За всеки, който се опитва да спечели или да задържи властта, най-голямата слабост е да не познаваш врага си или да се убеждаваш, че нямаш враг. В случая с Доналд Тръмп и неговите съюзници, те изглежда са убедени, че техните опоненти са просто плод на конспирации, пише в анализ Ню Йорк Таймс.
Войната срещу “елитите”
Доналд Тръмп вижда света като арена, в която елити са обединени срещу него. Това е една от причините, поради която той води агресивна кампания срещу демократичните структури и личности, които могат да му се противопоставят. Другата причина е чисто възмездие. Тръмп обеща да използва ресурсите на Министерството на правосъдието, за да “разкрие” своите политически врагове. В същото време Илон Мъск, негов близък съюзник, насърчава разследвания срещу платформи като ActBlue, които играят ключова роля за Демократическата партия.
Конспирации и обвинения
Тази стратегия не е нова. По време на протестите през 2020 г., свързани с убийството на Джордж Флойд, десни фигури твърдяха, че протестите са организирани от външни сили. Джордж Сорос често беше посочван като основен виновник – милиардерът и филантроп беше обвиняван в това, че финансира “антифа” (крайно ляво движение) и други радикални групи. Подобни теории продължават да се разпространяват в десните кръгове дори днес.
За консерваторите, обсебени от теорията на конспирацията, че протестите са дирижирана работа на таен милиардер, нямаше начин националното въстание срещу полицейската бруталност да бъде отговор на ужасяващо събитие. Трябваше да е дело на престъпни външни сили, използващи всичко, което имаха, за да свалят Тръмп, пише Ню Йорк Таймс.
Мъск също активно участва в тези обвинения, като неколкократно заявява, че Сорос “разрушава структурата на цивилизацията” и подкрепя радикални леви политики. Освен това Мъск твърди, че протестите срещу олигархията в САЩ са дело на “платени протестиращи”, организирани от агенции като USAID.
Илюзията за липса на опозиция
Основната идея в тези конспирации е убеждението, че няма автентична политическа опозиция срещу Тръмп и неговата политика. Вместо това всяко несъгласие се представя като резултат от манипулации на “сенчести фигури”. Това убеждение служи за оправдание на репресивни действия срещу опоненти – премахването на ключови институции и личности се разглежда като достатъчно условие за елиминиране на всякаква съпротива.
Един резултат от идеята, че няма такова нещо като истинска политическа опозиция срещу Тръмп и десните MAGA – и че повечето, ако не всички, са продукт на тайни машинации от неуловими милиардери и сенчести правителствени агенции – е че хората по своята същност са на ваша страна и че опонентите ви са нелегитимни. Другото е, че за да победите своята опозиция, всичко, което трябва да направите, е да ударите хората и институциите, които я подхранват. Премахнете ги и няма да имате никой на пътя си. Виждаме и двете заключения в действие в начина, по който действат президентът и неговите поддръжници.
Опасностите от този подход
Тръмп никога не е признавал легитимността на опозицията срещу него и след изборите през 2024 г. той и съюзниците му говореха така, сякаш не е имало такава.
Тази стратегия обаче крие значителни рискове. Отказът да се признае легитимността на опозицията може да доведе до сериозни грешки. Тръмп спечели изборите през 2024 г. с минимална разлика – едва 1.5% преднина пред Камала Харис – но неговият лагер го представя като историческа победа. Въпреки това общественото недоволство расте, а действията му срещу демократичните институции само засилват напрежението.
Мъск всъщност обвинява агенции като Агенцията за международно развитие на САЩ, че са напълнили страната с платени протестиращи, заклеймявайки я като „радикално-лява политическа психологическа организация“ и обвинявайки я, че се „намесва в правителствата по света и прокарва радикална лява политика“. Нарече депутатката Александрия Окасио-Кортес – „марионетка на USAID“. И след митинг в Денвър, където Окасио-Кортес и сенаторът Бърни Сандърс привлякоха десетки хиляди хора на протест срещу олигархията – Мъск заяви, че участниците са просто „платени протестиращи“, които са били преместени от предишни събития.
Историята показва, че пренебрегването на народното недоволство може да бъде фатално за всяка администрация. Ако има нещо, което би могло да сложи край на управлението на Тръмп и неговите съюзници, то това е тяхното собствено подценяване на опозицията – реална сила, която не може да бъде игнорирана или сведена до конспиративни теории.
Тръмп не спечели съкрушително. Той не е фигура с огромна популярност. Точно обратното. Той спечели с малко и сега загуби одобрението на мнозинството от обществеността.
Въпреки това, той действа агресивно, опитвайки се да консолидира авторитарен подход, упражнявайки едностранна изпълнителна власт срещу големи групи американци, включително ключови групи в собственото си правителство…
Тръмп се държи така, сякаш няма значими опоненти. Но те съществуват — и тяхната ярост и енергия нарастват. За всяка институция в американското гражданско общество, която капитулира пред Тръмп вместо да почита своите заявени идеали, има много обикновени американци, готови да се борят.
Ако е останало нещо, което да свали администрацията на Тръмп и да изпрати Тръмп на пепелището на историята, това ще бъде тази фатална грешка — убеждението, че единственото, което поддържа американския либерализъм, е външното финансиране и манипулациите на „дълбоката държава“. Обществото обаче не е мираж. Дори авторитарните режими се нуждаят от известна степен на обществена подкрепа — съгласието на поне част от управляваните.
Залогът на Тръмп и MAGA е, че са изградени по различен начин. Може би са. Но както ни учат гръцките драматурзи, високомерието има начин да разгневи боговете.
