През тази година Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). Те ще са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България (2021-2030 г.) и ще бъдат обсъждани със Съвета на ректорите и всички заинтересовани страни. Целта е да се подобрят качеството на висшето образование и международната видимост на българските университети така, че в следващите години поне един да попадне в топ 500 на световна класация.
Реформата ще започне с повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството. В бюджета за 2022 г. са предвидени още 20 млн. лв. за допълнителни трудови възнаграждения на преподавателите в държавните висши училища. Те ще бъдат дадени на университетите, след като те приведат критериите и показателите в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена в акт на Министерския съвет. МОН вече работи по нея.
В момента процедурата по атестация, включително изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Поради тази причина почти всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват. Постепенно те се превръщат в мнозинство, което чрез гласуване взема всички важни решения без грижа за дългосрочното бъдеще на висшето училище.
Ето защо правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е само инициативните и подготвените да могат да покрият тези изисквания в дългосрочен план. Така ще се повиши мотивацията на преподавателите и ще се обнови съставът, като се освободят места за млади и мотивирани хора, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път.
Паралелно с това ще се прегледат отново минималните изисквания за професионалните направления и ще се актуализират, където е необходимо. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.
Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни. Това ще се постигне чрез създаване на двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.
Целта е да се създаде нетърпимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в академичните среди. Очаква се това да има превантивен ефект и системата постепенно да се изчисти от подобни практики.
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища. Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Причини са формалната процедура, която изисква обработка на обемисти документи, и силната доза субективизъм при оценяването.
МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища – напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът. Докладът за самооценка ще се преобразува в критичен анализ на слабостите и план за преодоляването им. По този начин ще се създаде много по-удобна за прилагане и обективна система за акредитация, която ще повиши силно мотивацията на висшите училища да подобрят резултатите си в съответствие с критериите за тяхната оценка.
Освен към подобряване на качеството на висшето образование, МОН се стреми и към повишаване на международната видимост на българските университети. По този начин ще се привлекат повече и по-качествени чуждестранни инвеститори и студенти, повече висши училища ще се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство.
Съществуващата мрежа от университети не позволява това, тъй като е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти.
За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г. Авторите на документа цитират проучване на Европейската комисия (ЕК) от 2018 г., което прави преглед на системата за научни изследвания в страната: „В България се наблюдава една от най-високите стойности в ЕС по отношение броя на институциите за висше образование спрямо броя на населението. Проучването препоръчва сливания на университети и по-ясна дефиниция на мисията на различните типове университети от гледна точка на научните изследвания или преподаване.“ По-нататък в същия анализ се говори за „оптимизиране на системата чрез насърчаване както на конкуренцията, така и на сътрудничеството, използвайки различните предимства на всяко висше училище и улеснявайки генерирането на синергии между висши училища с подобни профили, като по този начин се създадат предпоставки за органичната хармонизация на предлаганите от системата програми.“
Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план. Дори големите университети не са достатъчно разпознати, за да се представят успешно на европейската сцена, защото там се съревновават с много по-големи и богати институции. Все още няма българско висше училище в топ 500 на световните университетски класации. Целта е това да се промени.
За преодоляване на посочените проблеми МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство. Идеята е „шапката“ да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания.
Няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза. Отделните висши училища ще могат да кандидатстват за проекти самостоятелно и да се сдружават за съвместно обучение с други университети.
Целта на обединението е да се запазят силните страни на включените в него висши училища, но и да се създадат нови възможности, които не са по силите на всяко от тях поотделно. Такива са например участията в големи международни проекти, университетски мрежи и международни класации. Обединени, висшите училища ще станат по-забележими за потенциални инвеститори и за кандидат-студентите, което ще увеличи броя на обучаваните в тях студенти, включително от чужбина. Процесът на обединяване може да бъде подпомогнат целево от държавата, например чрез инвестиции в обща материална база. Той може да се реализира на етапи и да завърши в рамките на две-три години.
Възможно е обединение например между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
Големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше образование, да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги.
Едновременно с фрагментацията на висшите училища Националната карта на висшето образование в Република България, приета през 2021 г., показва сериозни териториални диспропорции на висшето образование. В Северозападния регион няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Там работят няколко независими филиала на различни университети, но въпреки това липсват редица базови професионални направления. Това не само спъва икономическото развитие на региона, но е една от основните причини за напускането на много млади хора в търсене на по-добро образование и по-добро качество на живот в други региони на страната – главно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши училища във Видин (Русенския университет), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенския университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри. За да се сформира структурата и да се привлекат достатъчно квалифицирани преподаватели, ще се разработи тригодишна програма с целево финансиране. За постигане на целта е необходимо също координирано от държавата тясно сътрудничество между висшите училища, открили съществуващите филиали.
За да бъдат успешни, всички промени ще се осъществяват чрез увеличаване на финансирането за висше образование, което ще се обвърже с постигането на определени цели, резултати и индикатори.
МОН ще възложи оценка на въздействието на предлаганите промени и ще представи проектите за обществено обсъждане.
