Ситуацията в Европа и Украйна е на ръба на драматична промяна след ексцентричните действия на американския президент Доналд Тръмп и приближените му.
Какво се случи?
Внезапното ангажиране на Тръмп с Путин, включително 90-минутен телефонен разговор и обявяването на незабавни мирни преговори, изненада европейските лидери. Това едностранно действие на САЩ ефективно сложи край на дипломатическата изолация на Путин и подкопа единния западен фронт, поддържан през последните три години.
Ключови моменти:
- Администрацията на Тръмп публично заяви, че Украйна няма да бъде част от НАТО.
- Намекна се, че Русия може да запази завзетите по време на войната украински територии.
- САЩ категорично заявиха, че американски войски няма да защитават Украйна.
Как реагира Европа?
Европейските лидери спешно се събират, за да обсъдят ситуацията:
- Свикана е извънредна среща на върха в Париж с участието на лидери от Великобритания, Италия, Полша, Испания, Нидерландия и Дания.
- Нараства осъзнаването, че Европа вече не може да разчита единствено на САЩ за своята сигурност.
- Обсъжда се увеличаване на европейските разходи за отбрана и евентуално изпращане на мироопазващи войски в Украйна.
Прогнози
1. Промяна в европейската отбранителна стратегия:
Европа вероятно ще ускори усилията си за изграждане на собствени отбранителни способности. Това може да доведе до увеличаване на военните разходи в страните от ЕС и потенциално формиране на по-сплотена европейска отбранителна сила.
2. Напрегнати трансатлантически отношения:
Доверието между САЩ и европейските им съюзници е значително накърнено. Това може да доведе до по-независима европейска външна политика, по-малко съобразена с интересите на САЩ.
3. Възможно мирно споразумение:
Съществува вероятност от бързо договорено мирно споразумение между Тръмп и Путин, потенциално благоприятстващо руските интереси. Това може да включва отстъпване на територия от Украйна или приемане на неутралитет.
4. Увеличено руско влияние:
Ако мирните преговори продължат без значително европейско участие, това може да доведе до засилено руско влияние в Източна Европа, потенциално насърчавайки по-нататъшни агресивни действия.
5. Вътрешни европейски разделения:
Кризата може да изостри съществуващите разделения в Европа, особено между страните, по-склонни да се съобразят с руските интереси, и тези, които заемат по-твърда позиция.
6. Несигурно бъдеще за Украйна:
Украйна е изправена пред риска да бъде изолирана от преговорите за собственото си бъдеще. Съществуват опасения, че нейният суверенитет и териториална цялост могат да бъдат компрометирани в сделка между САЩ и Русия.
7. Потенциална европейска мироопазваща мисия:
Някои европейски лидери, включително и британският премиер, изразиха готовност да изпратят войски в Украйна като част от мироопазваща мисия.
8. Ускорена европейска интеграция:
Кризата може да послужи като катализатор за по-дълбока европейска интеграция във външната политика и отбраната, тъй като членовете на ЕС осъзнават необходимостта от единен фронт.
Европа и Украйна са на критичен кръстопът. Предстоящите седмици и месеци ще бъдат решаващи за определяне на бъдещата архитектура на сигурността в Европа и съдбата на Украйна. Европейските лидери трябва внимателно да балансират между отстояването на собствените си интереси, подкрепата за Украйна и управлението на отношенията както със САЩ, така и с Русия.
