На 22 ноември 2023 г. крайнодясната Партия за свобода (PVV) на Герт Вилдерс спечели най-много места в Камарата на представителите след националните избори в Нидерландия. Същия ден унгарският премиер Виктор Орбан изнесе програмна реч в Цюрих по покана на консервативното списание Die Weltwoche. Последното събитие е ключ към разбирането на първото. Орбан предложи предварителен преглед на това, което Вилдерс иска да направи с Европа, пише в анализ Каролин де Груйтер, колумнист във Форийн полиси и кореспондент за Европа на холандския вестник NRC Handelsblad.
Вилдерс, който си спечели правото да се опита да формира управляваща коалиция с няколко дясноцентристки партии, които вече постлаха червения килим за него, многократно е заявявал в миналото, че иска да изведе страната си от Европейския съюз. Програмата на PVV призовава за референдум за „Nexit“. Но подобно на други крайнодесни политици в Европа, Вилдерс разбра поуките от Брекзит – страните, които стоят сами в този бурен свят, се маргинализират и отслабват, така че вместо да напускат ЕС, би било по-добре да останат и да го променят отвътре. Точно такъв сценарий начерта Орбан в Цюрих.
Като начало Орбан се извини на публиката, защото трябва да се примирят с него – лидера на малка страна, докато в тези предизвикателни времена заслужават реч от истински лидер като Конрад Аденауер или Хелмут Кол – политици, управлявали след войната Германия в години със стабилен морален и политически компас, оформяйки християндемокрацията в Европа. Но уви, продължи Орбан, Европа е в упадък. Вече няма политици от този калибър. Тя е загубила властта си над света, защото се управлява от бюрократи, заразени с либерално-прогресивната болест, а не от истински политици. Ако искаме да спрем този упадък, каза той, „трябва да се върнем към класическата европейска политическа и лидерска култура“. Това би означавало, че националните лидери поемат кормилото в Брюксел и отсега нататък да третират председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като „наш служител, наш платен служител, чиято работа е да изпълнява това, което решим“.
Вилдерс, чиято съпруга е унгарка, е близък на Орбан. Той го е посещавал много пъти. Знае, че голяма част от холандците не подкрепят Nexit. 80% смятат, че членството е полезно за страната, което е над средното за Европа ниво от 72%. Никой от възможните му дясноцентристки коалиционни партньори не се застъпва за излизане от ЕС. Освен това, подобно на Орбан, Вилдерс смята за несправедливо Обединеното кралство да напусне не само ЕС, но и единния пазар. Орбан каза на швейцарската си публика, че решенията, взети в Брюксел, засягат пряко Швейцария като участник в единния пазар, без Берн да има думата в тези решения. Още една причина да се остане и да се оформят тези решения отвътре. За него националният суверенитет е ключов и той ще бъде по-добре обслужен с оставането в ЕС.
Когато става въпрос за Европа, суверенитетът също е ключова дума в програмата PVV.
„Интензивното сътрудничество между страните не се нуждае от политически съюз като ЕС“, се казва в програмата на партията.
Тя призовава за по-малък бюджет на ЕС и използването на възможности за неучастие – например в областта на убежището и миграцията.
В изборната нощ по телевизията Вилдерс спомена Дъблинското споразумение (за убежището и миграцията) като положителен елемент от регламента на ЕС, към който иска да се придържа (бежанците да се отпращат към първата страна на ЕС, чиято граница са пресекли).
“Ако европейската регулация не е добра, винаги можем да я променим, за да стане по-добра“.
Той изобщо не звучеше като човек, който иска да напусне ЕС. Напротив, прозвуча като някой, който остава вътре, за да грабне волана.
Всъщност Орбан му показва пътя. В момента Орбан разиграва няколко коза в Брюксел. Европейската комисия отказва да му изплати около 30 милиарда евро европейски субсидии, тъй като тези средства са обвързани с изисквания, свързани с върховенството на закона и антикорупцията. Въпреки някои козметични реформи, Орбан не прави нищо, за да изпълни тези изисквания. Сега Орбан си отмъщава. Той продължава да блокира достъпа на Швеция до НАТО. На европейска среща на върха през декември лидерите на европейските правителства трябва да решат дали да започнат или не официални преговори за присъединяване с Украйна. В писмо миналата седмица Орбан обяви, че все още не иска решение. Той също така заплашва да блокира европейската финансова и военна помощ за Украйна – 50 милиарда евро през следващите няколко години, плюс съвместни покупки на оръжие чрез Европейския фонд за подпомагане на мира. И накрая, Орбан даде знак, че ако не получи милиардите си, ще се опита да предотврати повторното назначаване на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия през 2024 г.
Междувременно Орбан нареди да бъдат разлепени плакати из цяла Унгария, изобразяващи Фон дер Лайен и Алекс Сорос – сина на Джордж Сорос и нов лидер на основаната от него фондация “Отворено общество” – с текста “Нека не танцуваме на свирката им”. Също така организира (необвързваща) национална консултация за Европа с 11 доста внушителни въпроса. Един елемент за финансовата помощ на ЕС за Украйна гласи следното:
„Те искат от Унгария допълнителна подкрепа [за Украйна], въпреки че нашата страна не е получила дължимите средства от ЕС.”
Един от възможните отговори е:
„Не трябва да плащаме повече за подкрепа на Украйна, докато не получим парите, които ни дължат [от ЕС]“.
Подобно на Орбан, много крайнодесни политици в Европа заключиха, че сега не е моментът да напуснат ЕС.
Дори голяма държава като Обединеното кралство загуби влияние след Брекзит. Икономиката претърпя крах, имиграцията се удвои, хедж фондовете изкупуват страната. Освен това се оказа, че потенциалните търговски споразумения с трети страни са по-лоши от тези, които Обединеното кралство имаше чрез ЕС, като мощни държави като Индия или Австралия се възползваха от възможността да изтръгнат отстъпки от Лондон, които никога не успяха да получат от ЕС. Както бившият министър-председател Джон Мейджър отбеляза в лекция през 2020 г.:
Обединеното кралство е второкласна сила, която е избрала да стане по-бедна и по-безсилна – като лозунгът „връщане на контрола“ е по-приложим към Европа, отколкото към Обединеното кралство.
Неслучайно в момента и Великобритания, и Швейцария се стремят към сближаване с ЕС.
Чакалнята на ЕС е пълна със страни кандидатки.
Много държави в орбитата на ЕС са открили, че с регионални сили като Русия и Турция, тормозещи всеки по свое усмотрение, да бъдеш част от по-голяма група може да ги предпази от това да бъдат изядени сурови преди закуска.
Мантрата на европейските националисти беше:
„Губим суверенитета си в Европейския съюз, така че нека напуснем Европейския съюз“.
Сега мнозина осъзнават, че всъщност получават суверенитет, като са част от него.
Фигури като Орбан внезапно подчертават предимствата на европейския единен пазар и други предимства като евтини, общи ваксини или силата за колективно дисциплиниране на мултинационални компании като Google или Microsoft.
Ако някой олицетворява този обрат към Европа, това е премиерът на Италия Джорджия Мелони. В момента, в който пое властта миналата година, тя започна да инвестира в Европа по начин, който никой не беше смятал за възможен. Тя изведнъж започна да подкрепя еврото и европейската отбрана и се включи конструктивно в търсенето на по-добра система за убежище и миграция в ЕС. Остава изключително консервативна само по отношение на екологичната политика и културните въпроси.
