Прегръдки. Фото сесии. Обещание за продължаване на въоръжаването на Украйна.
Въпреки всичко, което се случи през шестте седмици, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, това е всичко, което лидерите на Европейския съюз успяха да предложат на украинския президент Володимир Зеленски на извънредна среща на върха в Брюксел, пише в критичен анализ Политико.
Разбира се, те изработиха планове за укрепване на отбранителния сектор на ЕС – в краткосрочен план това е може би най-важното – но те не успяха да се споразумеят за нови ангажименти за укрепване на позицията на Украйна в близко бъдеще.
Киев се бори с прекъсването на американската военна помощ и споделянето на разузнавателна информация, докато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Зеленски да постигне бързо мирно споразумение с руския президент Владимир Путин. Преди срещата в Брюксел дипломати от страни, които твърдо подкрепят Украйна, изразиха надежда, че срещата ще даде нови ангажименти, за да постави Киев в по-силна позиция.
„Трябва да подкрепим Украйна сега повече от всякога“, каза първият дипломат на ЕС Кая Калас преди извънредната среща на върха.
Но след 10 часа разговори и въпреки публичните прегръдки със Зеленски – който се обърна към журналисти, обграден от лидерите на двете висши институции на ЕС, Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща – окончателните заключения, направени с посредничество между националните лидери, се фокусираха само върху техните колективни усилия за изграждане на фрагментиран отбранителен сектор.
Частта за Украйна дори не мина сред 27-те членки поради съпротивата на унгарския премиер Виктор Орбан, който не скри подкрепата си за Путин и който заяви преди срещата, че се противопоставя на декларацията и остана на тази позиция.
Другите от ЕС отхвърли всякакво чувство за разединение.
„Той го е правил и преди“, каза пред репортери германският канцлер в оставка Олаф Шолц. „Това не преобърна Европейския съюз.
Без Унгария, 26 държави подписаха декларация за Украйна, което очертава червени линии за бъдещи мирни преговори, призовава за присъединяване на Киев към блока и обещава бъдеща военна помощ без конкретни цели.
Мир чрез сила
Всичко това не беше заради липсата на опити от страна на Зеленски.
Носейки характерното си черно военно облекло, което предизвика подигравки от Тръмп по време на посещението му в Белия дом миналата седмица, украинският президент изложи списък с неотложни нужди по време на реч при пристигането си в Брюксел.
Той описа ежедневните въздушни обстрели на Русия, удрящи украинските градове, призовавайки Европа да „ускори“ работата по финансов инструмент, насочен към подпомагане на украинската армия. Той поиска нов пакет от санкции срещу Русия и призова ЕС да продължи напред с плановете си да приеме Украйна в блока до 2030 г.
„Постигането на „мир чрез сила“ изисква Украйна да бъде във възможно най-силната позиция, със стабилните военни и отбранителни способности на Украйна като основен компонент“, се казва в декларацията, подписана от 26 лидери. „Европейският съюз остава ангажиран, в координация със съмишленици и съюзници, да предоставя засилена политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ.“
Дипломат от ЕС, пожелал анонимност, защити плановете на ЕС да увеличи военната помощ за Украйна. Работата по бъдещи оръжейни пакети ще продължи като част от коалиция на желаещите, потенциално включваща държави извън ЕС като Обединеното кралство.
Преди срещата Калас се опита да обедини страните от ЕС около усилие за осигуряване на поне 20 милиарда евро военна помощ за доставка на Украйна през 2025 г., според няколко дипломати. Въпреки продължителните разговори обаче, това усилие не успя да спечели единодушна подкрепа.
В дискусии при закрити врата между лидерите Калас каза, че блокът трябва да се съсредоточи върху предоставянето на оръжия за Украйна, а не само да ги придобива за собствена употреба.
Зеленски пое все пак няколко конкретни ангажимента, но не и от ЕС. Норвегия обеща да увеличи пряката си военна помощ за Украйна до 8 милиарда евро за 2025 г., повече от удвоявайки предишния си ангажимент.
Слон в стаята
Основният въпрос над бъдещето на Украйна е дали ЕС може да замени или по някакъв начин да компенсира прекъсването на военната помощ и разузнаването на САЩ.
Естонският министър-председател Кристен Михал повдигна въпроса по време на дискусии при закрити врата като попита:
Можем ли да се справим сами?
Отговорът е кънтяща тишина.
Страните от ЕС колективно обещаха повече на Украйна по отношение на финансова и военна подкрепа отколкото САЩ от началото на пълномащабната инвазия на Русия преди три години. Тази подкрепа ще продължи да тече през следващите месеци – с около 30 милиарда евро финансова помощ, предназначена за 2025 г. чрез заеми, обезпечени със замразени активи на Русия.
Но краят на военната подкрепа на САЩ оставя зейнала дупка в способността на съюзниците да подкрепят Украйна във всички аспекти на нейната война, най-вече що се отнася до разузнаването и информацията за насочване на прецизни оръжия.
„Спирането на споделянето на разузнавателна информация наистина е много критичен за Украйна“, каза за Политико полковник Филип Инграм, бивш офицер от разузнаването на британската армия. „Това означава загуба на достъп до информация за улавяне на цели за ракети с голям обсег, но също и прихващане на входящи ракети и флотилии от дронове. Държавите-членки на ЕС просто нямат много възможности за стратегическо разузнаване, защото са толкова вътрешно фокусирани – страни като Германия просто зависят изцяло от НАТО. Сега те са изправени пред перспективата да се засилят, но това отнема десетилетия и стотици милиони долари.
Докато европейските лидери седяха за вечеря, репортаж на NBC News, цитиращ настоящи и бивши американски служители, повдигна нови съмнения относно ангажиментите на САЩ към НАТО, предполагайки, че Вашингтон може да се ангажира да защитава само страни, които отделят определен процент от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Загрижеността за потенциално оттегляне на САЩ или понижаване на архитектурата на сигурността на Европа постави началото на една от най-големите геополитически кризи, връхлетяли континента от десетилетия, като лидерите се включиха в яростна дипломация през последните две седмици.
Когато всичко беше казано и направено в Брюксел, борбата на европейците да избегнат загубата на гаранциите за сигурност от САЩ се оказа техен първостепенен приоритет. Помощта за укрепване на позицията на Украйна на бойното поле и на масата за преговори остана далечна грижа на втори план – както се вижда от времето, прекарано в разговори за Украйна срещу отбраната.
Дискусията по отбраната на ЕС продължи през по-голямата част от 10-те часа на срещата. Лидерите спориха как да финансират превръоръжаването на стойност 800 милиарда евро и каква част от инвестициите си да похарчат за европейски спрямо източници извън ЕС.
Разговорите за Украйна обаче са приключили за около 15 минути. Това каза всичко.
