„Илон Мъск не се нуждае да създава партия „Америка“ – той вече притежава инструментите да обедини хората в критична маса“, пише в свой анализ за Файненшъл Таймс Никола Гийот, професор по история в Европейския университетски институт.
Партия „Америка“ може никога да не се материализира и да остане само един трик, подобно на идеята за колонизиране на Марс. Но създаването ѝ само ще узакони вече съществуващата реалност. Това е най-новата стъпка в развитието на големите технологични компани – от позиция на неутралност по периферията на американската политика до решаваща роля в насочването ѝ към алтернативната десница.
В последните години станахме свидетели на драматично засилване на политическото влияние на големите технологични компании. Дали сме на прага на епоха, в която именно тези компании ще започнат да играят роля, сравнима или дори превъзхождаща тази на традиционните политически партии?
Партията на Илон Мъск
Последното обявление на Илон Мъск за създаването на партия „Америка“ разтърси общественото пространство. Според него тази формация има за цел „да върне свободата на хората“. Истината обаче е, че Мъск не се нуждае от нова партия — със закупуването на Twitter (сега X) той вече притежава необходимите инструменти за обединяване на хората в критична маса.
Поглед назад към Twitter
Закупуването на Twitter показа, че основната цел не е просто създаването на „пазар на идеи“, а придобиване на източник на сурова политическа енергия: огромна потенциална партия, която може да бъде мобилизирана и насочвана от платформата. Така Мъск, съзнателно или не, си купи най-голямата политическа партия в света.
Airbnb, политизацията и новият модел
Политизирането на технологичните компании започна още през 2015 г., когато Airbnb се противопостави на „предложение F“ в Сан Франциско, което трябваше да ограничи краткосрочните наеми. В тази кампания Airbnb не само похарчи милиони, но и използва огромната си база от данни, за „привличане“ на собствени избиратели, таргетирайки ги с прецизност, каквато партиите досега не познаваха.
Тази тактика създаде модел, който бързо бе възприет от други технологични и криптовалутни компании. Победата срещу предложението показа, че технологичните гиганти могат да надвият традиционните партии в тяхната собствена игра.
Технологичните платформи над традиционните партии
Традиционните партии мобилизират избиратели според идеологии и социални интереси. Днешните платформи, обаче, могат бързо да достигнат до милиони хора, да ги организират по конкретен въпрос и да създадат „критична маса“. В свят, където класовите разделения все по-рядко съвпадат с политическите, платформите стават по-мощни от „универсалните“ партийни структури.
Дигиталните формации — италианският пример
Идеята за дигитална партия не е непозната. До 2019 г. популисткото движение „Пет звезди“ в Италия използваше дигитална платформа, която позволяваше на членовете на партията да участват в институционалните решения, като избор на кандидати на избори.
Платформата беше гръбнакът на партията. Осигурена от фирма, която преди това е продавала софтуер за управление на работна сила, тя отстояваше добродетелите на децентрализираната участие, като същевременно позволяваше безпрецедентно ниво на централизирано управление.
На националните избори през 2018 г. движението „Пет звезди“ получи най-много гласове и победи утвърдени партии.
Приватизацията на политиката
Ограничението на платформата „Пет звезди“ беше, че тя стриктно съвпадаше с членството в партията. Това не е така при X (Twitter). Мъск може да изгради партия или движение от социална мрежа с над 100 милиона потребители само в САЩ.
Партията „Америка“ вече съществува, като всеки потребител на X е потенциален член. Тръмп греши, като я вижда като трета партия с мрачни перспективи (и като първият ѝ успешен кандидат, би трябвало да знае по-добре). Тя може да колонизира цели сектори от Републиканската и дори Демократичната партии и да действа както през тях, така и самостоятелно. Това не е обичайната политика, пише Никола Гийот.
Традиционните партии обединяваха хората около колективни интереси и общи ценности. Тяхната криза е по-стара от появата на големите технологии. Но сега те се обезсилват от директния контрол, който платформите упражняват върху политическата социализация.
Днешните технологични компании вече определят какво, кога и как да бъде политизирано. Властта е концентрирана в ръцете на частни корпорации с безпрецедентни ресурси. Така партия „Америка“ е просто легитимиране на съществуващия контрол — нов етап в приватизацията на политиката.
Претенцията ѝ, че дава власт обратно на хората, е измама за струпване на изолирани индивиди чрез усъвършенствани алгоритми. Тя ще бъде демократична по същия начин, по който старите сталинистки партии практикуваха „демократичен централизъм“ — само че сега това ще бъде в интерес на една безкрайно малка, но изключително могъща класа олигарси, заключава Гийот.
Демокрацията става фасада на централизирана и напълно контролирана политическа система. Технологичните компании вече надминават традиционните партии по възможност да мобилизират избиратели, да диктуват политическия дневен ред и да управляват политическите процеси по нови, дигитални правила. Възможно е партия „Америка“ да не се превърне във формално движение, но фактическото съществуване на дигитализирани, глобални „партии-платформи“ вече е реалност. Бъдещето на политиката може да бъде не партийно, а платформено — подчинено на алгоритми и интересите на няколко технологични играча.
