Слушам коалиционните разговори по тема „Образование“. Там присъства и министърът на образованието, но още не е говорил.
От всичко чуто до момента, само Христомир Йорданов (ДБ) ми грабна вниманието. Той е възпитаник на Американския колеж в София, учил е в ТУ Мюнхен, преподавал е Бъркли и на др. места.
Той говори по въпроса какво е качествено образование.
Обърна внимание, че държавата се е ангажирала с образованието, но държавата трудно създава качество.
Затова трябва ясно да се дефинира какво е качество и държавата да гарантира това качество.
Според него най-важни са учителите и директорите. Хубаво е да има STEM лаборатории, но най-важният е учителят.
Трябва да се работи по две линии: Инспекторат и външно оценяване.
Качеството трябва да се гарантира по следния начин.
Например, СМБ трябва да зададе критериите какво трябва да знаят учениците по математика.
Учителите да го приложат.
НВО трябва да провери тези знания.
Инспекторатът трябва да проверява средата.
За пример даде работата на Английския инспекторат как действа и помества публично отчетите си.
ИТН са срещу „вечните директори“.
Искат да има мандатност на директорите.
Един директор да има право най-много на 2 мандата по 5 години.
Ако иска – да се кандидатира за директор в друго училище.
Договорът на директора да не е с РУО, а с министъра на образованието, за да се прекратят политическите зависимости по места.
ИТН са да има до 2 учебника по един предмет за даден клас.
А не както е сега по 5-8 учебника.
Така се хаби излишно държавен ресурс.
Да се махне теоретичната част в учебниците.
Тя да е по-застъпената в университетите.
Повече извънкласни дейности да има за всяко дете.
ИТН са срещу НВО в 4 клас.
ИТН: Професионалните гимназии в момента са място за деца, които не са приети да учат на друго място.
Това са деца, които не искат да учат.
ИТН: Статистиките за завърналите се ученици са фалшиви.
Трябва да спешно да се вдигнат заплатите.
БСП
Поетапно да отпадната таксите в университетите.
ПП Кирил Петков
Сегашните 1-класници ще са на работния пазар през 2080 г.
Дали са подготвени?
Методите са същите, които моята баба прилагаше.
Акад. Николай Денков обяснява приоритетите на ПП по тема Образование.
Денков ПП
Училищата трябва да се сравняват със сходни.
Например СМГ със сходни.
Да се махне терминът елитно училище.
Само сходни със сходни, за да се види напредъкът на децата и да се види качеството на училищата.
Денков, ПП
Учебното съдържание
Има 2 насоки
1. Класическите предмети – химия, физика, история и тн
Натрупал се е много академичен стил.
Трябва да се изчисти и да се добави прагматичен метод, работа в екип и др.
2. Новите дисциплини
Например, технологии и предприемачество
Звучи добре, но не е изпълнено със съдържание.
Много бързо се променя информацията.
Тук трябва да влязат практиците.
Бързо трябва да се обновява материалът.
Трябва да има фокус върху квалификацията.
Денков ПП
Всяко висше училище трябва да бъде най-доброто в това, което създава – дали профил, дали регион.
Да има изследователски университети.
Да има и професионални висши у-ща.
Специално внимание на Северозападна България.
Висше образование за всеки регион.
Денков ПП
Стипендията за докторантите трябва да стане поне 1000 лева.
Денков ПП
Таксите за университетите не трябва да отпадата. Не трябва да са големи, но трябва да има.
Студентът и родителите му трябва да имат отношение към образованието, за да следят за качеството.
Кирил Петков:
Ваксинацията е основен приоритет за всички.
Трябва да се справим с пандемията, не само в образованието, това е важно за здравеопазването, важно е за икономиката, важно е за всичко.
Аз лично ще се заема да направим една много обстойна кампания.
Оказва се, че българите не се ваксинират, защото не вярват в институциите от една страна, от друга страна, никой не им е обяснил за съпътстващите им заболявания какво точно ще се случи, ако се ваксинират.
Така че това ни е приоритет номер 1. Задължително!
Кирил Петков, ПП
Образованието на бъдещето.
Всъщност какво означава, че днешните първокласници ще трябва да са адекватни на пазара на труда до 2080 г.
Голяма част от образователните методики, които в момента прилагаме, са същите, които моята майка, даже моята баба прилагаше.
Тук трябва да помислим много сериозно как тази промяна да тръгне, защото аналитично мислене ли е по-важно или запомнянето или работа в отбор,
Кой от нас вече ще бъде и очаква да бъде в една и съща професия за целия си живот? Точно никой!
За съжаление няма да им е лесно на нашите деца, но това е реалността.
Ами дебатиране, презентации?
Това са умения, които трябва да залегнат много силно още сега.
В момента всички знаем, резултатите са плачевни.
45% от 7-класниците миналата година не можаха да имат тройка по математика.
25% не можаха да имат тройка по български.
Това са едни безумни проценти.
Във връзка с дискусията за мотивацията и за стимулите във висшето образование у нас Кирил Петков разказа за своята любима професорка от Харвард – Д-р Фичорова. Тя е в Харвардския медицински университет.
„Д-р Фичорова ми каза какво означава да си професор в Харвард днес.
Означава, че 50% от моя бюджет аз трябва да го докарам от фирми, защото не е въпросът някоя фирма да ме потърси, а аз трябва да ходя при тези фирми, за да може моята наука да бъде приложена.
От друга страна тя ми каза:
„Ако само това го правя, ще трябва да стана търговец. Трябва да имам 2 публикации на година в (научно) списание“.
И третото нещо, което тя каза:
„Всеки семестър ме оценяват всички мои студенти. И тези оценки на студентите ме вкарват в квалификацията на топ 10-те %, средните 80% и долните 10%.
Между тези 3 критерия аз не мога да спя. И единственото време, когато мога те видя, Кириле, е в неделя на обяд. Ако искаш да се видим и къде ще се видим – в лабораторията.“
Кирил Петков, ПП
Имахме шанса, че в Министерството на финансите всички бюджети се пазят от началото на българската държава. И ги разгледахме една вечер оригиналните бюджети. Защото историята се разказва, но парите могат да показват какво реално се е случило в много детайли.
Когато идва Стамболов, в неговия бюджет има две линии допълнително в министерството на образованието.
160 милиона днешни пари за българи, които отиват да учат в чужбина и се връщат обратно. Той е изискал поне след 5 години да се върнат обратно.
И още 160 милиона за българи, които имат допълнителен талант за развитие. Бюджет за разкриване на таланти.
След Стамболов тези 320 милиона лева отиват 200 милиона за правителството, 100 милиона за царя.
Така че граденото на държавната политика е и това.
В момента нито знаем колко български деца учат в чужбина. Нито знаем къде учат. Нито им помагаме по някакъв начин. И нито имаме някакъв стимул да ги върнем.
Все повече като бройка българите намаляваме в България, но не намаляваме като бройка в света.
Това е невероятен ресурс, който го губим.
Един от участниците в дискусията се представи като директор на най-доброто училище, което ме накара да се запитам кое е то.
