Прекалено дълго съм пяла на ум. Две години в монотонност, успиваща в постоянна дрямка. Усещането ме връхлетя, разтърси и събуди още в първите минути след включването на микрофоните. С песента „На ум“ реших да сложа моя край на пандемията. Датата беше 5 март 2022 година. Събитието – концертът на „Спални места“. Трима приятели, които освежават неумиращия пънк по свой собствен, откровен и неподправен младежки начин.
Изумително е как един концерт може да те откопчи от реалността и да остави ежедневието в режим „на изчакване“. Музиката да проникне във всяка частица на тялото ти, да се настани във всяка клетка и да накара цялото ти съзнание да запее, да запомни мелодиите и текстовете и да си ги тананика дълго след това, по всяко време на денонощието.
„Спални места“ пяха за любовта, за проблемите с любовта, за правилата, за нарушаването на правилата, за приятелството и липсата на такова…
Два часа, през които цялата зала живееше в ритъма на техните песни. Два часа, заобиколена от непознати, които имах усещането, че познавам от години. Два часа, с които заличих монотонността на пандемията.
“Всичко ще е наред или няма да е. Ти сам избери”, пеят „Спални места“. И са прави, зависи само от нас дали ще свалим слушалките и ще пеем с цяло гърло. На живо.
