Руският президент Владимир Путин заяви, че подкрепя „идеята“ за примирие в Украйна, но би се съгласил само, ако то е при неговите условия.
Путин отхвърли американското предложение за незабавно 30-дневно спиране на бойните действия, като посочи, че има „сериозни въпроси“ относно начина на изпълнение, които трябва да обсъди с Тръмп.
На пресконференция в Москва руският лидер подчерта, че всяко евентуално споразумение трябва да доведе до „дългосрочен мир“ и да „премахне първоначалните причини за кризата“. С това той даде ясен сигнал, че не възнамерява да отстъпи от целта си за отслабване и ограничаване на украинската държавност.
„Самата идея за примирие е правилна и ние със сигурност я подкрепяме, но има нюанси, които трябва да обсъдим“, каза Путин.
Москва настоява Украйна да не получава оръжия и да не мобилизира или обучава войници по време на евентуалното 30-дневно примирие. Освен това Русия иска изясняване кой ще следи фронтовата линия за нарушения.
Путин постави под съмнение дори ползата от примирието за Русия, като отбеляза, че руските сили „напредват почти по всички участъци на фронта“. Той изрази опасения, че Украйна може да използва паузата за допълнителна мобилизация.
От своя страна Доналд Тръмп определи реакцията на Путин като „много обещаваща“, но призна, че тя „не е завършена“. Американският президент заяви, че отказът на Русия би бил „много разочароващ момент за света“.
Сред основните искания на Путин са международно признаване на окупираните от Русия територии в Украйна, значително ограничаване на украинската армия, забрана за членство на Киев в НАТО и липсата на чуждестранни мироопазващи сили в страната.
Подобни условия са неприемливи за Украйна и трудно биха получили подкрепа от европейските ѝ партньори.
Украинският президент Володимир Зеленски определи речта на Путин като „предвидима и манипулативна реторика“, с която руският лидер подготвя почвата за отхвърляне на предложението за примирие. Зеленски посочи още, че Русия има нужда от войната и продължава ежедневно да убива украинци.
Стив Уиткоф, специален пратеник на Тръмп в Близкия изток и доверен преговарящ, се очакваше да се срещне с Путин още в четвъртък вечер.
В същото време генерал-лейтенант Кийт Келог – специалният пратеник на САЩ по въпросите на Украйна – е бил изключен от преговорите по искане на Русия, която го смята за твърде близък до Киев.
Андрий Ермак – началникът на кабинета на Зеленски – очерта ясно червените линии за Украйна. Той категорично заяви, че Киев никога няма да признае юридически каквато и да било част от територията си като руска и няма да приеме сценарий с „замразен конфликт“. Ермак настоява Европа също да бъде включена в преговорния процес.
Путин обеща пред беларуския лидер Александър Лукашенко, че Европа може отново да получи достъп до евтини руски енергийни ресурси при сключване на сделка с Тръмп. Това е опит за допълнителен натиск върху европейските държави, които изпитват трудности с енергийните доставки.
Отговорът на Владимир Путин към предложението на Доналд Тръмп е типичен пример за класическата руска дипломатическа тактика: привидно съгласие с идеята, последвано от множество условности и детайли. Целта е ясна – печелене на време и максимално използване на военната ситуация в полза на Москва.
Владимир Путин имаше три възможности:
- да приеме предложението на Украйна за прекратяване на огъня, но да загуби инициативата на бойното поле;
- да го отхвърли и да рискува да настрои Доналд Тръмп срещу себе си;
- или да се опита да проточи нещата, за да може да продължи сраженията възможно най-дълго.
Путин избра третия възможен подход – нито категоричен отказ (който би подразнил Тръмп), нито приемане (което би означавало загуба на инициативата).
Като хвали американския президент и идеята за спиране на войната, Путин се надява да запази доброто отношение на Тръмп. Но незабавното му повдигане на „нюанси“ за обсъждане трябва да бъде предупредителен сигнал, пише в свой анализ Телеграф.
Това е класическа руска тактика за водене на преговори – както би потвърдил всеки дипломат, който е бил в една стая със Сергей Лавров.
Като раздробява всяко предложение на безкраен брой съставни части, той ще се опита да изглежда сътрудничещ, докато печели време, затлачва преговорите и използва реалностите на терен, за да извлече максимално възможните отстъпки.
