1. На първи март българите се закичват с мартеници за здраве и срещу зли сили. Освен амулет, мартеницата е и символ на идващата пролет.
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне представляват една магическа, вълшебна практика, която отново цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди. (Иглика Мишкова, Националния етнографски музей)
2. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие.
„Мартеницата се закача на ръката или на гърдите. Има правило за неженени хора тя да се слага от лявата страна, а за женени – на дясната. В миналото дори е имало практика мартеницата да се окача на колана на мъжа, отново като гаранция за плодородие. Имало е традиция и в някои части на страната, при която мъжете ергени са носели мартениците си с разчепкани краища, а пък зрелите мъже са ги изрязвали до възела, за да не развявали по седенките.“ (Иглика Мишкова, Националния етнографски музей)
3. Ритуалът с мартениците се свързва с прабългарите.
Хан Аспарух побеждава византийските войници и написва писмо до сестра си за победата си. Връзва го за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била простреляна и ранена от византийски войници. Въпреки това, тя успяла да пристигне в българския лагер и да донесе добрата новина. Белият конец вече бил нашарен от кръвта на птицата. Така се появила първата мартеница.
4. Освен от засукани бели и червени конци, мартеничката може да бъде и с Пижо и Пенда.
5. Според легендите, мартеничките се връзват от Баба Марта.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
6. На първи март има редица ритуали. Освен закичването с мартеници на хора, животни и плодови дръвчета, къщата трябва да се почисти основно още преди изгрев слънце, за да дойде Баба Марта.
7. Мартеницата се носи до определен момент и после се сваля.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.
Трети обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
В различните области на страната мартениците се носят според традицията. В някои краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия щъркел или лястовица. На други места пък навремето са ги държали, докато започне жътвата. Има едно правило – мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета. (Иглика Мишкова, Националния етнографски музей)
8. На първи март жените си избират ден от месеца и какъвто бъде този ден, такъв им е характерът.
9. Google почете на 1 март 2008 и 2011 година мартеничката с лого от засукани бели и червени конци. За съжаление изписването беше на румънски, макар че оригиналният празник е български.
10. Мартениците и Баба Марта в пожелания, песни и стихчетата:
Пожеланието, което аз използвам на този ден е:
„Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, румени – засмени!“
Стихче:
БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Баба Марта бързала,
мартенички вързала:
морави, зелени,
бели и червени.
Първо на гората –
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
косът хубавец.
После на градините –
да цъфтят гергините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартенички чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
Песничка:
източници: Данибон, Wikipedia, Google, www.focus-news.net, YouTube
