- Апетитът на Путин обаче няма да намалее след подписването на мирно споразумение. Примирието би предоставило на Русия необходимата пауза и време да възстанови военните си сили и ресурси, започвайки нова офанзива, когато условията са подходящи. Това е причината Русия категорично да отхвърля всяко западно присъствие на украинска територия, страхувайки се, че то би могло да попречи на дългосрочните ѝ цели.
На администрацията на Тръмп ѝ отне само четири седмици, за да наруши международната изолация на Москва и да започне да преговаря с руски официални лица в Рияд за бъдещето на Украйна – без участието на украинското правителство или европейските съюзници. Преди това министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет отхвърли възможността Украйна да се присъедини към НАТО или да получи сигурни гаранции от САЩ – ефективно прехвърляйки отговорността за защитата на Украйна върху Европа. Като предложи най-важните отстъпки от начало, Хегсет предаде ценни американски преговорни позиции преди началото на преговорите, пише критичен анализ Форийн афеърс.
След важната реч на вицепрезидента на САЩ Дже Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност, руските официални лица се почувстваха по-уверени. Реториката на Кремъл днес отразява исканията, които Москва направи преди пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Преди посещението си в Рияд руският външен министър Сергей Лавров категорично отхвърли идеята за териториални отстъпки на Украйна.
Въпреки тревожните сигнали от администрацията на Тръмп, украинският президент Володимир Зеленски отиде във Вашингтон с надеждата да получи подкрепа от американския президент и евентуално да финализира сделката за минералите. Обаче срещата взе неочакван обрат, когато Тръмп и Ванс обвиниха Зеленски в „заиграване с Третата световна война“ и в неблагодарност за американската помощ. Като следваща стъпка Тръмп замрази военната помощ, както и споделянето на разузнавателна информация с Украйна. Това влошаване на отношенията радва официалните лица на Кремъл, които сега виждат сблъсъка между американската администрация и Киев като стимул за преговорната позиция на Москва.
След като администрацията на Тръмп започна да оказва натиск върху Украйна, позицията на Кремъл се втвърди още повече. Москва настоява за отмяна на обещанието в Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия в крайна сметка ще се присъединят към НАТО. Освен тези искания Русия се противопоставя на разполагането на мироопазващи сили на НАТО за налагане на бъдещо примирие.
Това разкрива истинските намерения на Кремъл: след години на икономическа и политическа изолация Москва вижда рядка възможност да преговоря за благоприятна сделка. Това би позволило на Русия да възстанови отношенията си с Вашингтон до определено ниво, да облекчи санкциите и да гарантира, че Украйна ще остане военно уязвима.
Освен това такава сделка би позволила на руския президент Владимир Путин да представи последните три години като победа пред руския народ, доказвайки, че всички жертви са си стрували.
Апетитът на Путин обаче няма да намалее след подписването на мирно споразумение. Примирието би предоставило на Русия необходимата пауза и време да възстанови военните си сили и ресурси, започвайки нова офанзива, когато условията са подходящи. Това е причината Русия категорично да отхвърля всяко западно присъствие на украинска територия, страхувайки се, че то би могло да попречи на дългосрочните ѝ цели.
Нулевият подход на Тръмп към мира – търсейки сделка на всяка цена, дори ако това доведе само до временна и крехка стабилност – би могъл да има необратими последствия за сигурността на Черно море и Европа. Русия би разгледала такъв подход като зелена светлина да проектира своята сила в региона чрез директно вмешателство в Украйна, Грузия и Молдова и заплаха за европейската сигурност чрез териториален експанзионизъм и дестабилизиращи действия по източния фронт на НАТО.
Бързането на Тръмп да подпише мирно споразумение чрез натиск върху Украйна показва, че той не е заинтересован от устойчив мир. Вместо това той е подбуден от желанието да бъде запомнен като президент, който разрешава някои от най-сложните конфликти в света. След като сделката е на масата, администрацията на Тръмп ще прехвърли отговорността за справяне с дългосрочните последствия от несъвършения мир на Европа.
Докато Тръмп критикува предшествениците си за лоши взаимоотношения с Русия, той рискува да пропусне уроците от предишните американски администрации. Тези, които вярваха, че нормализацията на отношенията и конструктивното взаимодействие с Москва ще доведат до мир. Опитът им доказа, че всичко това е погрешна стратегия. От Джордж У. Буш до Барак Обама всяка администрация се опита да рестартира отношенията с Русия, само за да види как Кремъл ескалира напрежението – първо като нахлу в Грузия през 2008 г., а след това анексира Крим през 2014 г. Като повтарят тази грешка, САЩ могат да позволят на Русия да постигне стратегическите си цели, компрометирайки сигурността на Европа и по-широкия международен ред.
Желанието на Путин да говори директно със своите американски колеги отразява неговото намерение да се върне към модела на великите сили, където САЩ и Русия могат да преговарят като равни и да се споразумеят за сфери на влияние. Путин вижда Русия като глобална сила с легитимно право да доминира в постсъветското пространство, което той смята за част от законната сфера на влияние на Русия.
Тръмп показва признаци на експанзионистко мислене, целящо да утвърди доминантната позиция на САЩ чрез военна и икономическа сила. Той предлага да използва военна сила, за да осигури контрол над Панамския канал и Гренландия, както и с икономическа принуда да получи контрол над Канада. Администрацията на Тръмп рискува да постави бъдещето на трансатлантическите отношения на изпитание и дава на Русия възможност да използва разногласията в Запада.
Тръмп повтаря ключови руски пропагандни наративи, като обвинява Зеленски в неспособността му да предотврати войната и го нарича „диктатор“. Коментарите на Тръмп се вписват в руската реторика, според която войната е можела да бъде избегната, ако администрацията на Байдън не е насърчила Зеленски.
Край на войната в Украйна без предлагане на солидни гаранции за сигурност на Киев и установяване на сдържане срещу предстояща руска агресия в крайна сметка би дестабилизирала Черноморския регион.
Докато руската армия е мобилизирана в Украйна в последните години, Кремъл е насочил ресурси, за да дестабилизира Грузия и Молдова чрез инвестиции в сложни антизападни дезинформационни кампании и кибероперации срещу двете страни.
Грузинците се борят в момента за спасяване на демократичното и европейско бъдеще на страната. Проруското правителство „Грузинска мечта“ направи остър завой, отдалечавайки Тбилиси от дългогодишните европейски амбиции. През ноември 2024 г. премиерът Иракли Кобахидзе обяви спиране на преговорите за кандидатстването на Грузия за членство в Европейския съюз до 2028 г., което предизвика масови протести. Това решение бележи значително отстъпление във външната политика на Грузия. Говори за оттегляне от западната ориентация и дългогодишните амбиции за членство в ЕС.
Правителството на Молдова постоянно е цел на проруска дезинформация, саботаж и влияние от страна на техните проксита. Русия вече има военно присъствие в Приднестровие, което влияе значително и е потенциален източник на ескалация. В момента около 1500 руски войници са разположени в сепаратисткия регион на Молдова, който обяви независимост през 1990 г., но няма международно признание.
Без силно присъствие на САЩ в региона и стратегия за сдържане, администрацията на Тръмп се надява оптимистично, че Путин ще задоволи апетита си, анексирайки около 20 процента от територията на Украйна. Първоначалните му намерения бяха много по-амбициозни, но бяха отблъснати само с волята на украинския народ да се бори и непълната, но все пак значителна подкрепа, предоставена от Запада.
В момента Русия е готова за двата сценария.
Ако предложените условия за мир се окажат неблагоприятни за Киев, а администрацията на Тръмп напълно спре военната помощ за Украйна, Русия може да продължи да се бори с подкрепата на съюзниците си, като Иран и Северна Корея, докато Украйна не изчерпи ресурсите си.
Въпреки обещанията на европейските лидери да стоят зад Украйна, Москва се надява, че в дългосрочен план, без подкрепата на САЩ, европейското единство ще се разпадне. Русия предвижда, че нарастващата умора, особено на фона на растящата икономическа нестабилност, ще подкопае политическата воля, необходима за продължаване на подкрепата за Украйна.
С намаляването на подкрепата на САЩ – без демонстрация на сила или условности спрямо Русия и открита враждебност спрямо Зеленски – Путин сега вижда прозорец на възможности да осигури по-благоприятна сделка. Това би му позволило да направи пауза на бойното поле, да стабилизира руската икономика и да се подготви за бъдеща ескалация.
Всеки от двата сценария би имал огромни последствия за европейската и черноморската сигурност. Това трябва да бъде фокустът на правителството на САЩ. Трябва да принуди Русия да направи отстъпки и да промени плановете на Путин, за да може всяка бъдеща ескалация да излезе твърде скъпа за Русия да я преследва.
Първо, Русия не трябва да бъде допусната да диктува червените линии относно бъдещата способност на Украйна да се защитава.
Кремълът не трябва да получи удобни варианти за избор. Вместо да отстъпи преди преговорите, администрацията на Тръмп можеше да започне процеса, като заяви ясно на Москва, че отхвърлянето на сделката би довело до увеличаване на военната подкрепа на САЩ за Украйна. Това би накарало Кремъл да прецени какво решение да вземе.
Консенсус относно членството на Украйна в НАТО е малко вероятно да бъде постигнат. В краткосрочен и средносрочен план Украйна ще има нужда от западни гаранции за сигурност, за да се защитава срещу всяко възобновяване на ескалацията. В по-дългосрочен план Украйна трябва да бъде в състояние да построи военна сила, способна да отблъсне бъдещи руски агресии. Постигането на това би изисквало значителна и пряка военна помощ от Запада, включително усилена разузнавателна помощ и тежко въоръжение.
Ако Тръмп иска да стане истински миротоворец, трябва да направи точно това.
