.
Тази логика сме следвали винаги – и в детската градина, и в училищата му. И мисля, че е много добра за всяко дете – училището дава базата, а родителите помагат за надграждането според интересите на детето си.
Станахме родители на 23-24 години. Колкото днес вече е Ники. Веднага след студентските ни години трябваше да се научим бързо как бъдем не просто родители, а да сме всеотдайни родители. Като опит от студентските ни години може би е влиянието в началото много да четем по темата. Винаги съм гледала и модела от моите мама и тати, които бяха най-всеотдайните баба и дядо (Ники е кръстен на моя баща – Никола). Много ни насочваха и учителите му от ЧДГ “Сияние” (Пепи, Тони, Ира, Вили, Бети), и от ЧОУ “Св. София” – особено класната му в първите години г-жа Детелина Вълкова, а също Ели Манова и г-жа Керкова.
През годините и ние растяхме с нашето първо дете и се развивахме като родители с помощта на толкова прекрасни хора от обкръжението ни, които явно и много са ни обичали, за да ни дават толкова ценни насоки.
Цялото това знание как да бъдем добри родители ни беше много полезно при второто ни дете – Вики, който е със 7 години по-малък. Вече можехме да напишем книги. Е, не написахме книги, но пък стартирах сайта Данибон и се радвам, че е много полезен за толкова много други семейства.
Всяка майка се вълнува, когато пише за детето си. Особено като прави равносметка за цели 24 години (затова заради всички спомени, които ме връхлитат днес все пак имайте предвид, че това е текст, написан от майка с много емоции и вълнения на този ден, самият син вече е голям мъж и се възприема съвсем нормално).
Толкова много радост и гордост ни е дал Ники. С толкова много любов и обич ни е дарил. Ето и за този 24-ти рожден си у нас – при семейството си, за да празнуваме заедно.
В очакване на появата на Ники преди 24,5 години станахме семейство и обичта към децата ни много ни сближава и окрилява нас със съпруга ми Евгений. Всички ни питат как успяваме все така да се обичаме и между нас да прехвърчат искри на любов. Тайната е може би в прекрасните ни синове – Ники и Вики, и в това, че четиримата станахме много сплотено семейство.
Ники, честит рожден ден! Благодаря ти за всички радостни моменти, за моментите на гордост, за голямата обич и любов, с която ни даряваш! Благодаря ти, че ни научи да бъдем родители! Прекрасен син си! Желая ти от сърце здраве, щастие, много-много любов с прекрасното ти момиче, все така много успехи и безкрайна удовлетвореност от всичко, което правиш.
мама
