Изчетох тази нощ книгата. Общо взето я препоръчвам само за тези, които са фенове на парижките романи на Ребека Рейзин. И този роман за пътуващата книжарничка на Ария, подобно на другия за пекарната ван на Роузи, изобщо нямат чара и класата на парижките романи на Рейзин. Сега поне действието е пак във Франция.
Доста слабички четива са романите на Рейзин с пътуващите номади. Читателят остава с впечатление за блудкав пълнеж, колкото да се пише нещо. Поне се четат свръхбързо. Дори и да се пропускат страници или да се минават по диагонал, не е драма. И все пак за лятно четиво може би става книгата. Най-вече обаче, че ако сте фенове на писателката. Иначе няма смисъл. По-добре намерете другите й книги от парижката серия. Ако ви допаднат, едва тогава се запознайте с Ария и Роузи, които имат бизнес в пътуващи ванове.
Другата група, която би харесала книгата, е от дами, които им допада живот във ван, кемпер, каравана. Или си мечтаят да опитат.
За мен беше плюс в тази книга, че първата спирка от френското пътуване, беше в Руан – град, който много харесвам.
Ако трябва да поставя оценка на романа, ще е може би 1,5 от 5 точки като с нула отбелязвам, че не става изобщо, а с 1 – все пак има нещичко, заради което да се чете.
