Димитър Риков: „Малките любопитковци винаги следват поведенческия модел на своите майки и татковци“

„Как катеричето Стиси се научи да споделя“, „Сърничката Миличка си има сестричка“ и „Как мишлето Боязливка победи страха си от тъмното“ – това са част заглавията в най-успешната детска поредица на издателство „Софтпрес“ за изминалата година. Всяка от шестте излезли до този момент книжки от „Горската детска градина“ е посветена на важен въпрос, с който се сблъскват малчуганите и без нравоучения предлага решения, полезни и за децата, и за техните родители. Едновременно с това веселите илюстрации и увлекателни текстове превръщат историите в любимо четиво и осигуряват пълноценно споделено време в семейството. Доказват го многохилядните тиражи на поредицата, която всеки ден открива нови читатели. Как се е родила идеята за книгите, кои са първите им читатели и кое е следващото заглавие, по което с художника Кирил Танев работят в момента, ни разказва авторът на „Горската детска градина“ и главен редактор на издателство „Софтпрес“ Димиър Риков.

1. Как се роди „Горската детска градина“?

От една страна – от необходимост. Една от целите на издателство „Софтпрес“ при десетките посещения на световния панаир на детската книга в Болоня беше да открием книга или поредица, която да третира чрез забавни истории предизвикателствата при възпитанието на малките деца. От друга страна, искахме чрез приказкотерапия да разкажем на децата поучителни истории, които не са с назидателен тон. И понеже дълго време не откривахме такава книга, един ден реших да я напиша, като най-голяма сигурност и увереност ми вдъхваше това, че Кирил Танев е страхотен илюстратор.

2. Поредицата е от онези не често срещани, а важни книги, които са едновременно интересни за децата и полезни за родителите. Трудно ли е да се постигне този баланс и какво споделят читателите най-често?

Да, с художника внимателно обсъждам сцените, преди да бъдат нарисувани, като водещо е именно постигането на баланс и логика в изграждането на този приказен свят. Читателите най-често споделят, че нямат търпение за следващата книга от поредицата, защото всички останали ги знаят наизуст. Някои от тях казват, че не спират да си измислят нови и нови истории в света на Горската детска градина, което не само ме радва, но и е белег, че съм постигнал целта да се приобщят деца и родители и заедно да развихрят въображението си.

3. Имате две деца и не споделяте, че част от вдъхновението за историите идва от тях. Кое е любимото им заглавие от поредицата? А вашето любимо?

На мен всичките са ми любими, а за децата ми – навярно „Как таралежчето Вироглавчо започна да си мие ръцете“. Моите деца са и първите ми книжни критици – техните забележки и препоръки са изключително ценни, защото големите хора понякога пропускат важни детайли, които правят впечатление на малките.

4. Как щяха да звучат заглавията, ако книжките бяха насочени не към децата, а към днешните родители?

Не съм мислил по този въпрос, но навярно вместо „Как вълчето Зъбатко намери приятели“ щяхме да имаме „Как да помогнем на детето да развива своята емоционална интелигентност“ или „Бъдете пример, не давайте акъл на децата си“, защото малките любопитковци винаги следват поведенческия модел на своите майки и татковци във всичко. И моето старание е било винаги да се подхожда внимателно, с инструментите на поучителната приказка, но без назидание. По тази причина заглавията не са негативно назованият проблем, а по-скоро възможни варианти за преодоляването му – вместо „Защо катеричето Стиси не си дава играчките“ е „Как катеричето Стиси се научи да споделя“, вместо „Как лисичето Лукавко спря да лъже и мами“ е „Как лисичето Лукавко развихри своето въображение“. И, разбира се, за да съм сигурен, че книгите са в помощ на родителите, съм се консултирал с детски психолози и с начални учители.

5. Какво ще е следващото заглавие от поредицата и кога да го очакваме?

До края на лятото трябва да е готова седмата книга от поредицата. Работното заглавие е „Как жабчето БързоКваки спечели медал“. Темата е вихрената припряност у децата, готови на всяка цена и ако може – веднага, да постигат всичко на този свят.