Германия застава зад исканията за санкциониране на вноса на уран от Русия и за санкции на руски ядрени проекти, съобщава Политико, цитирайки свои източници.
Подобен ход може да засегне доставките на уран, който захранва руските реактори в европейските страни, а също новите ядрени проекти, управлявани от руския филиал на Росатом в Западна Европа, базиран в Париж.
Санкционирането на руската ядрена индустрия е било обсъждано на среща по-рано тази седмица, като Полша и балтийските страни са били водещи в призивите за действие.
Фактът, че Германия, икономическата сила на ЕС, сега подкрепя такава санкция, прави този ход значително по-вероятен. Много евродепутати също искат ядрената енергия да бъде включена в санкциите на ЕС.
„За германците, австрийците и други е важно ЕС да намали енергийната си зависимост от Русия като цяло. Това включва и забрана на вноса на руски ядрени горива“, споделя дипломат от ЕС.
Европейската комисия работи по предложения за шести пакет от санкции срещу Русия, включително потенциални мерки, насочени към петрола. Очаква се подробностите да бъдат обсъдени със страните от ЕС през следващите дни, тъй като европейските правителства се стремят да засилят натиска върху Путин, като прекратят приходите от износ на енергия, които финансират инвазията му в Украйна.
Все още не е ясно колко скоро ЕС може да наложи санкции върху вноса, свързан с ядрената енергетика.
Всяко действие срещу руската ядрена индустрия няма да бъде безболезнено за европейците. ЕС внася почти целия си уран от страни извън блока. Около 20 процента идват от Русия, което я прави вторият по големина доставчик за ЕС след Нигер.
Очаква се санкционирането на базираното в Париж дъщерно дружество на Росатом да бъде особено чувствителен въпрос за новоизбрания френски президент Еманюел Макрон. Франция има голям ядрен енергиен сектор и си сътрудничи тясно с Росатом по няколко проекта чрез частично държавната компания EDF.
Германско-френско разделение
Дискусията разкрива политическата линия на разногласие между правителствата в Берлин и Париж, двата големи играча в блока.
Германия е яростен противник на ядрената енергия и се стреми да затвори останалите си атомни електроцентрали до края на тази година.
Берлин не се задоволява с изключването на собствените си реактори, но се опитва да разубеди и други европейски страни да инвестират в ядрената енергия. Съвсем наскоро Германия разкритикува решението на Белгия да отложи плановете си за поетапно премахване с десетилетие.
Франция, от друга страна, получава повече от 70 процента от електроенергията си от атомни електроцентрали и планира да построи още повече реактори. Макрон заяви, че ядрената енергия ще играе ключова роля за намаляването на емисиите на страната. Отделно е важен фактор за укрепване на енергийната независимост на ЕС. Иска да построи 14 нови реактора до 2050 г., като същевременно продължи да развива възобновяеми източници. Страната е и единственият член на ЕС, който поддържа програма за ядрени оръжия.
И все пак Франция не разчита на Русия за своя внос на уран, тъй като основно получава горивото си от Казахстан и Нигер.
Френският енергиен гигант EDF, който управлява атомните електроцентрали в страната, заяви, че „следи отблизо ситуацията в Украйна и последиците от нея върху енергийните пазари“. Той добави, че „за да се гарантира непрекъснатост и сигурност на доставките“, компанията има дългосрочни договори, „които са разнообразни по отношение на произход и доставчици“.
Френският доставчик на ядрено гориво Orano заяви, че е „преустановил всички нови доставки на ядрени материали за и от Русия“ от края на февруари и посочи, че има „много ограничени дейности“ в Русия, което представлява по-малко от 0,1% от поръчките.
Докато Германия предупреждава, че газовото ембарго ще означава икономическа разруха, Франция показва, че е готова да санкционира руските изкопаеми горива.
Може да се очаква съпротива от Източна Европа
Най-силната съпротива обаче може да дойде не от Франция, а от Източна Европа.
За руските ядрени реактори в Чехия, Унгария, Финландия, България, Румъния и Словакия няма разрешено ядрено гориво, което е алтернатива на руските доставки, пише Политико.
Словакия заяви, че разполага с достатъчно ядрено гориво, за да издържи до края на 2023 г., забраната за руски внос обаче може да бъде проблем в бъдеще.
„Това е много тревожно, тъй като ние сме 100 процента зависими от доставките на руско ядрено гориво от компанията TVEL“, заявява държавният секретар по енергетика на Словакия.
Имаше разговори между тези пет страни от ЕС и американския доставчик Westinghouse за производство на заместващо гориво за тези руски реактори, добавя той.
„Изглежда, че може да работи, трябва да работи – но след две години, няма опция за момент. Така че това е проблемът“.
Краткосрочните алтернативи ще бъдат с висока цена, смята Марк Хибс, старши сътрудник в Програмата за ядрена политика на Карнеги. Слуховете за ядрени санкции – САЩ, например, също обмислят мерки срещу Росатом – вече повишиха цените на урана.
Москва не печели много пари от износа на ядрено гориво. Но насочването към по-големия инфраструктурен бизнес, който включва изграждането на реактори в ЕС, би нанесъл голям финансов удар за военната машина на Кремъл.
„Надяваме се, че Росатом ще бъде под санкции и се надяваме, че бизнесът на Росатом тук в Европа трябва да бъде спрян със санкции, защото те имат повече от 25 различни проекта в Европа“, каза заместник-министърът на енергетиката на Украйна Ярослав Демченков.
Франция може да бъде „по-активна“ по този въпрос, отжбелязва Демченков. „Това е огромна сума пари.“
