Сигурността около руския президент Владимир Путин е значително засилена, след като в Кремъл нарастват опасенията от атаки, подобни на тази, довела до убийството на иранския върховен лидер на 28 февруари. Основният риск вече не се свързва само с физически заплахи, а и с високотехнологични операции, включително хакване на системи за видеонаблюдение и използване на изкуствен интелект.
По информация на Файненшъл таймс, цитирана от Фигаро, мрежата от камери, предназначена да защитава президента на Русия и неговото обкръжение, е била временно изключена. Целта е била да се провери нейната уязвимост и да се гарантира, че системата е напълно изолирана от интернет, за да се предотвратят външни кибератаки.
Урокът от Техеран
Решението за извънредните мерки идва след събитията в Иран, при които аятолах Али Хаменей е елиминиран чрез прецизно планирана операция. Тя е станала възможна, след като израелското разузнаване е получило достъп до камери за наблюдение на трафика в Техеран. Анализът на видеозаписите е позволил точно определяне на мястото и времето на ключова среща на иранското ръководство.
Този сценарий се разглежда в Москва като реална заплаха, особено в контекста на все по-широкото използване на изкуствен интелект в разузнавателната дейност.
Предупреждения от ФСБ
Ръководителят на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников е отправил директно предупреждение към партньорските служби от Общността на независимите държави (ОНД). Според него ударите срещу ирански цели са „ясен предупредителен сигнал“.
Той призовава да се избягва използването на западни технологии за изкуствен интелект, които биха могли да отворят врати за кибератаки и да застрашат държавните лидери чрез изтичане на чувствителни данни.
Дронове, геолокация и уязвими комуникации
Опасенията не са само теоретични. През последните месеци Русия е обект на серия атаки, включително удари с дронове в Москва, в близост до стратегически обекти.
Отделно, според налична информация, някои от атаките срещу руски военни са били улеснени чрез данни за геолокация от мобилни устройства. Това поставя под въпрос сигурността на комуникациите на висши държавни представители и военни.
Сред най-значимите инциденти е атаката с дрон срещу резиденция на руския президент в Новгородска област. Също така атентат с кола бомба в Москва, при който загива генерал-лейтенант Фанил Сарваров. А и засилени удари по руска територия в навечерието на ключови държавни събития като това около парада на 9 май.
Засилена защита и ограничени движения
В отговор на тези рискове службата за президентска охрана (ФСО) е въвела допълнителни мерки. Сред тях са ограничения върху придвижването на президента и засилена защита на ключови обекти.
Появиха се и информации, че Владимир Путин прекарва повече време в специално модернизирани бункери, включително съоръжение в южната част на Русия. Тези данни се базират на публикации в независими медии и позоваване на разузнавателни източници.
Същевременно по време на публични изяви руският президент демонстрира опит да омаловажи заплахите, въпреки че темата остава централна за службите за сигурност.
„Що се отнася до моята резиденция или парада, това не е моя работа. След това те (Украйна) ни информираха, казвайки: „Знаехме, че не сте в резиденцията си“… Защо са действали по този начин, е друг въпрос“, посочва Путин по време на икономическия форум в Санкт Петербург.
Киберзаплахите – новият фронт
В началото на юни руските власти съобщиха за разкрита операция на чуждестранни разузнавателни служби, насочена към инсталиране на зловреден софтуер в мобилни устройства на високопоставени представители.
Това подчертава новата реалност: сигурността на държавните лидери вече зависи не само от физическа охрана, но и от устойчивостта на дигиталната инфраструктура срещу все по-сложни и целенасочени атаки.
