източник: eisbg.com
Разни събития от днес ми припомниха за мое посещение м.г. във Френския лицей. Съпругът ми и аз имахме среща с Директрисата. Тя отговаряше за приема на най-малките дечица – 3-годишните.
Открих си записките от тази среща и реших да споделя част, защото имат интересни възпитателни и образователни възгледи, а и самата тема „Френски лицей“ е много любопитна.
Срещата ни беше в сградата на Френския лицей в комплекс „Макси“. Не знам защо очаквах да не ми хареса, а всъщност бях много приятно изненадана от обстановката. Прилича си на истинско училище!
Самата Директриса за мен е уникален човек. Досега не помня да съм срещала такъв тип директор в образователна институция. Доста по-различна е от българските директори. Според мен, тя е по-властна, но не точно в насока „авторитарност“. Излъчваше огромен авторитет. Много, много въздейства! Опитах се да говоря на френски на няколко пъти – елементарни неща, с които можех да се справя, но веднага:
„Non, Madame, non!“.
Разбира се, не можехме да ползваме и английски. На срещата присъства преводач.
И да се върна на Директрисата. Наистина много ме впечатли. Бях като хипнотизирана, макар че през цялото време осъзнавах, че не аз ги избирам, а те/тя ни избира, което реално си е и факт. Накрая на срещата Директрисата достолепно заключи, че „валидизира кандидатурата ни“.
Наистина изключително въздействаща личност! През цялото време усещаш властта й, но се чувстваш някакси привилигирован, че са те поканили на интервю. Много дипломатична, много обиграна. Основно тя говори, а ние слушахме, кимахме и се усмихвахме. Не говореше с факти, а някакси те омайва със силни фрази, с интонация и с поглед. И сега като пиша, осъзнавам колко ме завладя тази жена. Ще я помня дълго.
Всъщност тази среща ми беше много ценна – изведнъж разбрах колко сме разглезени българските родители в някои отношения с детските градини и училищата. И все ни се иска максимално да ни обгрижат.
А сега към конкретиката от самия разговор.
Разговорът ни започна с въпроси за „CV-то“ на сина ни (още ненавършил 3 години)
„Какви езици владее/учи?“, „С какво се занимава?“, „Къде учи?“.
Това бяха изглежда важни детайли, защото всичко си записваше.
Според Директрисата, най-добре е на 3-годишна възраст да се започне във Френския лицей, за да се мине през целия цикъл на обучение.
Децата, дори на 3-годишна възраст, са в класове. Има два класа по 25 деца. Всеки клас има учител и помощник учител.
Ето и обучението за тази възраст:
На 3-годишна възраст учат какви са правила, учат се да изпълняват поставените задачи, да общуват с другите. Обръща се специално внимание на запознаване с времето и пространството.
„Децата напускат детската си стая на 3-годишна възраст и се присъединяват към другите деца в класната стая, където се учат да поделят пространството и играчките с тях“, ни обясни Директрисата.
Всеки ден се повтарят едни и същи действия, за да се научат децата да опознават времето. Например, всеки ден започва с това кой ден е, каква дата, колко е часа, какво е времето. Т.е. чрез простички действия научават абстрактните понятия като време и пространство.
Също важно умение при 3-годишните деца е да могат да се концентрират.
Директрисата на няколко пъти наблегна на факта, че ги учат да живеят в групата, а не да продължават да си мислят, че са центърът на Вселената.
За 3 месеца усвоявали тези правила и нови умения.
Постепенно се набляга на работа с ухото – на тази възраст при учене на езика е много важно ухото. За това работят повече в средната група. Максимално се опитват да предоставят френска езикова среда.
Български се учел чак във 2 клас (като СИП) – било 1 път в седмицата. Повечето родители не записвали децата си на този предмет.
Българското правителство вече ги е признало за училище (през 2010 г.). Дотогава са се водели асоциация. На първо време това щяло да се отрази по-скоро върху трудовоправните отношения на българските служители, защото досега не им течал педагогически стаж. След години можело да започнат да издават някакви сертификати, които да се признават от българската образователна система – не дипломи (като в Американския колеж), а сертификати. Директрисата уточни, че говорим за след повече от 10 години и това било въпрос на дипломация.
Според Директрисата, много трудно е да се влезе или излезе от френската образователна система. Имало французойчета, които идвали от американската образователна система и се налагало да държат тежки изпити. Имали и случаи, поради финансови причини, българчета да напуснат френската образователна система, а алтернативата в България не е голяма – 20 СОУ и още едно държавно училище. Пак трябвало да държат тежки изпити, за да ги приемат. Но после се справяли много добре, защото имали богата култура от Френския лицей.
Директрисата много държеше да подчертае фактът, че това не е частно училище (Френският лицей има такса, която е колкото и дори по-висока тази в българските частни училища) и че тя е държавен служител. Нямало друга такава система в света, за която пряко да отговаря Правителството на дадена държава. А Френското правителство се грижело за своите над 250 лицея из целия свят.
В крайна сметка не избрахме Френския лицей, но му оставаме големи почитатели. За мен е едно от най-добрите училища в България.
*Френският лицей „Виктор Юго“ в София е едно от 253-те френски училища в 135 страни. Основната му цел е да предлага образование на френските граждани в чужбина, както и да позволи на български ученици и такива от други националности да получат обучение съобразно френските образователни програми.
източник и снимка: сайт на Френския лицей
Статията първо се появи в стария ми блог „Хлапета“.
