Всички познават „Малкият принц“. Класическият шедьовър на именития френски автор и пилот Антоан дьо Сент-Екзюпери е познат на поколения читатели и е оставил в тях следа за цял живот.
Когато през 1944 самолетът му изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море, се ражда легенда – за писателя-пилот, отишъл да догони загадъчното момченце и неговата лисица.
Водено от желанието си да създава книги за цялото семейство, издателство „Софтпрес“ представя „Малкият принц“.
В това издание преводът е изцяло нов и е дело на преводача на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов, известен с майсторството си и първата си преводаческа страст – френския език.
Книгата е подходяща както за деца, пред чийто поглед Малкият принц тепърва ще отвори пълната си с копнеж и звезди душа, така и за пораснали читатели, които жадуват за нова философска среща с малкия пътешественик.
Издателство „Софтпрес“ ни подарява и откъс от „Малкият принц“ в превод от Любомир Николов.
Приятно четене!
„Малкият принц“
Антоан дьо Сент-Екзюпери
превод: Любомир Николов
издателство: Софтпрес
I
Когато бях шестгодишен, веднъж видях великолепна картинка в една книга за тропическата гора, озаглавена „Преживени случки“. Изобразяваше боа, която поглъща диво животно. Ето копие от картинката. В книгата се казваше: „Боата поглъща жертвата си цяла, без да я дъвче. След това не може да се помръдне и спи през шестте месеца, докато храносмила.“
Тогава дълго размишлявах за приключенията в джунглата и на свой ред успях да нарисувам с цветен молив първата си картинка. Моята рисунка номер 1. Тя изглеждаше ето така:
Показах своя шедьовър на възрастните и ги попитах дали рисунката ми ги плаши.
Те ми отговориха: „Какво страшно има в една шапка?“
Рисунката ми не беше шапка. Изобразяваше боа, храносмилаща слон. Тогава нарисувах боата отвътре, за да могат възрастните да разберат. Те винаги се нуждаят от обяснения. Моята рисунка номер 2 изглеждаше ето така:
Възрастните ме посъветваха да зарежа рисунките на змии, било то отвън или отвътре, и вместо това да се посветя по-усърдно на географията, историята, аритметиката и граматиката. Така на шестгодишна възраст изоставих бляскавата си кариера на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на рисунка номер 1 и рисунка номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително вечно да им обясняват разни неща…
Трябваше значи да избера друга професия и аз се на- учих да управлявам самолет. Летял съм кажи-речи по цял свят. И географията наистина ми послужи добре. Можех от пръв поглед да различа Китай от Аризона. Това е много полезно, ако си се изгубил през нощта. И тъй през живота си имах цял куп срещи с цял куп сериозни хора. Дълго живях сред възрастните. Видях ги много отблизо. Това не подобри кой знае колко мнението ми.
Всеки път, щом се запознавах с някого от тях, кой- то изглеждаше донякъде проницателен, проверявах го с моята рисунка номер 1, която пазя и до днес. Исках да знам дали наистина разбира нещата. Но всеки ми отговаряше: „Това е шапка.“ Тогава не му говорех нито за змии, нито за тропически гори, нито за звезди. Слизах на неговото ниво. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният се радваше, че се е запознал с толкова разсъдлив човек.
II
Така живях сам, без да имам с кого да си поговоря истински, докато преди шест години ме сполетя не- изправност в пустинята Сахара. Нещо се беше случило в моя двигател.
И тъй като нямах със себе си нито механик, нито пътници, приготвих се да извърша съвсем самичък трудната поправка. За мен това беше въпрос на живот и смърт. Имах питейна вода само за осем дни. И тъй, първата вечер заспах върху пясъка, на хиляди мили от каквото и да е населено място. Бях по-самотен от корабокрушенец на сал сред океана. Така че представете си изненадата ми по изгрев слънце, когато ме събуди едно странно тънко гласче:
– Ако обичаш… нарисувай ми една овца!
– Моля?
– Нарисувай ми една овца…
Скочих на крака, като че ли бях ударен от мълния. Усърдно разтърках очи. Погледнах. И видях един крайно необичаен малък юнак да се взира сериозно в мен. Ето най-добрия портрет, който по-късно успях да му направя. Но разбира се, моята рисунка далеч не е тъй очарователна като модела. Не по моя вина. Възрастните ме бяха обезсърчили в кариерата на художник още от шестгодишен и не умеех да рисувам нищо друго, освен боа отвън и отвътре.
Взрях се в това видение с разширени от смайване очи. Не забравяйте, че се намирах на хиляда мили от всяко човешко присъствие. И все пак моят малък юнак не изглеждаше нито изгубен, нито мъртъв от умора, глад, жажда или страх. Нямаше нищо общо с облика на едно дете, изгубено сред пустинята, на хиляда мили от каквото и да е населено място. Когато най-сетне си възвърнах дар-слово, му казах:
– Но… какво правиш тук?
И тогава той ми повтори съвсем кротко, като нещо много сериозно:
– Ако обичаш… нарисувай ми една овца… Когато една загадка е твърде впечатляваща, човек не смее да не се подчини. Колкото и абсурдно да ми се струваше, на хиляда мили от каквото и да е населено място и в смъртна опасност, аз извадих от джоба си лист хартия и писалка. Но тогава си спомних, че съм учил главно география, история, аритметика и граматика, и казах на малчугана (малко сърдито), че не умея да рисувам. Той отговори:
– Няма значение. Нарисувай ми една овца.
Тъй като никога не бях рисувал овца, нарисувах му една от единствените две картинки, които можех. Тази с боата отвън. И останах изумен, щом малчуганът ми отговори:
Ето най-добрия портрет, който по-късно успях да му направя.
Още за книгата можете да прочетете тук.
…
Издателство „Софтпрес“ е партньор на Данибон в „Представи се“.
