Поредица от значими събития на международната сцена разкриха опасното състояние на отношенията между великите сили. Русия и Китай предизвикват водения от САЩ глобален ред и повишиха перспективата те да се влошат още повече, пише в свой анализ Уолстрийт Джърнъл.
Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще прекрати участието си в последния останал договор за ядрени оръжия между Москва и Вашингтон – остатък от архитектурата на сигурността, която помага за поддържането на мира от десетилетия.
С напрежение, по-лошо от когато и да било след Студената война, заплахата на Путин дойде ден след като президентът Байдън пътува до Украйна и обеща „безкрайна подкрепа“ за Киев в битката, която Путин смята за екзистенциална за Русия.
И още нещо в тази заплетена ситуация.
Намесва се Китай.
Първият дипломат Уан И укори САЩ на конференция по сигурността в Германия. Това се случи преди да пристигне в Москва, за да се срещне с руски официални лица, където вероятно ще предложи среща на върха между Путин и Си Дзинпин.
Развитието сигнализира за по-голям стрес за международната система. Вашингтон и неговите съюзници се борят с нарастващите амбиции на Китай, който осигури важен икономически спасителен пояс за Москва. А реваншистка Русия се стреми да предоговори края на Студената война.
Байдън заяви във Варшава:
„Апетитите на автократа не могат да бъдат успокоени. Трябва им противопоставяне.”
Русия и Китай имат общ интерес да отслабят господството на САЩ в световния ред, което според тях вероятно е било подсилено от единството на Запада по отношение на Украйна. Съглашение между двете би повторило тяхното антизападно партньорство от Студената война с една съществена разлика, че Пекин, а не Москва, ще бъде доминиращият партньор.
Перспективата двете големи автократични сили, които доминират над евразийската суша, да се приближат една до друга, носи рискове за Пекин. Това вероятно ще принуди европейските страни, които сега се надяват да поддържат тесни търговски връзки с Китай, да се насочат по-решително към Вашингтон, от който разчитат за сигурността си. Ако това се случи, геополитическата конкуренция между Запада (заедно с азиатските демокрации като Япония и Южна Корея) и оста Москва-Пекин ще се затвърди.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също предупреди, че Китай обмисля да изпрати оръжия на Русия – стъпка, която според него би причинила „сериозен проблем“ в отношенията между САЩ и Китай.
Американски официални лица заявиха, че Пекин не е доставял досега смъртоносни оръжия на Москва. Западни анализатори посочват, че ако това се случи, би означавало, че стратегическите интереси на Пекин са Русия да не бъде победена в Украйна. Това увеличава перспективите за по-нататъшно удължаване на войната.
Русия е претърпяла загуби от 200 000 или повече убити и ранени, според западни оценки, а загубите на нейното оборудване са толкова големи, че ограничават способността й да води война.
В своята реч пред руски депутати Путин обеща да продължи войната в Украйна, за която обвини Запада. Той обяви, че ще откаже сътрудничеството по Новия договор за намаляване на стратегическите оръжия. Други руски официални лица дадоха да се разбере, че Москва ще продължи да се придържа към ограниченията на основния договор за броя на бойните глави и ракетите и бомбардировачите, които ги носят.
Договорът „Нов старт“ ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, разположени от САЩ и Русия, до 1550 и предвижда инспекции на място.
Администрацията на Байдън алармира миналия месец, че Русия е нарушила договора, като е отказала да разреши инспекции и е отхвърлила исканията на САЩ да се срещнат, за да обсъдят своите опасения относно спазването му. Американски официални лица заявиха, че търсят обяснение дали Путин сега възнамерява да разшири зоната на неспазване на договорените отношения от страна на Русия, като задържа данни за ядрените сили на Русия и се въздържа от уведомяване за промени в статута и местоположението на стратегическите оръжия, обхванати от договора.
Руското външно министерство отговори, че Москва ще продължи да спазва „количествените ограничения на стратегическите нападателни оръжия“. Добавя се, че Русия също ще продължи да предоставя уведомления за тестови изстрелвания на балистични ракети, което би осигурило малко стратегическа стабилност, обясниха настоящи и бивши американски експерти.
Въпреки това, речта на руския президент беше знак, че контролът върху въоръженията ще пострада от противопоставянето на двете страни заради нахлуването на Москва в Украйна. И най-вече – договарянето на последващо споразумение след „Нов старт“, което изтича през февруари 2026 г., може да бъде трудна борба.
„Аз съм песимист по отношение на перспективата за по-нататъшни ограничения на стратегическите нападателни оръжия, въпреки че понякога излизането от криза идва с нова инерция“, обясни Роуз Гьотемюлер, която беше главният преговарящ на САЩ по споразумението „Нов старт“.
Трябва да се добави и още една мрачна нотка – Китай отказва да бъде въвлечен в дискусии за неговия скромен, но нарастващ ядрен арсенал.
След като посети Киев, Байдън замина за Варшава за разговори с лидери от така наречената Букурещка деветка – всички страни, които бяха окупирани от Съветския съюз по време на Студената война и сега се страхуват най-много от руския експанзионизъм. Той се срещна и с президента на Молдова Мая Санду, която обвини Москва в заговор за сваляне на нейното прозападно правителство – твърдение, което Русия отрича.
Във Варшава Байдън каза, че подкрепата за Украйна няма да се колебае и че САЩ и техните съюзници ще останат единни.
„Украйна никога няма да бъде победа за Русия. Никога“, обяви американският президент часове след като Путин заяви, че Русия никога няма да бъде победена на бойното поле.
Посещението в Европа на Уан е първото на високопоставен китайски служител, откакто Си циментира властта си над китайското ръководство на конгрес на комунистическата партия в края на миналата година. Речта му в Мюнхен пред конференция, включваща много европейски лидери и голяма делегация от американски официални лица и законодатели, съдържаше слабо прикрито усилие да създаде разрив между Европа и САЩ.
Той описа Китай и Европа като „двете основни сили, пазари и цивилизации“. Повтаряйки фраза, използвана от френския президент Еманюел Макрон, за да опише все още нереализирана цел за независимост на европейската сигурност от САЩ, Уан попита:
„Каква роля трябва да играе Европа, за да покаже своята стратегическа автономия?“.
Междувременно, в ясна препратка към Вашингтон, той каза, че някои участници „може да имат стратегически цели, по-големи от самата Украйна“.
Уан също обяви, че Китай скоро ще разкрие своя план за мир в Украйна. Той ще се основава на зачитане на териториалната цялост и суверенитет, целите и принципите на Хартата на ООН. Легитимните опасения за сигурността трябва да се приемат сериозно, допълни той, очевидна препратка към твърденията на Русия, че е нахлула в Украйна, защото се е притеснявала от разширяването на Северноатлантическия пакт.
„Ядрените войни не трябва да се водят и няма да бъдат спечелени“, посочи той.
Улрих Шпек, германски външнополитически анализатор, заяви, че някои европейски правителства са предпазливо заинтересовани от намесата на Китай в мирно предложение поради влиянието, което Пекин сега има в Москва. Има и надежда, че Китай може да бъде придърпан далеч от Русия, която е открито враждебна към Запада.
Има поне два проблема с този подход.
Бързото прекратяване на огъня може да бъде от полза за Русия, като замрази териториалните придобивки и даде на Русия почивка, за да попълни запасите си и да се подготви за следващото нападение.
Втори проблем:
„Китай може наистина да не е готов да притисне Русия сериозно – може по-скоро да прави фалшива дипломация“.
Суровостта на критиките на Уан към САЩ и отказът му да изключи военна ескалация в Тайван също разтревожиха мнозина.
„Тайван никога не е бил държава и няма да бъде държава в бъдеще“, каза Уан. „Сепаратистките сили на острова са изцяло отговорни за подкопаването на мира и сигурността в Тайванския пролив“.
Китай вече оказа значителна подкрепа на руската икономика, изкупувайки руски петрол. Той също така е продавал микрочипове и други напреднали технологии, които имат военна употреба – стъпка, рискуваща бъдещи западни санкции, които допълнително биха разяли отношенията с Пекин.
Пекин обаче е изправен пред трудно балансиране. Колкото по-голяма е подкрепата му за войната на Русия, толкова повече ще опетни отношенията си с Европа. Освен това, колкото повече се развалят връзките между Вашингтон и Пекин, толкова повече Европа може да се почувства привлечена от намаляване на икономическия и дипломатическия ангажимент с Китай.
