- Антисъветски дисидент, който е водил венчавката на унгарския лидер, днес смята, че Орбан трябва да е зад решетките.
Габор Иваний е човекът, който венчава Виктор Орбан и по-късно кръщава две от децата му през 90-те години на миналия век. Тогава той дори не подозира, че правителството на неговия приятел един ден ще го изправи пред съда, пише в свой анализ Политико.
Днес министър-председателят се стреми да удължи 16-годишното си управление над Унгария на предстоящите избори на 12 април, представяйки се пред обществото като непоколебим кандидат, който ще защити традиционните християнски ценности.
Но 74-годишният методистки пастор Иваний, ръководител на Унгарското евангелско братство, познава Орбан още от 80-те години и категорично не приема премиерската смесица от религия и национализъм. Според духовника тази идеология „няма нищо общо с Библията и с нейната истинска същност“.
Въпреки че в по-младите си години двамата мъже са се движели в едни и същи антикомунистически дисидентски среди, днес те са остри политически противници. А следващия месец Иваний ще бъде изправен пред съда заради дейността на своята църква. Това е дело, което критиците на Орбан, включително правозащитната организация Human Rights Watch, определят като изцяло политически мотивирано.
Въпреки дълбокия разрив, белобрадият пастор дълго се е надявал на окончателно помирение.
„Единственото нещо, което никога не е искал от мен, е да го погреба“, споделя той в кабинета си в Будапеща. „Но ако ме помоли, бих го направил.“
От венчавката до подсъдимата скамейка: Разривът между двама дисиденти
Иваний ръководи благотворителна организация, която управлява приюти за бездомни, болници и училища за най-бедните слоеве на обществото. Сега обаче той е изправен пред двугодишна условна присъда. Обвинен е в участие в група, която предполагаемо е упражнила насилие срещу държавни служители, извършващи обиск в помещенията на неговата конгрегация през 2022 г. Съдебното заседание е насрочено за 4 май.
Стига се дотам, че Иваний и членове на неговата общност образуват жива верига, за да блокират обиска, след като властите обвиняват църквата му във финансови нередности. Опозиционни политици, включително кметът на Будапеща Гергей Карачони, както и международни организации, твърдят, че обвиненията целят сплашване на структура, която подкрепя бездомни хора, ромски общности и украински бежанци. От своя страна правителството настоява, че Иваний е замесен в незаконна злоупотреба с публични и църковни средства.
Църквата нарича тези обвинения „абсурдни“ и определя действията на властта като „политическо преследване“. Самият Иваний заявява, че твърденията са смехотворни. Шегува се, че е малко вероятно на своята преклонна възраст да е успял да се пребори с полицаи.
„Обвинен съм в насилие срещу властта. Беше преди четири години, когато полицията окупира всички офиси. Понякога си мисля, че е трябвало наистина да ги набия, защото тогава поне щеше да има основание за дело – но, разбира се, не съм го направил“, споделя той.
И добавя категорично:
„Смятам обаче, че не аз трябва да съм в затвора, а Виктор Орбан и неговата банда.“
Християнски национализъм като параван за политическа власт
Иваний и Орбан се срещат за първи път в последните години на съветското господство над Унгария. Тогава пасторът е прогресивен дисидент в демократичната опозиция, докато Орбан е студент в либерално младежко движение, прераснало по-късно в управляващата партия ФИДЕС.
Днес това минало изглежда като напълно различен свят. Докато Орбан подклажда антиукраински настроения, Иваний увеличава помощта за украинските бежанци. Докато правителството на ФИДЕС забранява протестите на ЛГБТК+ общността, пасторът защитава многообразието.
„Никой не си е мислил, че той ще се отклони до такава степен към крайната десница или дори към фашистки идеи, и че ще загуби всички човешки ценности, в които е вярвал по онова време“, отбелязва духовникът.
Именно политическите маневри на Орбан разделят двамата. Пасторът остава верен на прогресивно-либералните ценности, докато премиерът се измества рязко вдясно, за да консолидира политическата си подкрепа чрез лансирането на християнски национализъм.
Окончателният срив в отношенията им настъпва по време на втория мандат на Орбан през 2010 г., когато той моли Иваний за публична подкрепа и обща снимка. Пасторът отказва.
„За тази снимка ми беше обещана допълнителна финансова подкрепа. Когато отказах, ми казаха, че Орбан се е почувствал абсолютно обиден“, спомня си той.
Оттогава Унгарското евангелско братство – видно религиозно дисидентско движение от времето на комунизма – започва да се сблъсква със сериозни репресии. През 2011 г. нов закон за вероизповеданията отнема официалния му църковен статут. Това улеснява властите да създадат непреодолими финансови и правни пречки, принуждавайки организацията да затвори част от своите училища и приюти.
Сянката на Путин и забравените идеали от 1989 година
Разликата между някогашния борец за свобода и днешния авторитарен лидер е най-видима в отношението към Русия.
Иваний добре си спомня как през 1989 г. младият Виктор Орбан стои на Площада на героите в Будапеща, настоявайки категорично съветските войски да напуснат Унгария и да позволят провеждането на свободни избори.
Този исторически момент контрастира рязко с настоящите топли връзки на премиера с руския президент Владимир Путин. Допълнителна тежест носят и новинарските репортажи, според които Кремъл дори е изпращал свои агенти, за да оказват влияние върху предстоящите избори.
„Бях толкова благодарен, че има един смел човек с дълга коса, който казва на руснаците да си ходят вкъщи. Никога, абсолютно никога не бих помислил, че точно той ще бъде онзи, който ще ги покани обратно“, завършва с огорчение пастор Иваний.
